Решение № 241 от 17.10.2024, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Административно наказателно дело 675/2024
- Вид
- Решение № 241
- Подписан
- 17.10.2024
- В сила
- 04.11.2024
- Състав
- Страхил Николов Гошев
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- член 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 207, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 218б · Наказателен кодекс
- чл. 218б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 241 гр. Д., 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20241510200675 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 15 Б от 16.07.2024 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Дупница, упълномощен със Заповед № 8121з-694/07.06.2021 г., на МВР, с което на Р. Й. Т., с адрес: гр. Д., ул. „В.“ № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53, вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл. 424, ал. 5, вр. с чл. 218б, ал. 1 от НК, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 150,00 лв., за деяние по чл. 218б, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
Жалбоподателят в жалбата си, както и лично и чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. Н. в съдебно заседание излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и молят за неговата отмяна.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 11.05.2024 г., около 20:00 ч., в гр. Дупница в близост до оградата на ОУ „Климент Охридски“, дъщерята на свидетелката Й. Р.-В. си играела наоколо и забравила закачена на оградата детската си чанта, в която се намирал и мобилният и телефон марка „Самсунг“. Покъсно в този район се разхождали жалбоподателят и неговата съпруга св. В. Т.а, които срещнали майка с дете, които се опитвали да прехвърлят колелото на детето през оградата на двора на училището и помогнали за помощ жалбоподателя, който поради възрастта си също не успял да стори това. След като се разделили Р. Т. видял закачена на оградата чантата на 1 дъщерята на св. Й. В. и помисли, че е забравена от току що тръгналите си дете и майка, като извикал на същите, но майката с жест му указала, че забравената вещ не е тяхна. След това жалбоподателят и съпругата му св. Т.а отворили чантата и видели, че вътре има мобилен телефон. Взели същия с намерение да го предадат в полицията по-късно и оставили чантичката на оградата. Св. В. установила с дъщеря си, че телефонът и липсва, като проверила в следващите дни камерите в близост до ОУ „Климент Охридски“ и установила жалбоподателя, който живее в същия квартал.
В следващите дни жалбоподателят бил зает с ремонт на покрива на дома си и едва на 14.05.2024 г. отишъл с телефона в РУ-Дупница и го предал на постовия полицейски служител Д.П., за което последния съставил протокол за доброволно предаване подписан от двамата и взел вещта, която по-късно е била върната на собственика й. Междувременно по сигнал на св. В. била образувана от РП-Кюстендил, ТО-Дупница предварителна прокурорска проверка, която след установяване доброволното връщане на вещта приключила и била прекратена с Постановление на прокурора от 17.06.2024 г, за отказ да образува ДП. В същото прокурорът възприел, че се касае за деяние по чл. 194, ал.3 от НК и разпоредил прокурорското постановление и преписката да се изпратят на Началника на РУ-Дупница, за налагане на административно наказание по реда на чл. 218б, ал.1 от НК на жалбоподателя Р. Т..
Въз основа на постановлението на РП-Кюстендил за отказ да образува ДП с дата 17.0.2024 г., е било издадено обжалваното НП № 15 Б от 16.07.2024 г., на Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Дупница, упълномощен със Заповед № 8121з-694/07.06.2021 г., на МВР, с което на Р. Й. Т., с адрес: гр. Д., ул. „В.“ № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53, вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл. 424, ал. 5, вр. с чл. 218б, ал. 1 от НК, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 150,00 лв., за деяние по чл. 218б, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
По доказателствата:
Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл.
283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В производството с а разпитани свидетелите В. и Т.а, които потвърждават в показанията си изцяло фактите описани по-горе, като добросъвестно заявяват известните им обстоятелства. Съдът приема с доверие техните показания, тъй като същите са достатъчно последователни, еднопосочни, като ясно и логично описват относимите към предмета на делото обстоятелства и предприетите от свидетелите, респ. от жалбоподателя действия относно вещта. Казаното от тях се подкрепя изцяло и от наличните писмени доказателства, които съдът приема с доверие. Съдът отчете и съпружеската връзка между свидетеля Т.а и жалбоподателя, но не намери основания да не се довери на казаното от нея, което се потвърждава в много висока степен от останалите доказателства.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия 2 преклузивен срок и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че административно наказателното производство е инициирано по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган – съгласно чл. 424, ал.5 от НК и приложената Заповед № 8121з-694/07.06.2021 г., на Министъра на вътрешните работи.
Обжалваното НП е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 то ЗАНН, въз основа цитираното прокурорско постановление, като НП е съставено в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по връчването му, като в същото се съдържат повечето от изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 57 ЗАНН реквизити - дата и място, лица, посочена е и правна квалификация. Въпреки това е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно дължимото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са описани по ясен и конкретен начин, като с оглед дадената правна квалификация на деянието, като маловажен случай на кражба по смисъла на чл. 194, ал.3 от НК, при описанието на нарушението в нито един момент не е посочен такъв „маловажен случай“ по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК. Напротив описват се факти и обстоятелства единствено за деяние по основния състав на чл. 194, ал.1 от НК, но не и за „маловажен случай“, какъвто не се и споменава от АНО.
Извън гореизложеното на самостоятелно основание съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно незаконосъобразно и категорично недоказано от събраните доказателства, тъй като е издадено на основание твърдения за извършено нарушение на чл. 218б, ал. 1от НК, вр. с деяние по чл. 194, ал.3 от НК. Подобно престъпление изобщо не е било извършено в обективната действителност и няма каквито и да е доказателства за това извън твърденията на майката на детето загубило телефона си – св. В.. Няма каквито и да е доказателства за противозаконно отнемане на процесната движима вещ телефон марка „Самсунг“, а единствено за намирането й забравена на оградата на въпросното училище без нейния собственик наоколо. Същата е предадена доброволно два дни по-късно на полицейски орган от жалбоподателя, като с това обективно и субективно е избегната каквато и да е бъдеща евентуална наказателна отговорност по реда на чл. 207, ал.1 от НК, който гласи: „ Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на 3 собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева“. Не е бил обективно изтекъл и предвидения като задължително съставомерно обстоятелство от обективна страна срок от 1 седмица, в който вещта не е предадена на орган на властта, какъвто без съмнение се явява съставилия приложения по делото протокол за доброволно предаване полицейски служител – Д.П.. Когато изначално едно деяние представляващо комбинация от действия и бездействия на дадено физическо лице е несъставомерно като престъпление по Глава V на НК то няма как обективно да се приложи и реализира и фактическия състав на разпоредбата на чл. 218б, ал.1 от НК, доколкото същата е приложима само при доказано престъпление с правна квалификация по чл. 194, ал.3 от НК. Грешката в случая се корени още в неправилната и абсурдна преценка на фактите от прокурора, който правилно е отказал да образува ДП, но абсолютно неправилно и без мотиви е постановил постановлението, ведно с преписката по случая да се изпрати на Началника на РУ-Дупница за налагане на административно наказание по реда на чл. 218б, ал.1 от НК, който текст в случая е неприложим. Същият е следвало като наблюдаващ прокурор да прецени налице ли е съставомерно деяние по смисъла на чл. 207, ал.1 от НК, доколкото изобщо няма данни за каквото и да е отнемане на вещта, а само за нейното намиране, и след като установи, че такова престъпление не е изобщо налице е следвало просто да откаже да образува ДП и да прекрати преписката по случая, без да дава указания по реда на чл. 218б от НК.
Всичко изложено по-горе обосновава необходимостта от отмяна на обжалваното НП изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание член 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15 Б от 16.07.2024 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Дупница, упълномощен със Заповед № 8121з694/07.06.2021 г., на МВР, с което на Р. Й. Т., с адрес: гр. Д., ул. „В.“ № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53, вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл. 424, ал. 5, вр. с чл. 218б, ал. 1 от НК, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 150,00 лв., за деяние по чл. 218б, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4