Определение № 1823 от 10.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1823 гр. Бургас, 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500625 по описа за 2024 година

Постъпила е частна жалба от А. В. Г. от гр.Бургас, подадена чрез адв.Георги Стоянов от АК-Бургас против определение № 6773 от 29.11.2023г. по гр.д.№ 6052 по описа за 2023г. на Районен съд- Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд- Перник. Сочи се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като още в исковата молба, преди петитума било посочено, че искът е предявен по правилото на чл.113 ГПК, понеже се касае до иск на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, но страната не е представила доказателства за връзка с ответника „С.Г.Груп“ ЕАД или „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, тъй като не й е известно да е техен длъжник, нито разполага с документи, доказващи качеството й на потребител.

Изтъква се, че съдът не е изискал изпълнителното дело, посочено в отговора на исковата молба, представен от ответното дружество, въпреки че едва след запознаването му с него би могъл да направи преценка дали възражението за неподсъдност на спора е основателно или не. Въведени са твърдения, че след запознаване с отговора на ответника и обжалвания съдебен акт, след извършената справка по изпълнително дело №1302/2017г. на ЧСИ Таня Маджарова, страната е установила, че същото е образувано против нея въз основа на изпълнителен лист от 25.11.2016г. по ч.гр.д.№5978/2016г. по описа на БРС за задължения спрямо „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по договор за паричен заем от 2008г. /цитиран в справката от БНБ, приложена към исковата молба/, а след справка в архивите на адвоката били установени заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и самата заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№5978/2016г. на БРС. При така извършените справки страната си припомнила постановено определение по в.ч.гр.д.№1126/2017г. по описа на БОС, с което било прието възражението й по чл.423 ГПК, а изпълнението по заповедта било спряно, като на БРС били дадени указания да уведоми заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК. Понеже заявителят не предявил такъв иск, заповедта за изпълнение била обезсилена, а 1 дружеството било осъдено да заплати жалбоподателката разноските по делото. Представя цитираните документи, като сочи, че не е могла да ги представи по- рано, тъй като не е встъпвала в правоотношение с ответното дружество и не е знаела, че се касае за потребителски заем, спорът по който е приключил с влязъл в сила съдебен акт. Сочи, че делото, по което се е развило заповедното производство е вече унищожено, поради което не е в състояние да представи договора за заем, но счита, че същия следва да се намира при ответника, който твърди, че е неин кредитор. Сочи се още, че жалбоподателката не е била уведомявана за цесия между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД и ответното дружество „С.Г.Груп“ ЕАД, а освен това уведомления за цесията нямало нито към изпълнителното дело, нито към отговора на исковата молба. В заключение сочи, че при сключването на договора за паричен заем от 2008г. е действала в качеството на потребител, поради което на основание чл.113 ГПК искът правилно е предявен пред РС- Бургас.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне на РС- Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на същия съд.

Ответникът по жалбата- „С.Г.Груп“ ЕАД не е представило отговор на жалбата, въпреки , че е било редовно уведомено за тази възможност /така- разписка на л.18, гръб/.

Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.121 ГПК. Подадена е в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като взе предвид становището на страните и ги прецени въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:

Гражданско дело № 6052 по описа за 2023г. на Бургаския районен съд е образувано по искова молба на частната жалбоподателка А. В. Г. от гр.Бургас против ответника по жалбата „С.Г.Груп“ ЕАД, с която се иска да бъде установено между страните, че ответното дружество няма вземане от ищцата в общ размер от 100 лв. от общо вземане в размер на 4680 лв. съгласно справка с изх.№ БНБ- 74936/13.07.2022г., произтичащо от договор за кредит с идентификационен номер № PLUS-01212430 на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, цедиран на „С.Г.Груп“ ЕАД.

В исковата молба е посочено, че след извършена проверка в Централния кредитен регистър на БНБ за наличие на текущи кредити ищцата установила, че на нейно име фигурира кредит под № PLUS-01212430, за който „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е подавало информация в качеството си на отчетна единица и по който ищцата била отбелязана като длъжник. Издадена й била справка за кредитна задлъжнялост, като в същата, в графа „Текущо състояние на кредитите“ този кредит фигурирал на второ място, а като отчетна единица към настоящия момент било вписано ответното дружество „С.Г.Груп“ ЕАД. В колона „балансова експозиция“ от справката към дата 30.06.2022г. била посочена сумата от 679,06 лв., формирана от главница в размер на 319,71 лв. и лихва в размер на 359,35 лв. Ищцата била изненадана от информацията за кредита, тъй като нямала спомен да е встъпвала в правоотношения с двете цитирани по- горе дружества, нито да е подписвала с 2 тях договор за кредит, въз основа на който да й е бил отпуснат паричен заем, който да е усвоила. Твърди, че не разполага с документи за този кредит, включително договора, както и че не е била уведомявана за цедирането правата по него в полза на ответното дружество, предвид вписването му като титуляр на вземането по този кредит. Сочи, че е изпратила заявление до ответника с искане за заличаването й като длъжник в регистъра на длъжниците, воден към БНБ, както и за предоставяне копия на документите, легитимиращи ответника като неин кредитор. Исканията й не били изпълнени, като ответникът продължил да подава информация, че ищцата е негов длъжник при изложените по- горе факти.

Сочи се още, че срещу ищцата никога не е водени исково или заповедно производство за процесното вземане, не е получавала никакви съдебни книжа, нито за образувано изпълнително производство.

Предвид естеството на задължението й към ответното дружество като цесионер, посочено в справката от ЦКР на БНБ, оспорва наличието на валидно сключен договор за кредит, който впоследствие да е бил цедиран на ответника. Сочи, че конкретни възражения би могла да направи при представянето на договора от ответната страна, тъй като не разполага с екземпляр от него. Твърди също, че не е била уведомена за цесията в съответствие с изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД.

При условията на евентуалност сочи, че дори да има подобен договор,задължението й по него не било възникнало, предвид липсата на усвоени суми по договора, респективнопоради погасяването по давност на задължението поради липса на предприети съдебни действия от кредитора в последните 5 години.

В заключение сочи, че по изложените по- горе съображения има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за установяване несъществуване вземането на ответника спрямо нея.

Изрично е посочила, че предявява иска по правилото на чл.113 ГПК, тъй като се касае за иск на потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП.

Със своевременно представения писмен отговор на исковата молба ответното дружество е направило възражения за нередовност и недопустимост на исковата молба, както и отвод за местна подсъдност на делото, като на основание чл.105 ГПК е поискало делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд- Перник. Посочил е, че за да се приложи подсъдността по чл.113 ГПК следва да е налице висящ потребителски спор, т.е. спор между потребител и търговец, както и действащо, валидно и непрекратено на каквото и да било основание правоотношение. Развити са пространни съждения в подкрепа на извода на ответника, че съгласно чл.113 ГПК, за да има качеството „потребител“ лицето следва към точния момент на действие /в сегашно време/ при осъществяването на действието да „ползва“, „придобива“. Същевременно в настоящия случай в исковата си молба ищцата твърдяла, че не е страна по действащ договор, като индиректно твърдяла, че не е потребител, понеже не ползва стоки и услуги. Затова счита, че ищцата не може да се ползва от разпоредбата на чл.113 ГПК, тъй като към момента на подаването й в съда същата няма качеството „потребител“. Затова не било ясно, че защо е адресирала исковата си молба до РС- Бургас.

3

Сочи, че в случая е предявен отрицателен установителен иск, който се основава на факти, настъпили след съдебните прения, тъй като срещу ищцата има издаден изпълнителен лист, поради което същата няма качеството на потребител, а на длъжник. Сочи, че срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 302/2017г. на ЧСИ Таня Маджарова, като твърди, че в кориците на делото се намират доказателства за поредицата от цесии и изпълнението на състава на чл.99 ЗЗД, поради което иска същото да бъде приложено към настоящото дело.

С обжалваното определение № 6773 от 29.11.2023г. по гр.д.№ 6052/2023г. Бургаският районен съд е приел, че възражението за неподсъдност на делото е постъпило в законоустановения срок и е основателно, тъй като БРС не е местно компетентен да разгледа спора. Посочил е, че ответното дружество е с адрес на управление гр.Перник, поради което на основание чл.105 ГПК делото следва да бъде изпратено по подсъдност на РС- Перник.

Изложил е съображения, че в случая не намира приложение специалната разпоредба на чл.113 ГПК, доколкото не се твърди съществуване на правоотношение между потребител и кредитор, а напротив- оспорва се изобщо наличието на облигационна връзка между страните.

След като обсъди фактическите твърдения и правните доводи на страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определението е неправилно.

Не е спорно по делото, че исковата молба е подадена от ищец с постоянен и настоящ адрес в гр.Бургас /това се установява и от служебно извършените справки от ОС- Бургас/, срещу ответник, чийто седалище и адрес на управление не се намират в района на Бургаския районен съд. Безспорно е и, че възражението за местна неподсъдност на делото е направено от ответника в законния срок по чл.131 ГПК. Такова възражение може да се повдигне и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание – така чл.119, ал.3 ГПК.

Видно от изложените в исковата молба твърдения, макар да отрича съществуването на задължения към ответното дружество, възникнали по силата на договор за заем /кредит/ с „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, впоследствие цедирани на „С.Г.Груп“ ЕАД, ищцата изрично е посочила, че правният й интерес от предявения отрицателен установителен иск произтича от обстоятелството, че ответното дружество подава информация към ЦКР на БНБ за наличието на такива нейни задължения. Изрично е посочен и конкретния договор, както и задълженията по него, а освен това е представена и справка от БНБ, от която се установяват посочените обстоятелства.

При тази фактическа обстановка настоящия състав на Бургаският окръжен съд приема, че местната подсъдност на предявения иск следва да се определи по правилото на чл.113 ГПК, по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл.113 ГПК, в действащата редакцията към предявяването на иска, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.

Тази норма е обща и не прави разграничение между вида и предмета на исковете, за които намира приложение- дали са осъдителни / например за заплащане на дължими суми от 4 потребителя на кредитора, или за връщане от кредитора на недължимо платени суми от потребителя/; положителни установителни /за установяване вземания на кредитора срещу потребителя или за установяване на недействителност на договора за кредит, респективно на негови клаузи/, дали са отрицателни установителни- за установяване, че потребителят не дължи суми на кредитора /независимо дали в хипотезата на чл.124 ГПК или на чл.439 ГПКпри оспорване на изпълнението след като е бил издаден изпълнителен титул срещу потребителя/.