Решение № 98 от 19.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Бургас, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100501311 по описа за 2025 година

С Решение № 185/20.05.2025г., постановено по гр. дело № 313/2024г., Районен съд – Несебър е отхвърлил предявения от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище град Бургас, иск за признаване за установено по отношение на Н. С. С., че същата му дължи сумата в размер на 100, 01 лева, представляваща стойността на потребените В и К услуги – доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 15.10.2020г. до 13.03.2021г. за обект на потребление с адрес: град *******, улица ******** № **, община Несебър, със заведена партида в базата данни с абонатен номер ******** с титуляр Н. С. С., за която сума са издадени 5 броя фактури през периода от 25.11.2020г. до 25.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2023г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 31, 81 лева, представляваща общ размер на мораторната лихва, начислена общо за периода от 25.12.2020г. до 30.10.2023г., за които суми е издадена Заповед № 540 от 07.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 1185/2023г. по описа на Несебърския районен съд, като неоснователен и недоказан.

1

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище град Бургас, с която се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт и се сочи, че е постановен при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Изразява се несъгласие с изводите на съда, че въззивното дружество не е провело пълно и главно доказване на предявените искови претенции, както и относно качеството ,,потребител“ на въззиваемата. Посочва се, че първоинстанционният съд е определил неправилна правна квалификация на предявения иск, което е довело до постановяване на незаконосъобразно решение.

Във въззивната жалба се твърди, че по смисъла на чл. 13 от ЗЗД, въззивното дружество е отправило предложение до Н. С. за сключване на договор, като е осигурило доставянето в имота на ВиК услуги - доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистването им и съгласно чл.

14 от ЗЗД, ползвайки предоставените услуги, въззиваемата е приела сключването на договора.

В жалбата е направен подробен анализ на събраните по делото доказателства и се развиват съображения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Посочва се, че съдът не е обсъдил представеното по делото Удостоверение за наличие на партида с клиент № *******, ИТН *******, открита на името на въззиваемата на 25.11.2020г. от ,,ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.

Навеждат се доводи относно възражението на особения представител на въззиваемата, че задълженията на последната били погасени по давност, позовавайки се на Решение № 118/12.12.2019г., постановено по т.д. № 2288/2018г. по описа на ВКС, ІІ-ро т.о. Подчертава се, че в настоящия случай, погасителната давност се считала за прекъсната от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Отбелязва се, че давността започнала да тече от 04.12.2023г., като заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК било подадено на 03.11.2023г.., т.е. преди изтичане на тригодишния срок, определен в чл.111, б. ,,в“ от ЗЗД.

Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено и 2 вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените претенции да бъдат уважени изцяло.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за производството пред двете инстанции.

В съдебно заседание – въззивното дружество чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Марлен Иванова депозира писмено становище, в което поддържа въззивната жалба и претендира да бъде постановено решение, с което атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

В предвидения законов срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от назначения особен представител на въззиваемата страна - адв. Галина Павлова, с който същата се оспорва изцяло и се излагат съображения за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт на районния съд.

В писмения отговор се посочва, че правилно районният съд приел, че ищцовото дружество не е доказало, ответницата да е титуляр на процесната партида и да притежава собственост върху водоснабдения имот - сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 43 кв.м., на един етаж, със предназначение – жилищна сграда, еднофамилна.

Посочва се, че ищецът в първоинстанционното производство не е провел пълно и главно доказване относно наличието на облигационна връзка между страните, както и че Н. С. не е изпълнила задължението си да заплати дължимите суми за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадни води.

Навеждат се доводи, че правилно районният съд приел, че ответницата няма качеството ,,потребител на ВиК услуги“. Подчертава се, че на основание чл. 154 от ГПК, районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните и анализирал и обсъдил в пълнота представените по делото доказателства. Оспорват се наведените в жалбата твърдения за допуснати процесуални нарушения.

Възразява се срещу доводите на въззивника, че представеното Удостоверение за наличие на партида с клиент № ********, ИТН *********, 3 открита на името на въззиваемата на 25.11.2020г. от ,,ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД следва да се кредитира като годно доказателствено средство.

Посочва се, че е основателно възражението за погасени по давност задължения.

С писмения отговор се претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Н. С.

С. чрез назначения й особен представител – адвокат Галина Павлова оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против Н. С. С., с който се претендира да бъде прието за установено, че Н. С. С. дължи на ищцовото дружество следните суми:

– 100, 01 лева – главница, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.11.2020г. до 25.03.2021г. с отчетен период по фактури от 15.10.2020г. до 12.03.2021г., - 31, 81 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 25.12.2020г. до 30.10.2023г., както и - законна лихва от датата на депозиране на заявлението – 06.11.2023г. до окончателното плащане на задължението.

По делото не се спори, че въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, Районен съд – Несебър е постановил Заповед № 540 от 07.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредил Н. С. С. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас претендираните със заявлението 4 суми.

В исковата молба се посочва, че Н. С. С. е клиент на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет – предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабден обект с административен адрес – гр.*******, ул. ******** № ** и със заведена партида с абонатен номер *******.

В исковата молба се посочва, че в полза на ответната страна – Н. С. е възникнало качеството на потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на собственост върху описания водоснабден имот и за процесния период от време отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством изполване на мобилно устройство и тя е следвало да заплаща, но не е заплатила своевременно задълженията си за доставена, отведена и пречистена вода, за които му задължения са издадени и съответните фактури.

Ответната страна по предявените искове – Н. С. С. чрез назначения й особен представител – адвокат Павлова депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че твърдението, че ответната страна е собственик на имота, на който се води партидата за вода и че е задължено лице съгласно Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас за ползване на услугите му в качеството й на потребител не е подкрепено от никакви писмени доказателства. В писмения отговор на исковата молба се посочва, че вземанията за главницата са погасени по давност на основание чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, тъй като от датата на падежа на представените фактури до датата на завеждане на исковата молба е изтекъл период по-дълъг от три години.

За да отхвърли предявените обективно съединени искове, първоинстанционният съд е приел в своите мотиви, че ищцовото дружество не е доказало в производството по делото, че ответната страна има качеството на потребител на В и К услуги в посочения водоснабден имот не само през претендирания период, но и преди това - от момента на откриване на партидата, или пък на основание наследствено правоприемство е придобил собственост върху имота.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно 5 по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд - Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

По делото е представена Справка – извлечение за имот, находящ се в гр. *****, ул. ******* № ** с партида с абонатен номер ******** и титуляр на партидата – Н. С. С., от която е видно, че за периода от 19.02.2021г. до 15.10.2020г. са отчетени 29 куб.м. доставена, отведена и пречистена вода. Към справката са представени и съответните фактури за отчетените количества вода за процесния период от време.

По делото е представена Справка от 14.11.2024г., изготвена от Община Несебър, от която е видно, че Община Несебър е удостоверила обстоятелството, че лицето Н. С. С. няма подадена декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси и не фигурира като собственик на недвижим имот. По делото е представена и Справка, издадена от Община Несебър, отдел „Местни данъци и такси“, от която е видно, че за имот, находящ се в гр. Обзор, Община Несебър има записани следните собственици по партидата на имота – Я. И. С., А. К. С., С. Я. С., К. Я. С., И. Я. С. и С. С. С..

Представена е и Скица на поземлен имот с идентификатор ***, издадена от СГКК – гр. Бургас, от която е видно, че административния адрес на посочения поземлен имот е в гр. ******, ул.

********* № **, а като собственици на имота са вписани лицата – Х. И. С. с ½ ид.ч. и С. А. М. с ½ ид.ч.

По делото е представено и копие от Искане на Частен съдебен изпълнител Росица С. с Район на действие - Окръжен съд – Бургас, отправено до Съдия по вписванията при Районен съд – Несебър от дата – 09.11.2018г., от което е видно, че е отправено искане за вписване на възбрана по отношение на 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота – гр. ******, ул. ********* № **, собственост на Т. С. Д..

По делото е представено Удостоверение за съпруг и родствени връзки от 16.12.2024г., издадено от Община Несебър за лице на име – Н. И. С., от което е видно, че ответната страна по делото – Н. С. С. е нейна дъщеря, а 6 посочената в скицата на СГКК – гр. Бургас като собственик на водоснабдения имот – Х. И. С. е едноутробна сестра на Н. И. С., тоест – посочената като собственик на имота – Х. И. С. е едноутробна сестра на майката (Н. И. С.) на ответната страна по делото – Н. С. С.. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото Удостоверение за родствени връзки за лицето – Х. И.

Разпечатката съдържа 45 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c18babce-63f9-4fdf-a4b1-1abad8c1a88d