Решение № 52 от 17.02.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Варна, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000458 по описа за 2022 година за да се признесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103506445, представлявано от адв. Р. М. от ВАК и адв. Ал. Тонев от САК, и ЕТ „МЕДЕРА – Д К“ – гр. Варна, ЕИК 103566606, представляван по пълномощие от адв. Б. Г. от САК, срещу решение № 175/08.05.2022г., постановено по т. д.

№ 190/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.

С обжалваното решение ЕТ „Медера – Д К“ - гр. Варна е осъден да заплати на „Елпак Трейдинг“ ЕООД – гр. Варна, сумата 18600лв. по неформален договор за счетоводно и административно обслужване за периода

01.12.2015

–

01.12.2020г. и издадена фактура

№

0000036551/01.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, и са отхвърлени като недоказани по основание искът на „Елпак Трейдинг“ ЕООД – гр. Варна за присъждане на горницата до претендираните 158 400лв. за предоставено техническо обслужване на същото договорно основание, и евентуалният иск с 1 правно основание чл. 62 вр. чл. 60 и чл. 61 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 139 800лв., представляваща стойността на извършена работа по техническо обслужване в периода 01.12.2015г.– 01.12.2020г., в чужд интерес при съгласие и без противопоставяне от доминуса, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска 24.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

Въззивната жалба на „Елпак Трейдинг“ ЕООД е насочена срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове, а ЕТ „Медера– Д К “ – гр. Варна обжалва решението в осъдителната част.

Представителите на страните представят писмени отговори по реда и в сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

За да се произнесе по спора съдът взе предвид следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД – гр. Варна срещу ЕТ „МЕДЕРА – Д К“ – гр. Варна, с която са предявени: осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал.1 вр. чл.

258 от ЗЗД, за присъждане на сумата 158 400лв., претендирана като уговорено от страните възнаграждение за извършване на услуги по сключен между тях неформален договор за счетоводно, техническо и административно обслужване за периода от 01.12.2015г. до 01.12.2020г., за което е издадена фактура № 36551/01.02.2021г., и евентуален осъдителен иск, квалифициран от окръжния съд като такъв с правно основание чл. 62 вр. чл. 60 и чл. 61 от ЗЗД, за присъждане на същата сума като стойността на извършената работа в чужд интерес при съгласие и без противопоставяне от доминуса. По всеки от исковете е предявена и акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска - 24.03.2021г., до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че между „Елпак Трейдинг“ ЕООД и ЕТ „Медера - Д К“ е сключен неформален договор за срок от 5 години /от 01.12.2015г. до 01.12.2020 г./, по силата на който ищецът се задължил да извършва счетоводно, административно и техническо обслужване на ответника срещу възнаграждение в размер на 158 400лв., еднократно дължимо след изтичане на уговорения срок и след настъпване на данъчното събитие 2

/издаване на фактура/. Излага се, че между страните е постигнато съгласие „Елпак Трейдинг“ ЕООД да води цялото счетоводно обслужване на ответника, в това число да извършва счетоводните записвания в търговските книги, да изготвя съответните вторични счетоводни документи, да подава месечни справки-декларации по ЗДДС и да води ежемесечно дневници за покупко-продажби, да изготвя ГФО, да обработва и изплаща осигуровки на ЕТ, да представя документи пред НАП, НОИ и др., да извършва периодично техническо обслужване и годишни технически прегледи на автомобилите на ответника и т.н. Сочи се, че комуникацията помежду им се осъществявала лично или чрез упълномощен от ответника представител по електронна поща.

Излага се също, че за извършените услуги ищецът е издал фактура № 36551/01.02.2021г., която съдържа всички съществени елементи на процесния договор и която е осчетоводена от ответника, но по нея не е извършено плащане.

В условията на евентуалност се претендира същата сума – 158 400лв., като дължима по правилата на гестията, при фактическите твърдения, че ищецът, в качеството му на гестор, е извършвал услуги по счетоводноадминистративно и техническо обслужване на ЕТ без противопоставянето на ответника /доминус/ и в негов интерес. Сочи се, че работата е предприета поради установената между страните продължителна търговска практика, във връзка с която ответникът е представил необходимите пълномощни и е осигурил всички необходими фактически условия за изпълнение от ищеца на посочените услуги, в интерес на ответната страна, при наличие на негово знание и съгласие и при липса на противопоставяне. Твърди се, че след като ЕТ „Медера-Д К“ е получил съответните услуги е спестил разхода за извършването им и по този начин се е обогатил. Посочва се, че за периода 2015-2020г. ищецът е извършил разходи за осигуровки, за възнаграждения, за ползване на помещения, а така също е предоставял счетоводно, техническо и административно обслужване на ответника.

Ответникът оспорва така предявените искове изцяло по основание, както и по размер. Твърди, че не е постигано съгласие за сключване на посочения от ищеца договор, в полза на ответника не са извършени посочените от ищеца услуги. Посочва, че поради отсъствието си от страната, физическото лице, регистрирано като ЕТ - Д К, е упълномощила в лично качество съпруга си П К, който същевременно е едноличен собственик на 3 капитала на ищцовото дружество и на още няколко дружества, да представлява ЕТ „Медера-Д К“, а за подаването на счетоводни документи към НАП, чрез квалифициран електронен подпис, е упълномощено друго дружество, различно от ищцовото, а именно „Елпак“ ЕООД, ЕИК 103165517, с управител и едноличен собственик отново П К. Излага, че лошото водене на счетоводството и натрупването на множество публични задължения е довело до оттегляне на представителната власт на П К, за което последният е известен с нотариална покана, получена лично на 29.06.2020г. Наред с това се излага, че П К е водил търговската дейност на ЕТ „Медера-Д К“ в собствен интерес, като именно по този начин е натрупал задължения към НАП. По тези причини срещу ЕТ е образувано изпълнително дело № 170258718/2017г., наложени са множество обезпечителни мерки, в т.ч. запор върху ценни книги, банкови сметки, възбрана върху идеални части от собствени на ЕТ имоти, запор върху МПС, което се е ползвал лично от П К. Оспорва се основанието за издаване на представената по делото фактура и предоставянето на описаните в нея услуги. Оспорва се и твърдението, че ответникът е приел описаните в исковата молба услуги без възражение, като се твърди, че процесната фактура е отразена в счетоводството на ЕТ лично от П К при липса на представителна власт. Излага се също, че търсената сума не е конкретизирана в достатъчна степен и размерът й е многократно завишен с оглед обичайната търговска практика в страната. Възразява се срещу твърдението, че между страните е налице трайна делова практика, въз основа на която са извършени счетоводни услуги. Оспорва се извършването на тези услуги със знанието и съгласието на ЕТ „Медера-Д К“, оспорва се и представената от ищеца справка. Твърди се, че не са извършени описаните разходи за осигуровки и трудови възнаграждения, тъй като за процесния период ответникът няма наети лица по трудови и граждански договори.

В допълнителната искова молба ищецът възразява срещу твърдението, че натрупаните от ответника задължения са следствие от лошо водене на счетоводството, като сочи са от натрупване на неплатени осигурителни вноски на Д К като самоосигуряващо се лице, както и заради неуредени въпроси, свързани с двойното данъчно облагане между България и Великобритания. Настоява, че цялата дейност на ЕТ през процесния период се е извършвала с кадрови, организационен, административен и технически ресурс на ищцовото дружество. Излага, че за да извърши съответните услуги 4 в полза на ответника, са използвани служители на „Елпак“ и заплащането на този труд /заплати, осигуровки и т.н./ трябва да е за сметка на ЕТ.

В подадения допълнителен отговор на искова молба ответникът поддържа оспорванията, изложени с отговора на исковата молба, включително, че дейността на ЕТ не е осъществявана чрез служители на ищцовото дружество, а в случай, че такава дейност е осъществявана, то тя е без основание и при липса на представителна власт. Посочва, че за месец февруари 2021г., декларацията по ЗДДС до НАП с включване на процесната фактура, е подадена от П К със собствения му електронен подпис, като към този момент той не е разполагал с представителна власт и това се е случило след като вече е била подадена справка- декларация лично от ЕТ за същия месец, в който оспорената фактура не е отразена.

В съответствие с правомощията си по чл. 269, ал. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че постановеното по спора първоинстанционно решение съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително.

С постановено от въззивния съд определение № 594/14.09.2022г. обаче е констатирано, че правото на иск не е надлежно упражнено, а именно:

Исковата молба на „Елпак Трейдинг“ ЕООД – гр. Варна, по която е образувано т. д. № 190/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. С оглед вида и характера на сочените от ищеца дейности и плащания в общ размер за сумата 158 400лв., за които твърди, че са в изпълнение на сключено с ответника неформално правоотношение по договор за счетоводно, техническо и административно обслужване, описани от лист 176 до лист 257 от първоинстанционното дело, I– ви том, / без да са посочени стойности на дейностите/ не подлежат на обща правна квалификация по чл. 266 ал.1 вр. чл.

258 от ЗЗД. Някои от дейностите, съобразно останалите елементи от заявеното от ищеца фактическо основание, предполагат правоотношение по договора за изработка, други – по договор за поръчка /напр. направени от ищеца в качеството му на доверител разходи във връзка с плащане на задължение на довереника/ или комисионен договор /сключване на договори за ремонти на автомобили, собственост на доверителя ЕТ „Медера– Д К “ – гр. Варна/. Т. е. спорът не може да бъде разгледан при посочване на общ размер на претенции, чието възникване предполага различни фактически 5 състави / според смисъла на твърденията на ищеца от едно комплексно неформално правоотношение са възникнали парични вземания на различни основания/. В приложението, което ищецът е означил като справка по чл. 366 ГПК, не се съдържа никаква информация за това как е формирана цената на осъдителния иск, а се сочи обем и вид на действията, които според ищеца са били предмет на неформалното правоотношение по договора за счетоводно, техническо и административно обслужване. Констатирано е, че не е уточнено и вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално съединения осъдителен иск. Съобразено е, че в обжалваното решение съдът е приел, че е предявен един предпочитан главен осъдителен иск с правно основание чл. 266 ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на възнаграждение, уважил го е за част от размера и същевременно го е отхвърлил в останалата част като недоказан по основание, а не по размер; същевременно е разгледан по същество и е отхвърлен евентуален кондикционен иск, за неуважената разлика. Общият размер на осъдителната претенция е разделен от съда на такава по договора за счетоводно и административно обслужване в размер на 18 600лв. и по договор за техническо обслужване в периода 01.12.2015г. – 01.12.2020г в размер на 139 800лв., каквото деление на иска на две отделни претенции не е направено от ищеца. Фактически извършените действия, описани от лист 176 до лист 257 от първоинстанционното дело, са разделени от ищеца на три групи, но не са посочени претендирани за тях размери, респ. стойности съответно на разходи, обезщетение или възнаграждение, дължими на ищеца по отделните елементи на процесното комплексно правоотношение.