Решение № 369 от 13.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001000948 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на СГС № 299518/10.08.2022 г., подадена от „Ню Бояна Филм“ АД, гр. София, район „Витоша“, м-т „Киноцентър – Бояна“, с ЕИК:831905091 чрез адвокат Е. М. от САК срещу решение № 262269/07.07.2022 г., постановено по гр. дело № 11548/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявен от жалбоподателя срещу „СИА“ ЕАД, гр. София, ж. к. „Витоша“, ул. „Константин Петканов“ № 23, ет. 2, ап. 9, с ЕИК:110558474 за заплащане на сумата от 40 125 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на заетата част от 1 760 кв. м. на собствения на ищеца имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Витоша“, одобрени със заповед № РД - 180 68/02.10.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, от декорно съоръжение с площ от 867 кв.м. с идентификатор ***. за периода 26.08.2016 г. до 11.09.2017 г.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за недопустимо като постановено извън правораздавателните правомощия на съда, като излага и съображения за неговата неправилност относно изводите на съда, че ищецът не е собственик на процесния имот. Прави и оплаквания за допуснати от съда процесуално нарушения във връзка с доклада по делото относно разпределение на доказателствената тежест между страните и даване указания на страните за фактите, за които съдът счита, че следва да се представят доказателства. Възразява се и че съдията-докладчик по делото М. не е следвало да го разглежда поради заинтересованост.

Въз основа на оплакванията по жалбата, „Ню Бояна Филм“ АД моли апелативния съд да 1 отмени обжалваното решение като недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Ако счете, че въззивникът-ищец дължи доказване по фактите и обстоятелствата, приети от СГС за релевантни с решаващите му изводи, то да даде указания на жалбоподателя като внесете яснота към кои факти и обстоятелства следва да насочи своето доказване.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „СИА“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „Ню Бояна Филм“ АД чрез адвокат Е. М. от САК поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. Прави искане за спиране на делото. Претендира присъждане на разноски.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за основателна поради следните съображения:

Производството гр. дело № 11548/2017 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Ню Бояна Филм“ АД с вх. на СГС № 116472/11.09.2017 г., уточнена с молба вх. на СГС № 86476/25.08.2020 г. – п.к. 24.08.2020 г., с която е предявен иск срещу „СИА“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 125 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на заетата част от 1 760 кв. м. на собствения на ищеца имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Витоша“, одобрени със заповед № РД - 180 68/02.10.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, от декорно съоръжение с площ от 867 кв.м. с идентификатор ***. за периода 26.08.2016 г. до 11.09.2017 г.

Ищецът твърди, че бил собственик на недвижим имот, находящ се в Киноцентъра - кв. Бояна, CO, в рамките на който бил изграден и действал Национален Киноцентър - Бояна. Легитимацията на последното произтичала от акт за държавна собственост от 13 април 1970 г. на СГНС Кирковски Районен Народен Съвет, с който се актувал терена на Студия за игрални филми. С разпореждане № 3/18.01.1995 г. на Министерски съвет било разпоредено преобразуването на последното, Студията за анимационни филми „София” и Държавно предприятие „Обработка на филми” в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Бояна Филм” ЕАД с ЕИК:831905091, вписано с решение на Софийски градски съд № 1/07.02.1995 г. по ф. дело 1364/1995 г. С акта на преобразуването, имотът бил предоставен в собственост на преобразуваното дружество по силата на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.). Към 2003 г. с АДС от 18.02.2003 г. била актувана технологичната територия на Киноцентъра на името на „Бояна Филм“ АД. Част от имота на ищеца бил и имот с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри за район „Витоша“, одобрени със заповед № РД-18- 68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В тази връзка било издадено от район Витоша, CO, удостоверение за идентичност. Върху тази част ищецът през 2002 г. изгубил своето владение, което незаконосъобразно било предадено от общината на реституираната собственица Л. Т. след като общината и признала права на реституция ex lege по реда на ЗВСОНИ. Ищецът междувременно си възстановил владението върху имота на 31.05.2007 г., но междувременно върху последния реституираната собственица позволила на „СИА“ ЕАД да постави временно декорно съоръжение - със срок от шест месеца, които изтичали на 21.07.2007 г., когато законът предвиждал последното да се демонтира и премести. Всички тези факти били установени по приключило с 2 влязло в сила решение № 48/09.01.2015 г. на САС, с което съдът се произнесел по предявен от „СИА“ ЕАД срещу „Ню Бояна Филм“ АД осъдителен иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху преместваемото декорно съоръжение с площ от 867 кв. м., идентификатор ***, находящо се в частта от имота на ищеца, представляваща поземлен имот с идентификатор ***. Основният мотив за решаването на делото по същество се изграждал на заключението на съда, че декорното съоръжение било преместваемо и представлявало движима вещ, респ. правото на собственост върху последното не се определяло и не принадлежало на собственика на недвижимия имот, върху който било поставено последното и върху който „Ню Бояна Филм“ АД имала права. Поради това на стр. 9, първият ред на съдебното решение, съдът мотивирайки крайния си диспозитив посочил, че „следва да се осъди ответника (“Ню Бояна Филм“ АД) да предаде неговото владение (“на декорното съоръжение“), като уточнил, че същото преместваемо съоръжение следвало “... да се демонтира и премести“. Поради движимия характер на съоръжението съдът приел, че ищецът „СИА“ ЕАД като лицето, което поставило декора, било и негов собственик. Въз основа на влязлото в сила решение, бил издаден и изпълнителен лист за предаване на декорното съоръжение по изпълнително дело № 20168380405038 на ЧСИ Б., по което на „Ню Бояна Филм“ АД била изпратена покана за доброволно изпълнение на 02.08.2016 г. с насрочен въвод във владение за 19.08.2016 г. С нотариална покана от 17.08.2016 г. „Ню Бояна Филм“ АД доброволно поканила „СИА“ ЕАД да получи владението върху декорното си съоръжение като за целта предадало на „СИА“ АД ключовете от съоръжението чрез нотариус В. Г.. На същата дата Н. К. - надлежният представител на „СИА“ ЕАД получил лично в кантората на нотариуса депозираните ключове от декорното съоръжение, което било и удостоверено нотариално. Въпреки получаването на владението и ключовете от декорното съоръжение „СИА“ ЕАД оспорило нотариалната покана на ищеца като изхождаща от лице без представилна власт - студио мениджърът Ш. С.. Поради това ищецът изпратил втора нотариална покана от „Ню Бояна Филм“ АД, с която Изпълнителният директор взел отношение, че „СИА“ ЕАД нямало право да възразява за представителната власт на студио мениджъра, за която доказателства били представени на нотариуса, както и покана „СИА“ ЕАД да си изнесе съоръжението под страх да заплаща обезщетение за лишаването на „Ню Бояна Филм“ АД от възможността да си използва имота.

„СИА“ ЕАД не разполагало с легитимно основание да държи декорното съоръжение в имота на „Ню Бояна Филм“ АД. Както било прието между страните в гражданския спор - декорното съоръжение било с временен статус от шест месеца и към 27.01.2007 г. (стр. 10 - в началото) следвало да се демонтира. Действащите нормативи не позволявали да се продължават издадените разрешения за временно поставяне на обекти.

От друга страна в мотивите по решението, с което САС осъдил „Ню Бояна Филм“ АД да предаде на „СИА“ АД декорното съоръжение, се коментирало, че за имота, в който било поставено съоръжението било налице спор за собственост с реституираните собственици и „Ню Бояна Филм“ АД, за който към датата на постановяване на това решение нямало данни да е разрешен. Бил предявен иск по чл. 108 ЗС по повод същия имот срещу „Ню Бояна Филм“ АД, по който било образувано дело 14818/15 на 1-8 състав, СГС, производството по който приключило с отказ от иска за собственост от ищцата реститутка - Л. Т., респ. с признаване на правата на „Ню Бояна Филм“ АД и незаконността на реституцията на имота, върху който и към днешна дата „СИА“ АД държало без основание съоръжението си, което заемало една значителна част от него - 1760 кв. м.

(съгласно скица - част от експертно заключение), пречейки на „Ню Бояна Филм“ АД да го използва 3 по предназначение. С цел определяне на реалната стойност на обикновените ползи, от които „СИА“ АД лишавало ищеца, последният възложил на лицензиран оценител - вещо лице към СГС Р. К. извършването на оценителна експертиза, която определила, че заеманата част от декорното съоръжение на „СИА“ АД е 1760 кв. м. от имота на „Ню Бояна Филм“ АД, средният доход от ползването на която на месец възлизал в размер на 3 210 лева. Респективно за месеците през които въпреки поканата на „Ню Бояна Фипм“ „СИА“ ЕАД не си вдигнало съоръжението, а продължило да го държи въпреки повторната покана да заплаща обезщетение за това, а именно от 26 август 2016 г. до 11 септември 2017 г. „СИА“ АД дължала обезщетение на „Ню Бояна Филм“ АД за една година и половин месец за лишаването на последното от възможността да си използва заетата част от 1760 кв. м. на собствения си имот от декорното съоръжение, а именно обезщетение в размер на 40 125 лева.

Въз основа на така изложените твърдения от фактическа страна, ищецът излага и правни съображения като счита предявения иск за основателен, тъй като се установявало, че ответното дружество не премахвало от недвижимия имот на „Ню Бояна Филм” АД своето преместваемо съоръжение, като по този начин пречело на ищеца да ползва такава част от имота си, върху която било поставено съоръжението около него - в обхват от 1760 кв. м., според скица - част от приложеното експертно заключение. Държането на декорното съоръжение в имота не било базирано на каквото и да било законно основание - съоръжението било поставено като временна постройка въз основа на разрешение с валидност до 27.01.2007 г., което задължавало този, който го поставил след изтичането на неговия срок да го демонтира. Този факт бил установен между страните и бил ясен от решението на САС.

Ищецът основавал правото си на собственост, произтичащо от основанието на Акт за държавна собственост от 1970 г. и разпореждането на МС за преобразуването му. С горецитираното си решение САС не бил сезиран да се произнесе относно собствеността върху имота защото делото се водело за собствеността върху декорното съоръжение, поставено в последния, поради което и предметът на спора не включвал произнасяне върху правото на собственост върху имота и не се водел между страни, претендиращи взаимоизключващи права върху последния. Затова САС макар и да засягал леко въпроса за собствеността върху имота, не изследвал действителното правопораждащо основание на вещните права, които претендирало „Ню Бояна Филм” АД и което последователно се потвърждавало във всички водени от дружеството реституционни дела, които последователно приключвали в негова полза с изводи за незаконосъобразна реституция на усвоения за нуждите на кинематографията имот, включително със задължителни за всички съдилища решения на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 186/01.11.2016 г. по гр. дело 702/2016 г.). Към настоящия момент спорът по повод имота, върху който било поставено съоръжението вече приключил окончателно като претендиращите права реститути се отказали от иска си – било налице влязло в сила определение на СГС, 1-8 състав.