Присъда № 99 от 25.06.2024, Районен съд - Ямбол

Мотиви кьм Пр. № 99/25.06.2024 г. по НЧХД № 380/2022 г.:

Делото е образувано по тьжба на ИВ. С. СТ. от гр. Ямбол против Р. Д. Р. от гр. Ямбол за извършени престьпления по чл.130, ал.1 от НК и чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК.

Съдът е приел и предявените от ИВ. С. СТ. от гр. Ямбол против Р. Д. Р. от гр. Ямбол гр.искове за заплащане на обезщетения за причинени на И.С. неимуществени вреди, в размер на 3000 лв. за деянието по чл.130, ал.1 от НК и в размер на 2000 лв. за деянието по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва за двете искови претенции, считано от 30.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. Тъжителят бе конституиран като гр.ищец в процеса с упълномощен повереник-адвокат от АК-Ямбол.

Тъжителят по тъжбата не участва лично в с.з. при разглеждане на делото по същество, но чрез упълномощен адвокат поддържа предявената тъжба.

Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, т.к. от събрА.те по делото доказателства се установявало, че подсъдимият е удрял и обиждал тъжителя на процесната дата в заведението, посочено в тъжбата. Деянията, описА. в тъжбата били осъществени при пряк умисъл от подсъдимия или той е целял, без да е бил провокиран да причини процесната телесна повреда, като е и обиждал пострадалия публично.

Изложените доводи се подкрепяли от показА.ята на разпитА.те в с.з. свидетели и медицинския документ, представен по делото. От всички доказателства по делото можело да се направи категоричен извод, че деятелността на извършителя осъществявала и двете престъпления, за които му е повдигнато обвинение с тъжбата, като пострадалият е понесъл неимуществени вреди и от двете деяния, поради което и двата иска като основателни и доказА. следвало да бъдат уважени в пълен размер.

Претендират се и разноските по делото.

В сьдебно заседА.е подсъдимият участва лично и със служебно назначен от ЯРС адвокат от АК-Ямбол. Дава обяснения, в които заявява, че не е извършил деянията, за които му е предявено обвинение с тъжбата, а бил нападнат от пострадалия, което е било причина да се защитава. Сочи също, че от негова страна спрямо тъжителя не е имало отправяне на обиди или удари с ръце и крака. Според подсъдимия без да е провокирал тъжителя той го е нападнал, като е бил и употребил алкохол, поради което Р.Р. не се признава за виновен по предявеното му обвинение и отнася целия спор до съда, който да прецени кой е виновен по случая. Защитата, след направения анализ на доказателствата по делото, пледира съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен по предявеното обвинение за извършени две престъпления и да го оправдае по това обвинение. Според защитата няма нито едно доказателство, гласно или писмено, че двете престъпления спрямо личността на тъжителя са извършени от подсъдимия. Сочи се, че пострадалият е бил много подпийнал и агресивен спрямо подсъдимия без причина, без да е 1 бил провокиран от подсъдимия, дори е бил агресивен и спрямо други клиенти на заведението. Видно от гласните доказателства по делото, и тъжителят и подсъдимият били на земята и се боричкали, но никой от свидетелите не могъл да посочи кой е започнал пръв, кой пръв е посегнал и ударил в този спор, поради което подсъдимият е невинен и следва да бъде оправдан по предявеното обвинение. Прави се искане при така установените факти предявените граждански искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказА.. Претендират се и разноските по делото.

Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 29.04.2022 г. срещу 30.04.2022 г., около 24,00 часа тъжителят ИВ. С.

СТ. от гр. Ямбол посетил игралната зала „Лас Вегас“ в гр. ***, собственост на „Жокер-1999“ ООД, гр. Сливен. Там той се срещнал с подсъдимия Р. Д. Р. от гр. Ямбол. И подсъдимият и тъжителят пиели бира играели на машините в залата. По едно време между Р.Р. и тъжителя започнал спор, на който очевидец бил свид. А. М., като подсъдимият и пострадалият се закачали взаимно без да се обиждат. Свидетелят си тръгнал, като не бил очевидец между спорещите да е имало обиди или размяна удари. Спорът между подсъдимия и тъжителя прераснал във конфликт, изразяващ се в размяна на взаимни обиди, очевидци, на които били свидетелите М. З. и Х.С., които играели на две от машините в заведението. Свид. М.З. бил с гръб към спорещите и не разбрал кой е започнал първи спора, защото когато влязъл в заведението двете стрА. вече си разменяли обиди. По едно време М.З. се обърнал към спорещите, които били пийнали, и ги видял да се боричкат и търкалят на пода на заведението, като преди свидетелят да види това, подсъдимият успял да удари с ръка в областта на дясното око тъжителя, при боричкането на пода. Свид. М. З. ги разтървал, като видял, че една от веждите на тъжителя била ожулена, а по подсъдимия не видял да имало някакви наранявА.я. В този момент М.З. забелязал, че свид.

Х.С. не е вече в заведението. Крупието свид. Г. И. се уплашило, след като видяло, че подсъдимият и пострадалият се боричкат на пода. Колегата на свид.

Г.И. – свид. Г. Г. - не е бил на работа в деня на конфликта. След прекратяването на инцидента подсъдимият си тръгнал, а пострадалият излязъл от заведението и подал сигнал на тел.112.

На подадения сигнал от тъжителя на място в заведението се отзовали свидетелите – полицаи Й. Н. и В. В.В. от РУ-Ямбол, които провели разговор с пострадалия, който заявил, че е бил бит, като подсъдимият го хванал за якето и го навел към земята, нанесъл му удар с крак в лицето и го обиждал.

Полицаите видели, че на една от веждите на тъжителя имало рана. Полицаите провели разговор с крупието в залата, който заявил, че не видял и не чул нищо. Полицаите направили опит да изземат видеозаписите от охрА.телната камера на заведението, но не успели. По-късно записите не са иззети, защото управителят на заведението заявил, че били унищожени. Полицаите извикали линейка, като на пострадалият била оказана медицинска помощ в Спешното отделение на МБАЛ “Св.Пантелеймон“АД, гр. Ямбол, като по-късно на 2 същия ден бил освободен и оставен на домашно лечение.

На 01.05.2022 г. е извършен преглед на тъжителя И.С. и е издадено СМУ № 140/2022 г. от съдебен лекар, от което е видно, че по време на конфликта тъжителят е получил разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда под формата на аркада, кръвонасядА.я в областта на дясната очница с болезнен оток на тъкА.те, болки в областта на носа и болки в областта на дясната лакетна става. Сътресение на мозъка, което е протекло с липса на пълен и ясен спомен за случилото се. ОписА.те увреждА.я са получени вследствие на действието на твърди и тъпоръбести предмети. Установените увреждА.я са причинили на освидетелствА.я временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

По подадения сигнал била образувана полицейска проверка, проведена от свидетеля Н. Н. - полицай в РУ-Ямбол - и оформена в Преписка № *** г.

При извършената проверка подсъдимият заявил, че е станал конфликт между него и тъжителя, заради употреба на алкохол от пострадалия, заради това, че Ив.С. е нападнал с юмруци подсъдимия, който се защитил. По преписката свидетелят е водил разговор по телефона с крупието, което заявило, че нищо не е видяло и с тъжителя, който завил, че ще си потърси правата по частен ред и отказал да даде сведения по преписката. По време на проверката свид. Н.Н. не е бил уведомен свид. Х.С. да е бил очевидец на станалото в заведението.

Бил направен опит да се изземат видеозаписите от охрА.телните камери, но такива записи не били предоставени на полицаите.

Подсъдимият е бил осьждан за извършено престъпление от общ характер, реабилитиран на 14.05.2019 г. и не е административно наказван по реда на чл.78а от НК.

Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена отчасти от обясненията на подс. Р. Р. и от показА.ята на свидетелите А. М., М. З., Й. Н., Веселин В., Н. Н. и отчасти от показА.ята на свидетеля Г. И., които гласни доказателства в кредитираната им част са логичини, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи с приетите от съда по делото писмени доказателства.

Съдът не разпита свидетелите Г. Г. и Х.С., т.к. първият свидетел не е бил на работа по време на инцидента, а вторият свидетел въпреки положените усилия от съда и тъжителя не бе установен, за да бъде разпитан в с.з.

Фактическата обстановка се установява и от прочетените на основА.е чл.283 от НПК в с.з. писмени доказателства, приети по делото, с които стрА.те са запознати и в частност – справка за съдимост на подсъдимия, медицински документи на тъжителя, протокол за предупреждение по ЗМВР, съставен на подсъдимия от свид. Н.Н., справка за имената на подсъдимия, служебна бележка от Агенцията по заетостта и справка от Агенцията по вписвА.ята, ДЗ от 29.04.2022 г., вноски бележки за платени суми по делото.

Съдът не приема за достоверни онази част от обясненията на подс. Р.Р. и онази част от показА.ята на свид. Г. И., в които се сочи, че подсъдимият не е 3 обиждал и не е удрял пострадалия, а той се е самонарА.л, т.к. в тази част визирА.те гласни доказателства се опровергават от показА.ята на свид. М.З., който е чул размяна на обиди между стрА.те по делото, но не може да си спомни какви са били тези обидни думи, както и от показА.ята на свидетелите М.З., полицаите и констатациите на СМУ № 140/2022 г., от което е видно, че например: кръвонасядА.ята в областта на дясната очница с болезнен оток на тъкА.те не могат да се получат при падане на пода, т.к. съобразно профила на главата на човека, в тази част увреждане може да има само при пряк контакт с твърди и тъпоръбести предмети, каквито могат да бъдат ръцете или други предмети, които са се намирали на пода или около него, макар такива предмети да не са установени по време на съдебното следствие. Следва също да се отбележи признА.ето, което е направил подсъдимия пред свид. Н.Н., че е бил нападнат от пострадалия и се е защитил, явно е, че при падането на пода и при боричкането подсъдимият е успял да удари с ръка в дясното око пострадалия, т.к. тези травми не могат да се получат от падане на пода, за разлика от другите увреждА.я, описА. в СМУ. При разпита на свид. Г.И., която много добре познава и двете стрА. по делото се установи, че тя или не е чула и видяла размяната на обидите и удара, който е нанесъл подсъдимия на тъжителя, или се страхува да не пострада, ако заяви какво точно е видяла по време на конфликта, защото не е възможно по едно и също време, на едно и също място свид. М.З. да е чул, че има размяна на обиди, а свидетелката да не е чула това, при условие, че слуховия и зрителния й анализатор не са увредени. По отношение на подсъдимия следва да се приеме, че той е в защитна позиция, като неговите обяснения във визираната част са изолирА. и не се подкрепят от останалия доказателствен материал, след като никой от свидетелите не е заявил, че преди конфликта и непосредствено след него по дясното око на пострадалия да е имало кръвонасядА.я, т.е. имайки предвид й времето, което е необходимо за тяхното образуване и проявление, да се приеме, че тези увреждА.я са били причинени на тъжителя преди инцидента.

В останалата част съдът приема за достоверни обясненията на подсъдимия и показА.ята на свид. Г.И., защото кореспондират с кредитирА.я от съда доказателствен материал.

От кредитирА.те от съда доказателствени материали се установява изложената и приета от съда фактическа обстановка, като следва изрично да се отбележи, че е имало размяна на обидни думи между двете стрА., макар да не ясно какви са били те, както и е имало сборичкване на пода между тях, като подсъдимият успял да удари в дясното око пострадалия, но по делото няма категорични и безспорни доказателства, кой пръв е нанесъл обида на другия и кой пръв е нападнал другата страна.

Сьдьт прави следните правни изводи от така установената фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. Д. Р. от гр. Ямбол не е осъществил от обективна и субективна страна сьстава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, т.к. на 29.04.2022 г. срещу 30.04.2022 г., около 24,00 часа, в гр. ***, в игрална зала 4