Решение № 277 от 27.10.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. С., 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20262200100052 по описа за 2026 година

Предявен е пряк иск на увредено лице срещу зА.хователя на прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по зА.ховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация: чл. 432 ал.1 КЗ , вр. чл. 45 ЗЗД и цена – 41 000 евро.

В исковата молба ищецът, представляван от своите законни представители, твърди, че на 03.09.2024г ,в гр.С., около 21.00, излязъл да си играе. Около 21.30 родителите му, заедно с тяхна съседка ,потеглили за работа с автомобила на баща му. Докато се движели по ул.

„П.“, в кв. „Н.“, гр. С., забелязали пред тях лек автомобил „О.“, модел „А.“, с per. № ...., управляван от А. М. М., който правел маневра.

В този момент, в дясната част на платното за движение се намирал ищеца.

Приближавайки до дом №15, А. М. не го възприел навреме и го ударил с десния край на предната броня в дясното коляно, а с дясното странично огледало - в дясното рамо. При създалото се съприкосновение, тялото му било отхвърлено напред и надясно, като паднал на стъпалото пред дома си на ул. „П.“ №15.

По случая било образувано ДП № 1239/2024 г. по описа на РУ - С., пр. пр., вх. № 4622/24 г. по описа на РП – С..

С влязло в сила решение № 133/19.05.2025 г. постановено по АНД № 495/2025 на РСС., влязло в сила на 10.06.2025 г., А. М. М. бил признат за виновен в това , че на 03.09.2024 г., гр. С., по ул. „П.”, в близост до дом № 15, при управление на МПС - лек автомобил „О.“, модел „А.“, с per. № .... нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал. 1, чл. 20, ал.

2, чл. 118 и чл. 117 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на 1 родения на 02.08.2015 г. В. Б. К. от гр. С., изразяваща се в контузия на десния крак, в областта на колянната му става, с данни за хидропс и счупване в областта на латералния (външния) кондил на големия пищял, с лекостепенна депресия на тибиалното плато, довело до „Трайно затрудняване движенията на десния долен крайник” - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 343, ал. 1, пр. 3 от НК и на основание чл. 78 а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева

За уврежданият лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, с per. № .... е имало сключена с ответника зА.ховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 22.07.2024 г. до 22.07.2025 г., оформена със зА.хователна полица № BG/30/124002341710.

Твърди се, че на 18.12.2024 г. било изпратено уведомление до ответното дружество за настъпилото ПТП, като с писмо с изх. № 247 от 15.01.2025 г. ответникът изискал документи, които към този момент не можели да бъдат представени, тъй както ДП не било приключило.

На 18.07.2025г. ищецът изпратил писмена претенция до ответното дружество за изплащане на обезщетение, ведно с необходимите документи, получена от ответника на 23.07.2025г ,но до настоящия момент не му платено зА.хователно обезщетение.

Твърди се, че в резултат на процесното ПТП получил множество телесни увреждания, изразяващи се в счупване на десния крак, довело до трайно затруднение на движението на крака за около 6 месеца; сътресение на мозъка, охлузвания на кожата в основата на носната пирамида и травматичния хематом в средата на челната област. Преживял стрес и уплаха.

В продължение на месеци бил обездвижен, а впоследствие вървенето му ставало с придружител , много често бивал носен на ръце, не можел да бъде оставян сам, без грижи и надзор от страна на родителите си. Преживял болки и страдания. Възстановяването му било трудно поради бавното зарастване на нараняванията му.

Освен получените травми и към настоящия момент изпитвал физически болки, причинена му била и психическа травма.

Иска се съдебно решение ,с което ответника бъде осъден да му заплати сумата 41 000 евро - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на получените травматични увреждания при ПТП на 03.09.2024г, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 03.09.2024г до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК. Счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.

Не оспорва наличие на зА.ховка“ГО“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил О. А.“ с рег. №.....

Не се оспорва, че е настъпило зА.хователно събитие с участието на същия автомобил.

Оспорва неимуществените вреди, техния интензитет и проявление, вида и характера на телесните увреждания и продължителността на лечебния процес.

Оспорват иска за неимуществени вреди като прекомерно завишен по размер, 2 несъответстващ на получените увреждания и принципа за справедливост.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец и неговите родители, които не упражнили достатъчен родителски контрол, а ищеца бил оставен без надзор, в резултат на което бил ударен от процесния автомобил.

Твърди, че ищецът, който тогава бил 9-годишно дете, се намирал на пътното платно, където бил оставен без надзор да си играе, в тъмните часове на денонощието. Прибирайки се по пътя без придружител, се движел по пътното платно, а не по обособения тротоар.

Родителите му го оставили без наблюдение и без надзор на друг възрастен, който да се грижи за него, в резултат на което настъпил и вредоносния резултат.

В с.з. ищецът чрез процесуален представител, поддържа иска и моли да бъде уважен в пълен размер. Претендира разноски за адв. възнаграждение, уговорено по реда на чл. 38 ЗА.

В с.з. ответното дружество, не се представлява от законен или упълномощен представаител, но с молба, подадена от пълномощника на 22.05.2026г, заявява, че поддържа отговора на исковата молба и всички възражения. Оспорва исковата молба .

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 03.09.2024г, около 20 часа, ищецът В. Б. К., който тогава бил на 9 години, излязъл да играе с други деца на улица, находяща се в гр.С., кв.“Н.“. Когато се прибирал, около 21 часа, близо до неговия дом, бил блъснат от автомобил „О. А.“, с per. № ...., управляван от А. М.

М., който правел маневра и не видял детето.

При удара, ищецът паднал върху стъпала на една от къщите по ул.“П.“, в близост до дом №15 и си наранил носа, челото и десния крак.

По случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 707/03.09.2024г и образувано ДП № 1239/2023г по описа на РУ – С., приключило с внесено в съда постановление по чл. 78А НК.

С решение №133/19.05.2025г по НАХД № 495/2025г по описа на РС-С., подс. А. М. М., е признат за виновен и осъден за това ,че на 03.09.2023.4г, в гр.С., по ул.“П.“, в близост до дом №15, при управление на лек автомобил „О. А.“, с per. № ...., , нарушил правила за движение по пътищата- чл. 20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл. 116 ЗДвП и чл.117 ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на родения на 02.08.2015г В. Б. К. от гр.С., изразява в контузия на десния крак, в областта на колянната му става, с данни за хидропс и счупване в областта на латералния/външния/ кондил на големия пищял, с лекостепенна депресия на тибиалното плато, водела до трайно затрудняване движенията десния долен крайник - престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2, вр с чл. 342 ал.1, б.

„Б“ ,предл. 3 от НК, за което му е наложено административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а НК

Веднага след инцидента, детето било откарано в спешното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД -С., където след прегледи и образни изследвания е диагностицирано 3 с мозъчно сътресение, без открита вътрешно-черепна травма.

Последвало консервативно лечение в НХО на същата болница от 03.09.2024г до 05.09.2024г.

Поради продължаваща болка в дясното коляно, на 12.09.2024г, на детето е направен ЯМР и установено, че има фисура/фрактура на латералния тибиален кондил, в дясно, и му е поставена лонгета за период от 35-40 дни.

Съгласно заключението на приетата по делото СМЕ, фрактурата на латералния тибиален кондил е причинила на ищеца трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за около 40 дни, като обичайния оздравителен процес е 3 месеца.

Мозъчното сътресение е протекло само с общо главоболие , без общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика и отзвучава за около 2-3 седмици, а натъртванията и охлузванията в областта на челото и носа- за около 10.15 дни.

Тези телесни увреждания, съвкупно са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота , извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

В момента на прегледа, вещото лице Д-р С. констатира, че ищецът е в много добро общо състояние, възстановен напълно от травмите, няма остатъчни явления и усложнения както по отношение на мозъчното сътресение, така и за фисурата на латералния кондил.

Получената фрактура, която е най-тежкото увреждане със сигурност е причинила на ищеца болка и страдания, както и охлузванията и натъртванията по лицето, а от мозъчното сътресение е получил главоболие.

Целият възстановителен период продължил около три месеца, през които ищецът не е можел да се движи самостоятелно. Бил обгрижван от своите близки. След като му свалили шината, проходил с патерици и имал нужда да бъде придържан. Получил стрес и уплаха от удара.

По отношение на лек автомобил автомобил „О. А.“, с per. № ...., е имало сключена зА.ховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с период на покритие 22.07.2024г22.07.2025 г.

На 18.12.2024 г. ищецът депозирал до ответника писмена зА.хователна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но такова не и е изплатено в рамките на законоустановения 3- месечен срок.

Горната фактическа обстановка е установена въз основа на съвкупна преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, ценени като относими, допустими и неоспорени.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото двама свидетели като преки и непосредствени, но и с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, отчитайки, че един от свидетелите е дядо на ищеца и заинтересован от изхода на делото.

Приема заключението на изслушаната по делото СМЕ като обосновано, ясно и неоспорено от страните.

4

Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Предявен е пряк иск по чл. 432 ал.1 КЗ на пострадало лице срещу зА.хователя на деликвента за плащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно причинен от водача на МПС, зА.ховано при ответника, по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Искът е процесуално допустим, а преценен по същество- частично основателен и доказан.

Страните не спорят относно наличието на зА.хователно правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня на увреждащото събитие, по зА.ховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По делото се установи, че ищецът е изпълнил задължителната процедура за доброволно уреждане на спора със зА.хователя, която съгласно чл. 498 КЗ е условие за допустимост на иска.

За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо освен наличие на зА.ховка „гражданска отговорност“, валидна към датата на увреждащото събитие, и наличието на деликт с всички елементи от неговия сложен фактически състав, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка, вина, която се предполага до доказване на противното.

Водачът на зА.хования лек автомобил автомобил„О. А.“, с per. № ...., А. М. М. е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда, с която на основание чл. 300 ГПК, гражданският съд да е обвързан относно авторството, противоправността на деянието и вината.

Тези елементи от фактическия състав на деликта са доказани в наказателния процес и не се нуждаят от повторно доказване в граждански процес.