Решение № 1825 от 27.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1825 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме К. Мъгърдичян

Членове:

Ваня Н. Иванова

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100507623 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 02.05.2023 год., постановено по гр.дело №39117/2022 год. по описа на СРС, ГО, 154 с-в, е признато за установено по предявените от В. В. К. срещу „Електрохолд Продажби“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ България“ АД/ иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4 954.85 лв. – стойност на незаплатена електрическа енергия за периода от 01.01.2009 год. до 31.12.2011 год., доставена в имот, находящ се в с.Владая, ул.******* клиентски №300035672141 и сумата от 2 253.43 лв. – лихва за забава; отхвърлени са предявените от „Електрохолд Продажби“ АД срещу В. В. К. насрещни искове за сумата от 1 738.76 лв. – стойност на електрическа енергия за периода от 15.07.2019 год. до 16.09.2020 год., доставена в имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*******, бивш 55, клиентски №300010472036 и за сумата от 234.69 лв. – лихва за забава за периода от 08.08.2019 год. до 29.08.2022 год., като „Електрохолд Продажби“ АД е осъдено да заплати на В. В. К. направените разноски по делото в размер на 988.33 лв.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените насрещни искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Електрохолд Продажби“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че по делото не са установени облигационни отношения между страните по договор за продажба на електрическа енергия. Ответникът бил признал, че е наследник на титуляра на процесната партида и като такъв бил проявил активни действия единствено по отношение 1 на обстоятелството, че сумите по наследената от него партида са погасени по давност, респ. обстоятелството относно наличието на облигационна отношения между страните не било спорно в първоинстанционното производство. По делото не били ангажирани доказателства, че ответникът, след като бил престанал да бъде собственик на процесния имот, бил подал заявление до ищеца, съгласно чл. 13, ал. 5 от Общите условия, за закриване на процесната партида с клиентски № 300010472036. Ответникът бил признал /в подадената от него искова молба/, че е собственик на апартамент, находящ се в град София, ж.к.“*******, за който имало стари задължения по клиентски номер 300010472036. Следователно доказано било, че през исковия период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия. Както при всеки друг безсрочен договор, договорът за доставка на електрическа енергия имал действие и обвързвал страните, докато една от тях не била направила едностранно волеизявление до другата страна за прекратяване на договора. В конкретния случай ответникът никога не бил отправял искане за прекратяване на облигационното правоотношение с ищеца и прекъсване на електроснабдяването съгласно чл. 48 от Общите условия, за недвижимия имот, за който се водела клиентска партида №300010472036. Нормативната уредба на отношенията потребител на електрическа енергия и енергийните дружества след 26.11.2007 год. се съдържала в Закона за енергетиката /ЗЕ/ и приетите въз основа на него Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, одобрени от ДКЕВР и Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, одобрени от ДКЕВР, които били публикувани в централния и местния печат и на интернет страницата на продавача и обвързвали всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите /чл. 98а, ал. 4 ЗЕ/. Съгласно чл. 98а, ал.5 от ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не били съгласни с тях, имали право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от крайния снабдител на електрическа енергия специални условия, различни от публикуваните общи условия, се отразявали в допълнителни писмени споразумения. В частност ответникът не бил подал такова заявление, поради което и горепосочените общи условия го обвързвали. Изрично в чл. 13, т.

1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД било договорено основното задължение на всеки потребител на електрическа енергия да заплаща стойността на използваната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия. Липсата на възражения срещу издаваните през годините фактури и заплащането им означавало, че ответникът признавал наличието на облигационна връзка с ищеца и качеството си на битов клиент, т.е. че е обвързан от Общите условия на ищеца. По делото били представени фактури, издавани на името на наследодателя на ответника за процесния обект, които удостоверявали, че в действителност в имота била потребявана електрическа енергия. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а нассрещните искове – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

2

Ответникът по жалбата В. В. К. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че насрещните искове не са доказани – че не е възникнало валидно изискуемо задължение. По делото липсвали доказателства за размера на претендираните задължения, а за това обстоятелство нямало признания от страна на ответника. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 98а ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл. 91, ал. 2 ЗЕ, сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа енергия, приети от КЕВР /преди това ДКЕВР/ по предложение на енергийните предприятия.

Според разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, "потребител на енергия" е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си”, а съгласно § 1, т. 2а /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди.

В разглеждания случай е безспорно във въззивното производство, а и въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, в т.ч. признанията на ответника, обективирани в подадената от него искова молба, с която са предявени отрицателните установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК /виж чл. 175 ГПК/, е установено, че от 2016 год.

В. В. К. е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.“******* /бивш ап.55/, респ. има качеството на потребител на електрическа енергия, че през исковия период между страните са съществували облигационни отношения по договор за доставка на електрическа енергия за битови нужди, както и при ищцовото дружество е била водена клиентска партида за имота №300010472036.

Същевременно настоящият съдебен състав приема, че по делото не са ангажирани доказателства за количеството доставена електрическа енергия през исковия период, а и тези 3 обстоятелства не са признати от ответника, поради следните съображения:

Доставката на електрическа енергия се установява с помощта на т. нар. карнети, които представляват записване на показателите на средствата за търговско измерване /електромерите/ - арг. чл. 26 – 28 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, към които препраща клаузата на чл. 16, ал. 1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия от „ЧЕЗ Електро България” АД. Такива документи обаче в частност не са представени.

Доказателствената сила на счетоводните документи и вписванията в счетоводните и търговски книги се съдържа в разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ. Тези документи и вписвания, обаче, сами по себе си не съставляват доказателство за съществуването на облигационни отношения между страните по повод доставката на електрическа енергия.

Стойността на доставената енергия се дължи не защото са били издадени фактури, а защото е осъществена доставка в изпълнение на конкретно договорно задължение. В този смисъл доказателствената стойност на вписванията в счетоводните книги се преценява, както според тяхната редовност, така и с оглед другите данни по делото /в този смисъл е и постоянната практика на ВКС/. В разглеждания случай, извършените от ищеца счетоводни вписвания не могат да бъдат съпоставени с други доказателства, което съответно е пречка за формирането на категоричен извод за количеството доставена електрическа енергия.

В този смисъл и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд приема, че не са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответника за претендираната главница. А щом няма главно задължение не може да възникне такова за обезщетение за забава. Релевираните насрещни претенции са неоснователни и подлежат на отхвърляне, както законосъобразно е приел и първоинстанционния съд.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.05.2023 год., постановено по гр.дело №39117/2022 год. по описа на СРС, ГО, 154 с-в, в обжалваната му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 154 с-в, за преценка за провеждане на служебно производство по реда на чл. 247 ГПК за отстраняване на допуснати очевидни фактически 4 грешки в първоинстанционното решение в частта му по отрицателните установителени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК /по отношение на периода на оспорените вземания и имота, в който е осъществена доставка на електрическа енергия/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5