Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 122 от 22.12.2022, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Административно наказателно дело 610/2021
Вид
Решение № 122
Подписан
22.12.2022
В сила
21.04.2023
Състав
Минчо Танев Танев

Цитирани разпоредби

  • чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 17, ал. 1, т. 1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 35, ал. 1, т. 3 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 56, ал. 1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 90 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Царево, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Д.а като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20212180200610 по описа за 2021 година Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. А. А., ЕГН **********, против наказателно постановление № 02-122 от 01.11.2021 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол” Черно море, гр. Бургас, с което за извършено нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА и по чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА, на Д. А.

А., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500,00 лв. на основание чл. 56, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите и административно наказание „глоба” в размер на 4000,00 лв. на основание чл. 74, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите. Отнети са били и 56,750 кг. бяла, пясъчна мида /върната в Черно море/, дънен трал- тип „драга“ и моторна лодка без регистрация, с двигател „Меркурий“.

Редовно призован жалбоподателят се явява лично с упълномощен защитник. Поддържа жалбата и моли съдът да я уважи, като отмени НП в частта, в която не е влязло в сила.

Процесуален представител неоснователност на жалбата. на

1

АНО, взема становище за

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и устни доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 09.06.2021 год. след постъпил оперативен сигнал, в ГПУ- Царево, било извършено няколко часово, скрито наблюдение, на моторни лодки, извършващи улов на бяла мида в Черно море. Служителите на ГПУ, с помощта на технически средства, наблюдавали лодките в морето, след коетокогато лодките акостирали на кей в р. Дяволска- извършили проверка на намиращото се в тях. При извършена проверка на моторна лодка без регистрация, се установило, че в лодката е жалбоподателя, както и са били открити 56,750 кг. бяла пясъчна мида и дънно, драгиращо устройство „драга“.

След като било прието, че жалбоподателя е извършвал улов на була мида с незаконно устройство, актосъставителя издал срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение с бл. номер № 0008216, в който установеното нарушение било описано ясно, точно и изчерпателно.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, в което деянието е описано по идентичен с АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА и по чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА и санкционирано по чл. 56, ал. 1 и чл. 74, ал.

1 от Закон за рибарството и аквакултурите.

Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателствапоказанията на разпитаните свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите- служители на ГП и ИАРА като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията им, както и в добросъвестността на тези свидетели, при изпълнението на служебните им задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на тези свидетели и кредитира същите като истинни.

Съдът не дава вяра на показанията, на водените от страна на жалбоподателя свидетели. Според съда, същите са неистинни, пристрастни и 2 заинтересовани, като същите категорично се опровергават от ценените от съда гласни и писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено виновно.

Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител на ИАРА, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ гр. Бургас, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към ИАРА, т.е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Деянието предмет на настоящото производство и неговия автор, съда намира за категорично и безспорно установени- в тази насока са приложените писмени доказателства и ценените то съда свидетелските показания на 3 разпитаните по делото актосъставител и свидетели- служители на ГПУ и ИАРА. Достоверни доказателства в противната насока не бяха представени, поради което и съда счита отразеното в АУАН и атакуваното НП за безспорно установено.

В обстоятелствената част на АУАН и в атакуваното НП, са посочени ясно и точно, обстоятелства и доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателят е извършил твърдяното нарушение. В хода на съдебното следствие се събраха доказателства, от които безспорно да се установи, че именно жалбоподателят на инкриминираната дата и място е извършил вмененото му нарушение. Свидетелите, установили твърдяното нарушение, са възприели лично факта на извършването на деянието и неговия автор.

С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА и по чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА, като нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

При служебна проверка на Наказателното постановление, съда не констатира допуснати нарушения от страна на АНО- както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е определена и наложената санкция, в минималния законоустановен размер. Правилно са били отнети в полза на държавата, уловената мида, уредите, средствата и приспособленията, с които е била придобита, съобразно чл. 90 от ЗРА.

По изложените мотиви, за съда се налага извода, че НП е правилно и незаконосъобразно и като такова следва да се потвърди изцяло.

В случая, разпоредбата на чл. 28 е неприложима. Деянието не представлява маловажен случай, като според съда е такова с изключително висока степен на обществена опасност- не само заради голямото количество 4 уловена мида- но и заради начина по който е уловена- със забранено средствопри употребата на което се нанасят непоправими щети на морското биоразнообразие.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-122 от 01.11.2021 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол” Черно море, гр. Бургас, с което за извършено нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА и по чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА, на Д. А. А., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500,00 лв. на основание чл. 56, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите и административно наказание „глоба” в размер на 4000,00 лв. на основание чл. 74, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите, както и са отнети 56,750 кг. бяла, пясъчна мида /върната в Черно море/, дънен трал- тип „драга“ и моторна лодка без регистрация, с двигател „Меркурий“.

ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Рибарство и контрол“, сумата от 100,00 лева за разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5