Определение № 919 от 05.11.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 919 гр. Враца, 04.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241400500111 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Алезорея“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от едноличния собственик на капитала на Ф. К. М. чрез пълномощник Р. Г.М.- Х.- адвокат от Врачанска Адвокатска колегия с личен №***, с личен №***, Булстат *** от Търговския регистър ,със служ. адрес *** срещу Определение № 260002/15.01.2024 г по грд.№693/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е оставена без разглеждане депозираната от „Алезорея“ ЕООД с ЕИК***, представлявана от Ф. М. молба, с искане по чл.618 ал.4 от ГПК за издаване заповеди за запор на банкови сметки във връзка с Регламент №655/14 г на ЕП и Съвета на ЕС, а производството , по подадената молба пред ВРС ,е прекратено.

Частният жалбоподател обжалва разпореждането като незаконосъобразно ,необосновано и постановено при неправилно тълкуване правото на ЕС .

Излага, че разполага с влязло в сила съдебно решение по гр. д.693/21 г по описа на ВРС от 23.11.2021 г, с което С. И. П. - А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в *** и Н. И. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,са осъдени да заплатят на дружество „Алезорея“ ЕООД гр. Враца по 805 лв парични суми за разноски по делото вкл. и пред ВрОСъд, за което са издадени и изп. листа.

Твърди, че е подала молба за издаване европейска заповед за запор на банковите сметки на двамата длъжници за сумата по 805 лв. за всеки от тях, декларирала, че не е завела изпълнително производство пред български съдебен изпълнител за събиране на вземанията. Освен това в молбата за издаване на европейска заповед за запор посочва настоящите адреси на двамата длъжници в РАвстрия, местоработата им, с което подържа да обосновава правния си интерес от издаването на евр. заповед за запор върху б.см/.

Излага че разполага с атернативни правни способи за събиране на вземането си – водене на изпълнително дело пред български съдебен изпълнител или да полза Регламент 655/2014 г на ЕП и Съвета.

Намира за неправилно възприетото от първоинстанционния съд изискване да се представят доказателства за покана за доброволно изпълнение до длъжниците преди 1 издаване на европейската заповед за запор.

Излага, че във формуляра към регламента е предвидена възможност да посочи, че кредиторът претендира парично вземане валута български лев, кредиторът бил задължен да посочи валутата на вземането съобразно възприетото в съдебното решение, поради което и намира изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на молбата за неправилни.

Оспорва като неправилен и извода на първоинстанционния съд, че липсвал правен интерес за претендиране на европейска заповед за запор поради незначителност на размера на вземането – 805 лв.

Предвид на изложеното моли съда за отмени определение №260002/15.01.2024 г по гр.д.№693/21 г по описа на ВРС като незаконосъобразно и съгласно чл.278 ал.2 от ГПК след което да издаде исканите Европейски заповеди за запор на банковите сметки на двамата длъжници, за посочените в молбите парични вземания или алтернативно след отмяна на първоинстанционното определение да върне делото на ВРС, който да издаде съответните Европейски заповеди за запор на банкови сметки с формуляр Приложение II, включително като се произнесе и по искането ни по т.7 от формуляр Приложение I „Искане за получаване на информация относно сметка на длъжника", чрез информационния орган на Република Австрия.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страната, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 260474/23.11.2023 г. по гр. д. № 693/2021 по описа на РС-Враца са отхвърлени искове с правно осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот съединен с искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт като неоснователни и ищците С. И. П. - А. и Н. И. С. са осъдени да заплатят разноски на ответника „Алезорея“ ЕООД, гр. Враца разноски за водене на делото.

След приключване на обжалването на решението пред по-горни инстанции въз основа на молба на ответника „Алезорея“ ЕООД, гр. Враца по разпореждане 260089/18.07.2023 г. е издаден изпълнителния лист в ползва на ответника „Алезорея“ ЕООД, гр. Враца за присъдените разноски по делото пред първата и въззивната инстанция.

След издаването на изпълнителния лист с молба вх. № 261423/01.11.2023 г. дружеството е подало пред компетентния първоинстанционен съд молба за издаване на Европейска заповед за запор.

С разпореждане № 260128/13.11.2023 г. първоинстанционният съд е оставил молбата без движение с указания да уточни размера и валутата на вземанията за които иска издаване на европейска заповед за запор, да уточни интереса си от исканата заповед за запор предвид ниския размер на вземанията, както и че следва да понесе разходите за издирване на банкови сметки на длъжниците и за превод на документи.

С молба вх. № 26148/20.11.2023 г. дружеството е конктретизирало претенцията си за разноски към всеки от ищците, направило е искане за получаване на информация относно сметка по чл. 14 от Регламент /ЕС/ № 655/2014 на ЕП и Съвета относно всеки от длъжниците, представило е декларация, че не е образувало на територията на Република България изпълнително дело и е поискало след събиране а информацията за сметките да се издаде исканата Европейска заповед за запор срещу всеки от длъжниците.

С обжалваното разпореждане първонстанционният съд е прел, че с оглед незначителния размер на претендираната сума.

С разпореждане 260133266 от 06.12.2023 г. първоинстанционният съд отново е указал да се конкретизират претенциите по размер, което е изпълнено с молба вх. № 2

261592/12.12.2023 г. на дружеството.

С обжалваното определение № 260002/15.01.2024 г. първоинстанционният съд е приел, че молителят не е доказал интерес от провеждането на производството по издаване на европейска заповед за запор, не е доказал, че съдебното решение е незпълняемо (нямало данни за събиране на доказателства за имуществото на лицата на територията на Република България, липсвала покана за доброволно изпълнение), нямало възможност да се издаде заповед за запор за вземане във валута български лев, поради което и е оставил без разглеждане и е прекратил производството като недопустимо на осн чл. 130 от ГПК.

При така установеното настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Предмет на настоящето производство е законосъобразността на определение с което първоинстанционният съд е отказал да разгледа по същество молба за издаване на Европейска заповед за запор на банкови сметки.

Настоящият съдебен състав намира, че доколкото във формуляра към Регламент 655/2014 г на ЕП и Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, който формуляр е приложение към регламента е предвидена възможност да се претендира сума в български лева няма пречка да се издаде заповед за запор за сума в лева.

В чл. 7, т. 1 от Регламент 655/2014 г на ЕП и Съвета като предпоставка за издаване на Европейска заповед за запор на банкови сметки е предвидено кредиторът да докаже, че е налице спешна нужда от издаване на Европейска заповед за запор на банкови сметки, тъй като без такава мярка съществува реална опасност последващото изпълнение на иска срещу длъжника да бъде затруднено или значително затруднено.

В чл. 17, т. 3 от Регламента е предвидена възможността за оставяне без движене на молбата като съдът даде възможност на молителя да я поправи или допълни.

В конкретния случай първоинстанционният съд е оставил два пъти молбата без движение, но не е съобразил, че по чл. 17, т. 3 от Регламента последиците от неизпълнението на указанията са отхвърляне на молбата, а не оставянето и без разглеждане, поради което и неправилно е прекратил производството по искането.

Първоинстанционният съд не се е произнесъл по съществото на спора.

Въззивният съд не може да се произнесе по основателността на искането, тъй като то не е разглеждано по същество от първата инстанция (не е постановен отказ за издаване на такава заповед.) – Определение № 210 от 16.18.2019 на ВтАС по в. ч. т. д. № 281/2019 поописа на ВтАС.

Предвид на изложеното настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваното определение и върне делото за ново разглеждане пред първоинстанционния съд, който при произнасянето по съществото на спора следва да прецени наличието или липсата спешна нужда от издаване на заповед за запор, а ако прецени да издаде заповед за запор да се произнесе преди това и по искането за оказване на съдействие за събиране на информация за банкови сметки по чл. 14 от регламента.

Водим от изложеното Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба на „Алезорея“ ЕООД с ЕИК*** Определение № 260002/15.01.2024 г по грд.№693/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е о с т а в е н а без разглеждане депозираната от „Алезорея“ ЕООД с ЕИК***,

3 представлявана от Ф. М. молба, с искане по чл.618 ал.4 от ГПК за издаване заповеди за запор на банкови сметки във връзка с Регламент №655/14 г на ЕП и Съвета на ЕС, а производството по подадената молба пред ВРС, е прекратено.

ВРЪЩА делото на Районен съд Враца за разглеждане по същество на молба вх.

№ 261423/01.11.2023 г. на „Алезорея“ ЕООД с ЕИК*** за издаване на Европейска заповед за запор на банкови сметки на С. И. П. - А. с ЕГН ********** и Н. И. С. с ЕГН **********.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4