Решение № 4924 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4924 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря П. АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20231110205911 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН .

Образувано е по жалба от Д. И. Д., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 23-4332-001984/14.02.2023 г., издадено от Даниела Д.а Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което е санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. /обн. в ДВ бр.1 от 04.01.2013г., в сила от 04.02.2013 г., издадена от министъра на вътрешните работи/ е постановено отнемането на 6 /шест/ контролни точки, след влизане в сила на НП; 2.) на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП; 3.) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

В депозираната жалба е изразено декларативно несъгласие с констатациите на административните органи за неспазване на предписанията на ЗДвП, част от възведеното административно обвинение. Отправена е молба 1 за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. К. от САК, преупълномощен от адв. А. Т. от САК, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Релевира твърдения, че задължението за поставяне на обезопасителен колан не е изпълнено от привлеченото към отговорност лице, поради съществуващото рецидивиращо депресивно разстройство, което е довело „ако не до невъзможност, то поне до значителен дискомфорт“. В условията на евентуалност изтъква доводи за недоказаност на административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, алтернативно – за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправено е искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител , който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 665189/02.02.2023 г., съставен от П. Д. Д. – мл. автоконтрольор при ОППСДВР и в присъствието на свидетеля Р. И. С. - очевидец е констатирано, че на 02.02.2023 г. около 10:07 часа, в гр. София, по ул. „Филип Кутев“, с посока на 2 движение от бул. „Черни връх“ към ул. „Млогилата“, жалбоподателят Д. управлява товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****, като при извършената полицейска проверка след болница „Вита“ е установено, че водачът на автомобила е без поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е оборудвано, не е включил дневни или къси светлини през светлата част на денонощието и не представя контролен талон към СУМПС.

В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, чл. 70, ал. 3 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на Д., който го подписал без възражения.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 23-4332-001984/14.02.2023 г. от Даниела Д.а Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта жалбоподателят Д. е санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 6 /шест/ контролни точки, след влизане в сила на НП; 2.) на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП; 3.) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Препис от НП е връчен лично на въззивника на 23.03.2023 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 03.04.2023 г., видно от отбелязването в съпроводително писмо.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и 3 юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приобщените по делото писмени доказателства, относими към назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизмът на твърдените нарушения и обстоятелствата, при които същите са намерили проявление в обективната действителност, а това мотивира извод, че правото на защита на въззивника е гарантирано в пълна степен.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушенията. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната 4 на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника Д. И. Д. е ангажирана, както следва: 1.) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 6 /шест/ контролни точки, след влизане в сила на НП; 2.) на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП; 3.) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

По делото е доказано по несъмнен начин, че на 02.02.2023 г. около 10:07 часа, в гр. София, по ул. „Филип Кутев“, с посока на движение от бул.

„Черни връх“ към ул. „Млогилата“, жалбоподателят Д. управлява товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****, като при извършената полицейска проверка след болница „Вита“ е установено, че водачът на автомобила е без поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е оборудвано.

В този смисъл са показанията на свидетеля-очевидец Р. С. /“управляваше товарен автомобил тогава и беше без поставен колан“/, както и на актосъставителя П. Д., който макар да не е съхранил спомените си за процесния случай, лесно обяснимо с естеството на заеманата длъжност, потвърждава изцяло фактическите констатации в АУАН. На етапа на съдебното следствие не са събрани фактически данни, които да доведат до извод за евентуално проявена недобросъвестност от полицейските служители и да компрометират техните разкази, а това от своя страна опровергава твърденията на адв. К. за недоказаност на процесното нарушение.

Така очертаната от административните органи неправомерна деятелност коректно е била субсумирана под разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, в която е предвидено изискване водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В тази връзка съдът не споделя аргументацията на адв. К., че физическото състояние на неговия доверител не е позволявало използването на обезопасителен колан, тъй като от заключението на изготвената в съдебната фаза СМЕ се изяснява, 5 че констатираните заболявания при Д. – епилепсия и рецидивиращо депресивно разстройство не попадат в хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

Нещо повече – според експерта при въззивника е налице изрично противопоказание да извършва работа с движещи машини, в частност да управлява МПС, като повече от очевидно същият лекомислено е пренебрегнал тази забрана и напълно съзнателно е поставил в риск собствената си телесна неприкосновеност, създавайки предпоставки и за виталната застрашеност на останалите участници в движението. На съвсем различна плоскост стои въпросът и по какъв начин на 22.07.2022 г. е издадено СУМПС на Д., имайки предвид отрицателната резолюция от ТОЛЕК на 14.07.2022 г. в карта за оценка на физическата годност на водача, като отговор на същия следва да дадат досъдебните органи. Не на последно място – твърденията, че поставянето на колан обостря депресивното разстройство на жалбоподателя също не са от естество да доведат до неговото екскулпиране, доколкото предвиденото от законодателя изключение не обхваща случаите на временни неразположения и негативни усещания, а единствено на „състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние“/в този смисъл вж. решение № 4874 от 21.07.2021 г. по адм. д. № 4282/2021 г. по описа на АССГ, VII касационен състав, докладчик-съдия Георги Терзиев/.

От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП, предвиждаща отговорност за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.