Решение № 145 от 09.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Бургас, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500910 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 2906/27.03.2023г. по описа на РС Несебър, подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, чрез адв. Людмил Георгиев, съдебен адрес: гр.София, бул.“България“ 56А, ет.3, офис 3, против Решение № 67 от 16.02.2023г. постановено от РС Несебър по гр.д.№ 1021/2022 по описа на същия съд. С посоченото решение е прието за установено, че М. А. М., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, дължи на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Младост 4” Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 624,01 лева, представляваща дължими такси, от които: 113,83 лв. по договор за мобилни услуги от 21.11.2019г. за предпочетен номер *** по фактура № 7304522482 от 15.05.2020г., включваща периода 21.11.2019г. – 14.04.2020г., 491,21 лв. по договор за мобилни услуги от 25.11.2019г. за предпочетен номер 359893790229 по фактура № 7304522482 от 15.05.2020г., включваща периода 21.11.2019г. –14.02.2020г., 10,36 лв. – лизингови вноски с настъпил падеж по договор от 21.11.2019г. за лизинг на *** към предпочетен номер *** по фактура № 7304522482 от 15.05.2020г., включваща периода 21.11.2019г. – 14.04.2020г., 8,60 лв. лизингови вноски с настъпил падеж по договор за лизинг на базови аксесоари от 21.11.2019г. към предпочетен номер *** по фактура № 7304522482 от 15.05.2020г., включваща периода 21.11.2019г. –14.04.2020г.

С решението е прието за установено още, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 90.06 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които 49,21 лв. – 19 броя предсрочно изискуеми вноски по договор от 21.11.2019г. за лизинг на Huawei Y6 2019 Dual 1 Black и 40,85 лв. –предсрочно изискуеми вноски за лизинг на базови аксесоари, а на основание чл. 422 ГПК вр. чл.92, ал. 1 ЗЗД е прието за установено, че ответникът дължи сумата от 191,68 лв. - неустойки, от които 102,15 лв. – за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 21.11.2019г. за предпочетен номер *** и и 89,53 лв. – 1 неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 25.11.2019г. за предпочетен номер 359893790229, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението – 02.03.2022г., до окончателното плащане.

С решението е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата от 191,68 лв. до пълния предявен размер - 411.25 лева, представляваща сумата от 219,57 лв. – разлика в стандартната цена на устройство ***, съответстваща на останалия срок на договора.

М. А. М., е осъден да заплати на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер 309,88 лв., представляваща дължимите в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 390,37 лв., представляваща дължимите в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на обжалваното решение. Сочи се, че в производството двукратно е отправено искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника- с исковата молба и с допълнителна молба. Съдът обаче не изпълнил задължението си да постанови решение по чл.239 ГПК, въпреки наличие на предпоставките за това- ответникът не депозирал отговор на исковата молба, не е присъствал в първото по делото заседание и не е представил молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, а исковете били вероятно основателни с оглед приложените доказателства. С това районният съдът допуснал процесуално нарушение и постановил недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване.

Иска от съда решението да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне с решение по чл.239 ГПК.

Алтернативно е направено искане решението на НРС да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен установителния иск за неустойка за сумата, представляваща разликата в стандартната цена на устройството *** над сумата от 191,68 лв. до пълния предявен размер – 411,25 лева, а именно 219,57 лв., която сума съответства на останалия срок на договора.

Намира за неправилен извода на съда, че клаузата на чл.11, б.“д“ от договора за мобилни услуги от 21.11.2019г. за предпочетен номер ***, е неравноправна, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Заявява, че в договора за мобилни услуги изрично е посочена отстъпката от цената на мобилното устройство, което абонатът получава, в конкретния случай тази отстъпка е в размер на 307,74 лв. и е посочена в т.7 от договора. Горното обуславя извода, че е налице яснота относно размера и принципа по който ще бъде определена евентуалната неустойка при неспазване срока на договора. Изразява несъгласие и с извода, че размерът на неустойката е необосновано висок, като сочи, че в случая потребителят е получил отстъпка от цената на мобилно устройство срещу задължението да изпълнява стриктно договора. Не е спорно по делото, че ответникът не е върнал мобилното устройство, което обосновава прилагането на неустоечната клауза, уредена в чл.11, б.“д“ от договора, която възниква при прекратяване на договора за мобилни услуги.

Иска от съда решението в да бъде отменено в тази му част, а вместо него да бъде постановено ново, с което да се уважи претенцията и в тази й част. Претендира разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – М. А. М..

По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което производството по делото е допустимо и жалбата следва да се разгледа по същество.

След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна 2 страна следното:

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД е предявил срещу М. А. М. искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД. С исковата молба се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата от 624,01 лева, представляваща дължими такси, от които: 113,83 лв. по договор за мобилни услуги от 21.11.2019г. за предпочетен номер *** по фактура № 7304522482 от 15.05.2020г., включваща периода 21.11.2019г. – 14.04.2020г., 491,21 лв. по договор за мобилни услуги от 25.11.2019г. за предпочетен номер 359893790229 по фактура № 7304522482 от 15.05.2020г., включваща периода 21.11.2019г. – 14.02.2020г., 10,36 лв. – лизингови вноски с настъпил падеж по договор от 21.11.2019г. за лизинг на *** към предпочетен номер *** по фактура № 7304522482 от 15.05.2020г., включваща периода 21.11.2019г. – 14.04.2020г., 8,60 лв. лизингови вноски с настъпил падеж по договор за лизинг на базови аксесоари от 21.11.2019г. към предпочетен номер *** по фактура № 7304522482 от 15.05.2020г., включваща периода 21.11.2019г. – 14.04.2020г., установяване дължимостта на сумата от 90.06 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които 49,21 лв. – 19 броя предсрочно изискуеми вноски по договор от 21.11.2019г. за лизинг на *** и 40,85 лв. – предсрочно изискуеми вноски за лизинг на базови аксесоари, както и установяване дължимостта на сумата от 411.25 лева – неустойки, от които 102,15 лв. – за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 21.11.2019г. за предпочетен номер ***, 89,53 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 25.11.2019г. за предпочетен номер 359893790229 и 219,57 лв. – разлика в стандартната цена на устройство ***, съответстваща на останалия срок на договора, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението.

Сочи се, че между страните били сключени договор за мобилни услуги от 21.11.2019г. за предпочетен номер ***, договор за мобилни услуги от 25.11.2019г. за предпочетен номер 359893790229, договор от 21.11.2019г. за лизинг на *** към предпочетен номер *** и договор за лизинг на базови аксесоари от 21.11.2019г. към предпочетен номер ***, както и че поради неизпълнение на задълженията по договорите от страна на ответника, същите били прекратени на 14.05.2020г. Твърди, че прекратяването на договорите е по вина на ответника, поради и което били начислени неустойки, които не надвишават трикратния размер на таксата, а така също и за разликата в стандартната цена на устройството. Твърди се още, че лизинговите вноски са обявени за предсрочно изискуеми на основание чл. 12, ал.

2 от Общите условия към договорите за лизинг.

За горепосочените вземания дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение Сочи се, че за тези вземания ищцовото дружество се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 224/2022 по описа на РС- Несебър.Предвид неплащането на дължимите суми и връчването на заповедта за изпълнение на длъжника, за ищеца възникнал правен интерес да установи вземанията си по исков ред. Моли, съдът да уважи исковете и да му присъди съдебно- деловодните разноски, включително в заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника.

По делото са приети писмени доказателства.

Районният съд е уважил част от предявените искове, с изключение на този за неустойка за сумата от 219,57 лв., представляваща разлика в стандартната цена на мобилното устройство, предоставено на ответника при сключване на договорите, съответстваща на останалата част на договора. Приел е, че клаузата на чл.11 от договора е неравноправна такава, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, както и че неустойката е с необосновано висок размер, както и че същата има отношение и към договора за мобилни услуги, и към договора за лизинг. Позовал се е и на съдебна практика.

3

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба за недопустимост на постановеното решение, поради това, че районният съд не е постановил неприсъствено решение.

Действително, както в исковата молба, така и с молба от 07.02.2023г., ищецът е поискал от съда да постанови решение по реда на чл.238, ал.1 ГПК, в случай, че ответникът не депозира отговор, не депозира молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и не се яви в първото по делото заседание. Безспорно е, че ответникът, който е бил редовно призован по делото /макар и изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр.Бургас/ не е представил отговор на исковата молба, нито молба за разглеждане на делото в отсъствието му, нито се е явил за лично участие в проведеното открито съдебно заседание.

В съдебното заседание на 07.02.2023г. районният съд е докладвал делото съобразно проекто- доклада си, обективиран в определение № 4 от 4.01.2023г., в който е указал на страните, че ще следи за неравноправни клаузи. Докладвал е и молбата за постановяване на неприсъствено решение, по която е постановил определение, с което е отхвърлил искането на дружеството, преценявайки, че не са налице предпоставките за постановяването на неприсъствено решение с оглед обстоятелството, че с оглед задължението си по чл.7, ал.3 от ГПК следва да извърши допълнителен анализ на представените по делото писмени доказателства. Ето защо е разгледал делото по реда на общото исково производство и се е произнесъл с решение по общия ред, в обжалваната част от което действително е извършил преценка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, на който се основават исковете.