Решение № 197 от 07.12.2021, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 693/2021
- Вид
- Решение № 197
- Подписан
- 07.12.2021
- В сила
- 07.12.2021
- Състав
- Галатея Петрова Ханджиева Милева, Галина Димитрова Жечева, Диана Георгиева Дякова
Цитирани разпоредби
- чл.427 · Граждански процесуален кодекс
- чл.427 ал.1 т.1-4 и т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.427 ал.1 т.1-4 и т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.427 ал.1 т.1-4 и т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.427 ал.1 т.1-4 и т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.427 ал.1 т.1-4 и т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.434 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.454 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 197 гр. гр. Добрич, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:
Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500693 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от М. СТ. К. с ЕГН **********,СЛ. ХР. ТР. с ЕГН ********** и СТ. Г. ТР. с ЕГН **********,тримата от гр.Добрич,в качеството им на длъжници срещу разпореждане от 29.07.2021 г. по изп.д.
№161/2021 г. по описа на ДСИ при Добричкия районен съд,в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по цитираното изпълнително дело.С доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане се настоява за отмяната му и за присъждане в полза на жалбоподателите на сторените от тях разноски в настоящото производство.
Взискателят по изпълнението АЛ. ИВ. К. с ЕГН ********** от гр.К. не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
За атакуваното разпореждане жалбоподателите са уведомени чрез пълномощника им адв.М.В. от ДАК със съобщение изх.№8302/04.08.2021 г.,връчено на 06.08.2021 г.Жалбата е подадена на 13.08.2021 г.,т.е. в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК,изтекъл на 20.08.2021 г.Същата изхожда от активно легитимирани лица-длъжници по изпълнението.Насочена е срещу акт на съдебния изпълнител от категорията по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК /отказ на ДСИ да прекрати изпълнителното производство/,подлежащ на обжалване от длъжника.Предвид горното жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Изп.д.№161/2021 г. по описа на СИС при ДРС е образувано на 29.06.2021 г. въз основа на 1 книжата по изп.д.№144/2020 г. по описа на СИС при Районен съд-гр.К.,което с разпореждане на ДСИ при РС-К. от 21.06.2021 г. е прекратено и изпратено по подсъдност на ДСИ при РС-Добрич за продължаване на изпълнителните действия по опис,оценка и изнасяне на публична продан на 2 бр. МПС-собственост на солидарния длъжник С.
Г.Т..Така изп.д.№161/2021 г. по описа на СИС при ДРС се явява образувано по повод изпълнителен лист,издаден на 18.09.2020 г. въз основа на влязло в сила решение по гр.д.
№1171/2019 г. на РС-К..Според същия тримата длъжници М.К.,С.Т. и С.Т. са осъдени солидарно да заплатят на А.К. разноски по цитираното дело на РС-К. в размер на 605 лв и разноски в размер на 600 лв за въззивното производство пред ОС-В. /общо 1 205 лв съдебно-деловодни разноски/.До препращане на изп.д.№144/2020 г. на СИС при РС-К. на ДСИ при РС-Добрич са извършени от ДСИ при РС-К. изпълнителни действия,за които са били заплатени от взискателя разноски по изпълнението,както следва-20 лв държавна такса за образуване на делото;150 лв държавна такса за проучване имущественото състояние на тримата длъжници;200 лв адвокатско възнаграждение,които разноски са приети от ДСИ при РС-К. с изрично постановление от 24.09.2020 г.,връчено на всеки от тримата длъжници ведно с поканата за доброволно изпълнение на 15.10.2020 г.След образуване на 24.09.2020 г. на изп.д.№144/2020 г. на СИС при РС-К. и след връчване на поканата за доброволно изпълнение на 15.10.2020 г. длъжниците започват заплащане на части на дължимите суми.На 29.10.2020 г. е внесена сума от 344,20 лв,като е отправена молба вх.
№3455/30.10.2020 г. за спиране на изпълнението на основание чл.454 ал.1 от ГПК с поемане на задължение от длъжниците за ежемесечно заплащане на 10% от вземанията.С разпореждане от 02.11.2020 г. ДСИ при РС-К. спира изпълнението.Следват две вноски от длъжниците в размер на по 275,40 лв на 09.12.2020 г. и 09.02.2021 г.,но поради липса на последващи плащания с разпореждане на ДСИ от 27.05.2021 г. изпълнението е възобновено.С постановление от 27.05.2021 г. ДСИ приема още разноски,сторени от взискателя,а именно в размер на 52,50 лв-такси за налагане на 2 бр.запори и за 3 бр.справки.За това постановление длъжниците са уведомени с нарочни съобщения,връчени на 09.06.2021 г.С постановление от 16.06.2021 г. са приети разноски в размер на 45 лв-такси за налагане на 2 бр.запори върху банкови сметки и запор на МПС.За постановлението от 16.06.2021 г. длъжниците са уведомени с нарочни съобщения,връчени на 24.06.2021 г. /на листи 39-41 от изп.д.№161/2021 г. на СИС при ДРС/.
Действително,както сочат длъжниците в жалбата си,изп.д.№144/2020 г. по описа на СИС при РС-К. е образувано в нарушение на правилата за местна подсъдност по чл.427 ал.1 от ГПК.Същото е следвало да се образува в СИС при РС-Добрич или при ЧСИ с район на действие ОС-Добрич,тъй като в случая е приложимо общото правило по чл.427 ал.1 т.5 от ГПК-по постоянния или настоящия адрес на длъжниците,който е в гр.Добрич.Не са налице хипотезите на останалите разпоредби на чл.427 ал.1 т.1-4 и т.6 от ГПК,сочещи на друга местна подсъдност,които евентуално биха могли да обосноват местна подсъдност на ДСИ при РС-К..В този смисъл е основателен доводът на жалбоподателите за допуснато нарушение от ДСИ при РС-К. на разпоредбите на чл.427 от ГПК,определящи местната подсъдност на съдебния изпълнител.Не е съществувало законово основание изпълнителното 2 производство да се образува от горния ДСИ при положение,че длъжниците са с настоящ и постоянен адрес в гр.Добрич.Въпреки това обаче законът не прогласява извършените от този ДСИ действия за нищожни,т.е. непородили никакво правно действие.Същите са незаконосъобразни,но с разпоредбите на чл.435 от ГПК не е предвидена изрично възможност за обжалването им от страните по изпълнението.Не е предвиден и специален исков ред за защита /решение №85/02.04.2015 г. по в.т.д.№48/2015 г. на Апелативен съдгр.Варна/.Засегната страна в изпълнителното производство /в случая длъжниците/ могат да се позоват на тази незаконосъобразност единствено в производство по исков ред за търсене на обезщетение за евентуални вреди от незаконосъобразното изпълнение /чл.441 ал.1 изр.2 от ГПК във връзка с чл.49 от ЗЗД/.Тъй като в отношенията между страните в изпълнителното производство въпросът за спазване на местната подсъдност при образуване на изпълнителното дело в СИС при РС-К. не може да бъде разрешен по реда на обжалването /чл.435 и сл. от ГПК/ и тези действия не могат да бъдат отменени като незаконосъобразни по този ред,следва да се зачетат последствията от тях в правния мир.Не на последно място следва да се посочи,че длъжниците са имали възможността за защита по реда на обжалването /чл.435 ал.2 т.7 от ГПК/,като атакуват с жалби пред компетентния окръжен съд в срока по чл.436 ал.1 от ГПК връчените им постановления на ДСИ при РС-К. за разноски по изпълнението,но същите не са се възползвали от тази възможност и постановленията за разноските са влезли в сила.Така дългът по изп.д.№144/2020 г. на СИС при РС-К. освен сумата от 1 205 лв по изпълнителния лист включва и сторените от взискателя разноски,платими съгласно чл.79 ал.1 от ГПК от длъжниците по изпълнението.От приложените към изп.дела на СИС при РС-К. и РС-Добрич /съответно №144/2020 г. и №161/2021 г./ платежни документи е видно,че длъжниците са заплатили само сумата по изпълнителния лист в размер на 1 205 лв.Същите не са заплатили разноските по изпълнението.
Освен горното с разпореждане на ДСИ при ДРС от 30.06.2021 г. към изп.д.№161/2021 г. е присъединено и изп.д.№163/2021 г. между същите страни,което е образувано въз основа на книжата от препратеното по подсъдност изп.д.№11/2021 г. по описа на СИС при РС-К.-по повод изпълнителен лист от 13.01.2021 г.,издаден от ДРС въз основа на решение по гр.д.
№3625/2019 г. по описа на този съд.Съгласно този изпълнителен лист длъжниците М.К.,С.Т. и С.Т. дължат на взискателя А.К. 1 000 лв адвокатско възнаграждение по първоинстанционното дело и 400 лв адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по цитираното дело /общо 1 400 лв/.По идентичен начин и по това изпълнително дело на СИС при РС-К. съдебният изпълнител е изготвил постановления за разноски,връчени на длъжниците,които не са ги обжалвали в законоустановения срок и същите са влезли в сила.По това изпълнително производство,присъединено към това по изп.д.№161/2021 г. на СИС при ДРС,се дължат горните 1 400 лв по изпълнителния лист и разноски по изпълнението.Плащания от длъжниците на тези суми не са извършени в хода на изпълнението,нито преди него.
Очевидно отправената от длъжниците по изп.д.№161/2021 г. по описа на СИС при ДРС 3 молба вх.№3750/08.07.2021 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК е неоснователна и не може да бъде уважена.Извършените от тях частични плащания са в хода на изпълнителното производство,а не преди образуването му,като тези плащания не погасяват всички задължения на длъжниците по двата изпълнителни листа и за разноски по изпълнението.Не са налице законоустановените предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство,поради което обжалваното разпореждане на ДСИ при ДРС от 29.07.2021 г.,обективиращо отказ да се прекрати изпълнителното производство,е законосъобразно и не подлежи на отмяна.Жалбата срещу него е неоснователна и подлежи на отхвърляне.Следва да се подчертае,че доводът на жалбоподателите за нищожност на обжалваното разпореждане поради „липса на форма“ е неоснователен.Връченото на жалбоподателите визирано в жалбата съобщение от 04.08.2021 г. не е самият акт на съдебния изпълнител,а е съобщение за съдържанието на акта.Отказът на ДСИ да прекрати изпълнителното производство е обективиран в писмената форма на изискуемото по чл.434 ал.1 от ГПК разпореждане от 29.07.2021 г. на листи 57-58 от изп.дело.
При този изход от производството /отхвърляне на жалбата като неоснователна/ жалбоподателите нямат право на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство пред ДОС и такива не следва да им се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№4394/13.08.2021 г. по описа на СИС при ДРС,респ. вх.
№2927/20.10.2021 г. по описа на ДОС,подадена от М. СТ. К. с ЕГН **********,СЛ. ХР. ТР. с ЕГН ********** и СТ. Г. ТР. с ЕГН **********,тримата от гр.Д.,в качеството им на длъжници срещу разпореждане от 29.07.2021 г. по изп.д.№161/2021 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Добричкия районен съд,в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по цитираното изпълнително дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4