Решение № 4191 от 24.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4191 гр. Варна, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20253110101312 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Б.“ № **, бл. **, вх. **, ет.

** срещу В. Р. И., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап. ** с искане да се осъди В. Р. И., ЕГН ********** да заплати на „П.

К. Б.“ ЕООД, ЕИК ******** както следва:

1/ сумата от 108,61 лева, представляваща дължима договорна лихва за периода от 05.12.2023 г. до 05.09.2024 г. по договор за потребителски кредит П. к. С. № ****** /05.10.2023 г., сключен между „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ******** и В. Р. И., ЕГН **********, на основание чл. 9 ЗПК;

2/ сумата от 143,82 лева, дължима лихва за забава, дължима за периода от 06.11.2023 г. до 05.09.2024 г. по договор за потребителски кредит П. к. С. № ****** /05.10.2023 г., сключен между „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ******** и В. Р.

И., ЕГН **********, на основание чл. 33 ЗПК;

3/ сумата от 213,69 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Ф.“, дължимо по договор за потребителски кредит П. к. С. № ****** /05.10.2023 г., сключен между „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ******** и В. Р.

И., ЕГН ********** ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 9 ЗПК;

4/ сумата от 327,27 лева, представляваща неплатено възнаграждание за закупена услуга „Ф.“, дължимо по договор за потребителски кредит П. к. С. № ****** /05.10.2023 г., сключен между „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК ******** и В. Р.

И., ЕГН ********** ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1 датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 9 ЗПК.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: На 05.10.2023 г. ответницата подава искане за отпускане на потребителски кредит П. К. С. със зададени параметри. Декларирала е, че е запозната с общите условия и е получила съответната преддоговорна информация. Налице е възможност да закупи една или повече допълнителни услуги като твърди, че ответницата е избрала да закупи две допълнителни услуги „Ф.“ и „Ф.“. На 05.10.2023 г. е сключен договор между страните № **********, по който се твърди, че ищецът е изправна страна. Отпуснатият кредит е в размер на 600 лева. Срокът на договора 11 месеца, а дължимата месечна вноска 66,03 лева като падежът на задълженията е 5-то число на съответния месец. Годишният процент на разходите е 48,26 %, а годишният лихвен процент 40,90%. Общо дължимата сума по кредита възлиза на 726,33 лева. Посочва, че за допълнителната услуга „Ф.“ се дължи възнаграждение в размер на 240 лева, а за допълнителната услуга „Ф.“ – 360 лева като месечната вноска е в размер на 54,55 лева. С оглед предоставените допълнителни услуги вземането спрямо ответника възлиза на 1326,33 лева, а месечната вноска е в размер на 120,58 лева. Твърди, че е извършено плащане на 15.12.2023 г. в размер на 140 лева, а неизплатеното падежирало вземане за договорна лихва възлиза на 108,61 лева за периода от 05.12.2023 г. до 05.09.2024 г. Посочва, че допълнителните услуги са предоставени изцяло по желание на клиента като услугата „Ф.“ е използвана от ответницата, включваща приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Услугата „Ф.“ включва отлагане на определен брой вноски, намаляване на определен брой вноски, смяна на падежната дата. Ответникът не се е възползвал от тези услуги, но дължи възнаграждение предвид възможността във всеки един момент да се възползва. Предвид наличието на валидно облигационно правоотношение и липсата на отказ от договора, от страна на ответника, твърди, че същата дължи претендираното договорна възнаградителна лихва, лихва за забава за заплащане на главницата, в размер на 143,82 лева за периода от 06.11.2023 г. до 05.09.2024 г. и възнагражденията за двете закупени услуги, заплащането за които се дължи до 05.09.2024 г. Претендира присъждането и на законна лихва.

Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника В. Р. И..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

От приобщеното ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна се установява, че е депозирано заявление по реда на чл. 410 ГПК от страна на „П. К.“ ЕООД срещу В. Р. И.. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК единствено по отношение на 2 претендираната главница, въз основа на сключения договор за потребителски кредит № **********/05.10.2023 г., сключен между „П. К.“ ЕООД и В. Р. И. и с разпореждане от 30.11.2024 г. състав на съда е отхвърлил депозираното заявление, подадено по реда на чл. 410 ГПК относно претендираната договорна лихва в размер на 108,61 лева, дължима за периода от 05.12.2023 г. до 05.09.2024 г., възнаграждение за закупена услуга „Ф.“ в размер на 213,69 лева и „Ф.“ в размер на 327,27 лева, такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева и 400 лева и лихва за забава в размер на 143,82 лева, дължима за периода от 06.11.2023 г. до 05.09.2024 г. Постановеният съдебен акт, с който е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по отношение на горепосочените вземания, е обжалван пред Окръжен съд – град Варна, който с определение от 14.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на Окръжен съд – град Варна, потвърждава разпореждането от 30.11.2024 г. по ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна. Определението на въззивната инстанция е окончателно и е влязло в сила на 14.01.2025 г.

При съобразяване разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.3 ГПК и постановеното определение на въззивната инстанция от този ден /14.01.2025 г./ тече и срокът за предявяване на осъдителните искови претенции, аргумент от чл. 415, ал.4 и ал.3 ГПК. В настоящия случай, осъдителните искови претенции относно вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, са предявени на 03.02.2025 г., с оглед на което същите се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество. За яснота следва да се посочи, че дори и да не бяха предявени в указания срок, съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК, същите отново биха били допустими, тъй като при отхвърляне на искане за издаване на заповед за изпълнение, не се формира сила на пресъдено нещо и заявителят може отново да поиска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК или да предяви искови претенции относно претендираните суми. В този смисъл Ръководство на гражданския съдебен състав, книга трета, глава IX Заповедно производство, автор съдия Кирил Петров, стр. 305.

С оглед липсата на постъпил отговор от страна на ответницата, съдът в открито съдебно заседание, е постановил определение, с което е отказал постановяване на неприсъствено решение, въпреки отправеното от страна на ищеца искане затова като се е позовал на нормата на чл. 239 ГПК и чл. 7, ал.3 ГПК.

Като писмено доказателство по делото е представен договор за потребителски кредит „С.“ № ********** от 05.10.2023 г., от който е видно, че същият е сключен между „П. К.“ ЕООД и В. Р. И. като ГПР е н размер на 48.26%, а на ГЛП – 40.90%. Отразено е, че по закупена услуга „Ф.“ и „Ф.“ се дължи възнаграждение в размер съответно на 240 лева и 360 лева. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги и в размер на 54.55 лева, която е дължима наред с месечната погасителна вноска. Предоставената в заем сума 3 по кредита е 600 лева като общото задължение, с включените допълнителни услуги, е в размер на 1326.33 лева или по 120.58 лева, дължима на 5 ден от месеца. Представени към договора са С.ен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, декларация за предоставяне на общите условия и общите условия към договора за потребителски кредит, погадителен план и извлечение по сметка към договор за потребителски кредит.

Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай в договора се съдържат клаузи за закупени допълнителни услуги, които се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за едностранна промяна на погасителния план – отлагане на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, намалява на части или накуп допустимия брой вноски, променяне на датата на падежа, аргумент от т.15 от Общите условия.

В т. 1, § 1 от ДР на ЗПК се съдържа легална дефиниция на понятието "Общ разход по кредита за потребителя". Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Анализът на съдържанието на описаните в процесния договор услуги и т. 15 от общите условия, на процесния договор, услуги налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Тези услуги по същината си представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК .

Нормата на чл. 11, т.10 ЗПК посочва, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В т. 55 от решението по дело C4 714/22 П. К. България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе). В случая нито в индивидуалния договор за кредит, нито в приложените общи условия няма ясно посочване на компонентите, от които се формира ГПР (за разлика от ГЛП), а очевидно в него не са посочени допълнителна услуга „Ф.“, допълнителна услуга „Ф.“ и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Допълнителните услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер не спадат към основния предмет на договора за потребителски кредит и подлежат на преценка за неравноправност. Услугата „Ф.“ /съгласно т.15.1/, която се изразява в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за кредит. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“. По отношение на услугата „Ф.“ /т.15.2/ е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Видно от условията на договора цената обща на двете услуги доближава предоставената за възмездно ползване сума. Горепосочените клаузи представляват уговорка във вреда на потребителя, защото предвид действителната си същност не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, тъй като го натоварват с допълнителна финансова тежест за действия, за които по силата на закона не се дължи такса и/или комисионни, като тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (доколкото същите не могат да съществуват извън него) се обхващат от понятието "общи разходи по кредита за потребителя", а оттам и от понятието "Годишен процента на разходите" по смисъла на чл. 3, буква и от Директива 2008/48, поради което същите следва да бъдат включени в ГПР по договора, а в настоящия случай не са. Когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй 5 като не са включени в него подобни възнаграждения за услуги като процесните, целият договор е нищожен, поради което и на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК процесният договор е недействителен.