Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24501 от 03.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 12433/2025
Вид
Определение № 24501
Подписан
03.12.2025
В сила
03.12.2025
Състав
Мариана Христова, Цветелина Евгениева Георгиева, Мая Йорданова Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.225 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24501 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512433 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 345056/22.10.2025г от Г. И. М., ЕГН ********** от гр.София, кв. ****, представлявана от адв.П. Б. П., САК против определение № 42147/10.10.2025г по гр. д. № 31600 по описа за 202 5г на СРС, 54 състав, с което е върната предявената искова молба на Г. И. М. против „Вили Кал Слав“ ЕООД – гр.София, ЕИК 206505933, с която иска да бъде постановено решение, на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ с което да бъде признато за незаконосъобразно и да бъде отменено извършеното уволнение, да бъде възстановена на работа и при условията на евентуалност да й бъде присъдено обезщетение на основание чл.225 от КТ за срока на незаконното прекратяване и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото. Моли съда да отмени определението като неправилно.

Софийски градски съд намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок и от активно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба от Г. И. М., в която тя посочва, че работила при ответника по трудово правоотношение и по подаден от нея сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“ била уведомена, че 1 работодателят й е подал уведомление за прекратяване на трудовото й правоотношение, като ищцата изрично посочва, че на нея заповед или предизвестие не са й били връчвани и поради това тя не счита, че трудовият й договор е прекратен.

Районният съд е изискал двукратна конкретизация от ищцата, като е посочил кои обстоятелства следва да се пояснят. Ищцата ги е уточнила, като с втората уточняваща молба е допълнила първоначалните си твърдения в исковата молба и е заявила, че макар заповед за уволнение и предизвестие да не са й били връчвани по надлежния ред, ответникът е преустановил достъпа й до работното място, спрял е изплащането на трудово й възнаграждение и с тези се действия бил прекратил фактически трудовото правоотношение. В молбата ищцата се позовава на две постановени решения на ВКС - Решение № 85/27.06.2017 г. по гр. д. № 4823/2016 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 149/11.07.2019 г. по гр. д. № 1656/2018 г., IV г.о. на ВКС, които въззивната инстанция не откри, за да се запознае с мотивите им.

С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че след като ищцата твърди, че трудовото й правоотношение не е прекратено, поради липса на издадена за това заповед на работодателя-ответник, то за нея липсва правен интерес да иска това уволнение да бъде отменено и съпътстващите го искове и е прекратил производството пред него.

Настоящата инстанция намира за правилни разпорежданията на районния съд, с които той е изискал уточнения от ищцата на нейните твърдения и такива са постъпили дотолкова, доколкото ищцата посочва възприетите и известните й на нея обстоятелства по развилите се отношенията между страните. Ищцата твърди прекратяване на трудовото правоотношение на база единствено дадения й в този смисъл отговор от Дирекция „Инспекция по труда“ - за подадено уведомление от ответника за прекратяване. Твърди също, във втората уточняваща молба, че тя не е допускана до работното си място и не й е изплащано възнаграждение и поради това тя е решила да търси защита като оспорва уволнението, като фактически извършено не по установения ред.

При тези твърдения, в началната фаза на предявяване и уточняване на искова молба, въззивната инстанция намира, че ищцата е посочила известните 2 й факти и след като тя твърди да не е допускана до работното си място и да не получава трудово възнаграждение, то това предопределя интереса й от търсене на защита. Действително, въпреки уточненията, продължава да е налице неяснота по фактически извършените от работодателя действия, но тази неяснота може да бъде преодоляна единствено с негови изявления по делото, защото и действията са негови, ако, разбира се, прецени че ще внесе яснота. Тази допълнителна конкретизация не може да бъде извършена от ищцата на този начален етап от производството, защото тя вече е изложила своите твърдения такива, каквито на нея са й известни и от които твърдения може да се направи извод защо тя търси и има нужда от съдебна защита.

Допълнителното изясняване на обстоятелствата по спора ще се постигне чрез изпращане на исковата молба за отговор, като в зависимост от поведението на ответника - и при подаден отговор, и при липса на такъв, първоинстанционният съд отново ще извърши преценка и ще се произнесе по допустимостта на исковете, като част от съдържанието на изготвяния от него по делото на проект за доклад с разпределение на доказателствената тежест между страните и даване на указания за кои техни твърдения те не представят доказателства. В зависимост от застъпената от ответника теза ще може да се прецени дали и коя ще бъде приложимата съдебна практика, респ. дали твърденията по делото сочат на недопустимост на иска или следва да се допусне събирането на доказателства в процеса и обсъдени от съда по съществото на спора.

Ето защо постановеното прекратяване на спора, поради липса на установен от ищцата на правен интерес, като неправилно следва да бъде отменено и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 42147/10.10.2025г, постановено по гр.д. № 31600 по описа за 202 5г на СРС, 54 състав, с което е върната предявената искова молба от Г. И. М. против „Вили Кал Слав“ ЕООД – гр.София, ЕИК 206505933 и производството е прекратено.

3

ВРЪЩА делото за продължаване на следващите се действия по разглеждането му.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4