Решение № 506 от 26.03.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 506

Враца, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

Членове:

ТАТЯНА КОЦЕВА

КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА канд № 20267080700069 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД [населено място], представлявано от Г. Т., действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Н., против Решение № 28/25.11.2025 г., постановено по АНД № 250/2025 г. на Районен съд – Оряхово, потвърждаващо Наказателно постановление № 007849/29.08.2025 г. на Началник териториален отдел за областите Видин, Монтана Враца към ГД контрол на пазара при КЗП, с което на касатора, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

В касационната жалба се поддържат изложените и пред районния съд доводи за недоказаност на описаното в санкционния акт нарушение. Твърди се, че не са налице елементите от фактическия състав на посоченото в чл. 5, ал. 2 от ЗПК задължение за всеки кредитор, като при формиране на изводите относно установената фактическа обстановка, въззивният съд не е направил задълбочен анализ, с необходимата прецизност на събраните писмени и гласни доказателства, в резултат на което не е констатирал, че в оспореното пред него НП липсва описание на нарушението, за да е ясно и точно за какво дружеството е санкционирано. Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски.

В с. з. касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява

Ответникът - Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт С. Д., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените в пороци. Моли за оставяне в сила на решението и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В с.з. пред настоящия съд не се явява представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, а оспореното решение намира за правилно и съобразено със закона, като отправя искане към касационната инстанция да го остави в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 28/25.11.2025 г., постановено по АНД № 250/2025 г. на Районен съд – Оряхово. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 007849/29.08.2025 г. на Началник териториален отдел за областите Видин, Монтана Враца към ГД контрол на пазара при КЗП, с което на касатора, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е приел, че същото е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с установените въз основа на доказателствата по делото факти, РС е приел, че непредоставянето на Стандартен европейски формуляр (С.), от който всеки потребител преди да бъде договорно обвързан, да получи необходимата информация за предлаганите му условия и да направи своя обоснован избор, представлява нарушение на изричната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от ЗПК, както е приел и АНО в санкционния акт.

Съдът е обсъдил и института на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения, като е преценил, че в случая установеното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната и липсва основание за приложението му. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, определен в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, който е съобразен с чл. 27 от ЗАНН.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Въз основа на събраните убедителни и непротиворечиви, подробно обсъдени доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, правилно е установена фактическата обстановка и са формирани обосновани правни изводи, за доказаност на вмененото административно нарушение, на посоченото правно основание. В тази връзка доводите изложени в касационната жалба, че нарушението не е категорично доказано, тъй като потребителят не е изразил изрична воля да кандидатства за продукта са неоснователни. От представените и неоспорени писмени и гласни доказателства по делото, се установява наличието на устно обяснение на параметрите по искания кредит, както и информация за периода на кредита, размера на седмичната и/или месечната вноска, предоставена ръкописно на малък лист, но представена по този начин тази информация не покрива обема на задължението по чл. 5, ал. 2 от ЗПК, която разпоредба изисква информацията да се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр, съгласно Приложение № 2.

Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна, както и напълно се споделят мотивите за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, с оглед засегнатите обществени отношения, свързани с предоставянето на кредити, за които потребителите имат законовото право на пълна информация, в съответната форма за вземане на правилно решение, в условия на равнопоставеност, при избор на възможности относно получаване и погасяване на същите,.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП, като законосъобразно.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не релевантен по делото факт.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 60 евро.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28/25.11.2025 г., постановено по АНД № 250/2025 г. на Районен съд – Оряхово.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в размер на 60 /шестдесет/ евро за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: