Решение № 535 от 03.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. Варна, 03.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20213110108041 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищецът "ВиК" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район ***** срещу ответника В.

БЛ. Н. ЕГН **********, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.

4 2 2 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА, в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :

-сума в общ размер на 389,95лв. (триста осемдесет и девет лева и 95ст.), представляваща остатък от сбора на главниците за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 17.04.2019г. до 21.10.2019г. на адрес гр.Варна, ул.***** по партида с абонатен номер *****;

-сума в общ размер на 61,98лв. (шестдесет и един лева и 98ст.), представляваща остатък от сбора от обезщетенията за забава върху тези главници за периода от 23.06.2019г. до 07.04.2021г. ;

-както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.04.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 13.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № *****/2021г. по описа на ВРС.

Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените по делото съдебноделоводни разноски, както и разноските в заповедното производство в размер заплатената държавна такса от 25.00лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50.00лв.

1

Сочи се, че всички суми, предмет на настоящото производство, могат да бъдат платени по сметка на „ВиК" ООД в „*****" АД, IBAN *****; BIC *****.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди в исковата молба, че „ВиК" ООД, в качеството си на В и К оператор, съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на В. БЛ. Н. ЕГН ********** за имот на адрес гр.Варна, ул.*****, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер *****, чийто титуляр е ответникът.

Сочи, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

На 09.04.2021г., В и К операторът сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Н., въз основа на което е било образувано ЧГД № *****/2021г. по описа на ВРС, ГК-33 състав.

На 13.04.2021г., съдът е издал заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Н. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 421,44лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 19.07.2017г. до 21.10.2019г.; сумата от 72,76лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 21.09.2017г. до 07.04.2021г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-09.04.2021г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25.00лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50.00лв.

На 27.04.2021г., ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414, ал.1 ГПК.

На 11.05.2021г., заявителят (сега ищец) е бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1 ГП,К предвид подаденото възражение от Н., може да предяви иск за установяване на вземането си. Предвид възражението на Н. и във връзка с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС, настоящите искове, се сочи, че са предявени по фактури за периода от23.05.2019г. до 22.10.2019г. по отношение на главниците и лихвите за забава (за част от сумите, предмет на заповед № *** от 13.04.2021г. по ЧГД № *****/2021г. по описа на ВРС) Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури са следните: посочени в Таблица № 1 задължения по партида с абонатен номер *****: Фактури *****

Сочи се, е към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез писмено възражение 2 горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ. Претендираната сума за главница за абонатен номер *****, представлява цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в гр.Варна, ул.***** чрез използването на електронен карнет (таблет).

С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция.

Ответната страна В. БЛ. Н. ЕГН **********, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала, чрез упълномощен свой представител отговор на исковата молба, с който изразява становище, че оспорва изцяло исковете, като неоснователни и недоказани. Оспорват се исковете по основание и размер. Сочи се, че установителните искове за главница и лихви се различават от посочените в Заповед № ***/13.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *****/2021 г. на ВРС.По Заповед №***/13.04.2021 г., главницата е в размер на 421.44 лева за периода 19.07.2017 г. до 21.10.2019 г., а мораторните лихви са в размер на 72.76 лева за периода 21.09.2017 г. до 07.04.2021 г., както и законната лихва от 09.04.2021 г. до окончателното погасяване на задължението. По искова молба главницата е в размер на 389.95. лева за периода 17.04.2019 г. до 21.10.2019 г., мораторната лихва е в размер на 61.98 лв. за период 23.06.2019 г. до 07.04.2021г.

Ответната страна, твърди, че считано от 13.01.2014 г., не е собственик на имота, находящ се в гр.Варна, ул.*****, предвид обстоятелството, че с нот.акт № ***** г. се е разпоредила с него. Оспорва се от ответната страна, че претендираните количества са реално доставени и в съответния период. Видно от твърденията в исковата молба, за периода 17.04.2019 г. до 22.05.2019 г., се претендират 72 куб.м. вода, за следващия период 22.05.2019 г. до 19.06.2019 г., се претендират 45 куб.м., а за последния период 18.09.2019 г. до 21.10.2019 г., се претендират 9 куб.м. вода, което се счита, че е изцяло недостоверно. Сочи се, че в практиката на ищеца се ползват карнети и отчитането на употребената вода следва да бъде удостоверено с подпис на потребителя. В противен случай, претендираните че количества са само твърдени. Сочи се, че съгласно чл. 31 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, последният следва да издава ежемесечни фактури, чиито падеж на плащане е 30 дни след датата на фактуриране. Тези фактури следва да бъдат връчени на съответния потребител, задължение което следва от даденото на потребителя право по чл. 32 от ОУ да прави възражения в срок от седем работни дни, считано от датата на получаване на фактурата. В конкретния случай се сочи, че няма твърдения, че за задълженията на ответника са издадени фактури, както и че същите са връчени. Твърди се от ответникът, че счетоводството на ищеца е нередовно, поради което ответната страна навежда възражение за редовността на счетоводството. Това е така, тъй като услугите на ищеца са облагаеми по ЗДДС и като доставчик на облагаеми доставки е задължен да издава фактура в петдневен срок от възникване на данъчно събитие, по смисъла чл.25 от ЗДДС във връзка с чл.86, ал. 1 от ЗДДС. Ищецът се настоява, че не е съставял такива фактури, съответно не е начислявал ДДС за претендираните от него услуги. Лисват уведомления или 3 съобщения до ответника за забавяне или неплащане претендираните суми, съгласно общите условия на ищеца одобрени от ДКЕВ и такива не са приложение към исковата и уточнителната молба. Ответната страна сочи, че за процесния период е налице съответствие между посочения абонатен номер и водомера, монтиран на адреса. Твърди, че ищецът не е спазвал процедурата за отчитане на количествата питейна вода, съгласно Раздел II, чл.20 и сл. от Общите условия, като е допуснал непрекъснато и системно нарушение на правото на потребителя да присъства при отчитането на основание чл. 21, ал. 4 от ОУ. Сочи, че не е осъществена процедурата, предвидена в ОУ, по чл. 23 от ОУ, приложима предвид наличието на етажна съсобственост. Оспорва метрологичната годност на водомерите.

Оспорва представената справка за задължения, като едностранно съставен от ищеца документ, поради което и без обвързваща доказателствена сила за ответника, както и като изходящ от неизвестно лице, т.е. без посочване на автора и неговата длъжност.

При изложеното, ответната страна настоява, да се отхвърли иска, да се обезсили заповедта, и да се присъдят в нейна полза направените съдебни и деловодни разноски, на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК.

По отношение на разноските в заповедното производство, ответникът счита, че същите не са дължими на ищеца предвид неоснователността на претенциите му, а и вследствие на обстоятелството, че размерът на предявените искове в настоящето производство е по-малък от тези в заповедното, т.е. при евентуална основателност, разноските в заповедното производство следва да се редуцират пропорционално спрямо уважения размер на претенциите.

Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № *****/2021г. на ВРС, 33-ти състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в качеството му на длъжник, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 09.04.2021г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №***/13.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено Длъжникът да заплати на Кредитора, сумата от 421,44лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 19.07.2017г. до 21.10.2019г.; сумата от 72,76лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 21.09.2017г. до 07.04.2021г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.04.2021г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25.00лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50.00лв.

Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен №*****, за периода от 19.05.2017г. до 21.10.2019г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. *****

4

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство, за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.

Заявителят и ищец в настоящото производство, е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.

№ *****/2021г. на ВРС, 33-ти състав.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.