Решение № 30 от 05.03.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Разград, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20263300500047 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

Образувано е по жалба на А. С. П. против разпореждане от 7.01.2026г. по изп.д. № 20259120401175 по описа на ЧСИ с район на действие ОС Разград, с което в качеството му на длъжник са му предявени такси и разноски по изпълнението. Счита, че не държи такива, тъй като задължението му по изпълнителния лист е изпълнено преди образуване на изпълнителното дело. Конкретно по отделните разноски възразява срещу адвокатското възнаграждение, платено от взискателя, с твърдение, че изпълнението на задължението е осъществено с един запор и не е осъществено реално процесуално представителство на взискателя. Излага възражения и срещу две от таксите : 60 лв. за цялостна проверка на имуществото и 72лв. за наложените запори върху всички негови сметки. Прави искане разпореждането на ЧСИ да бъде отменено, а в условията на евентуалност – да бъде отменено в частта на двете такси и адвокатското възнаграждение на взискателя.

Постъпило е писмено възражение от взискателя „Артемис“ООД, в която се поддържа становище за недопустимост на въззивната жалба поради подаването й извън законоустановения срок, и неоснователност поради неправилно установени в нея факти и обстоятелства.

Частният съдебен изпълнител е изложил писмени мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд приема следната фактическа обстановка: Изпълнителното производство е образувано на 11.12.2025г. с разпореждане на ЧСИ от същата дата, въз 1 основа на молба и изпълнителен лист в полза на „Артемис“ООД против А. С. П. за две суми от по 1719,60лв. и сума от 1722лв., представляващи разноски на три инстанции по гражданско дело. Направено е искане за извършване на справка в ЦКР за наличие на банкови сметки на длъжника и за налагане на запор върху тях.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена чрез упълномощен адвокат с приложено пълномощно. С молбата е представена фактура, издадена от адвоката с получател дружеството-взискател, в която са отразени сумата 200лв. с основание образуване на изпълнително дело срещу Аьоша П. и 410лв. с основание водене на изпълнително дело против същия длъжник. Във фактурата е отразен начин на плащане – банков път. Не са приложени доказателства за извършено плащане на адв. възнаграждение. С допълнителна молба взискателят е поискал присъждане на разноските за адв.възнаграждение.

ЧСИ е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника: от НОИ – за пенсии, от АВ – за недвижими имоти и актуално състояние за фирми, от НАП – за наличие или липса на трудови договори, осигуряване и задължения. Направена е справка и е приложена такава за банковите сметки на А. П..

Въз основа на горното проучване на имущественото състояние на длъжника, на 18.12.2025г. ЧСИ е изпратил четири запорни съобщения до „ОББ“АД, „Ти Би Ай Банк“ЕАД, „Айкарт“АД и „Изипей“АД.

На същата дата 18.12.2025г. ЧСИ е връчил на длъжника ПДИ, в която го е уведомил за задълженията по изпълнителния лист, както и за 610лв. разноски по изп.дело и 793,05лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. Уведомил го е също така за наложените запори на банкови сметки. Поканата е получена на 22.12.2025г.

На 18.12.2025г. ЧСИ е получил от „ОББ“АД писмено потвърждение за достатъчна наличност в банковата сметка на длъжника. Видно от приложеното към жалбата извлечение от банкова сметка, на същата дата 18.12.2025г. е извършен превод на сумата 6564,25лв. от банковата сметка на П. в „ОББ“АД в сметката на ЧСИ с основание „служебен превод пълно издължаване“, изписан е и номерът на изп.дело 20259120401175.

На 19.12.2025г. ЧСИ е изпратил съобщения за вдигане на запора до четирите ЮЛ.

Длъжникът е подал възражение до ЧСИ, че не дължи такси и разноски, защото задължението му е изпълнено преди образуване на изп.дело, както и че размерът на адв.възнаграждение е прекомерен. С обжалваното разпореждане ЧСИ е посочил в отделни редове основанието и размера на всяка от дължимите такси по изпълнението. Конкретно във връзка с пределите на въззивното обжалване следва да се вземат предвид т.2 от тарифата – 60лв. с ДДС, начислени за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, и т.9 – 72лв. с ДДС за налагане на запор на неговите банкови сметки в „ОББ“АД, „Ти Би Ай Банк“ЕАД, „Айкарт“АД и „Изипей“АД.

Със същото разпореждане ЧСИ е намалил размера на възнаграждението на адвоката, упълномощен от взискателя от 610лв. на 400лв. Разпореждането е връчено на длъжника на 16.01.2026г. Въззивната жалба е депозирана при ЧСИ на 27.01.2026г.

2

От правна страна въззивният съд приема следното: съгласно чл.435 ал. 2 т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Жалбата може да бъде подадена в двуседмичен срок от съобщението за извършеното действие – чл.436 ал.1 ГПК. Въззивната жалба се явява допустима, като подадена от надлежна страна и в срока за обжалване.

По същество съдът приема следното: съгласно чл.79 ал.1 и 2 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.

В конкретния случай не са налице изключенията, предвидени в чл.79 ГПК – делото не е прекратено в никоя от хипотезите на чл.433 ГПК, изпълнителните действия не са изоставени от взискателя и не са отменени от съд, а поисканите от взискателя изпълнителни способи са приложени. Ето защо тежестта за плащане на разноските остава върху длъжника.

Възражението въззивната жалба, че сумите, за които е издаден изпълнителен лист, са платени преди образуването на изпълнителното производство, не се подкрепя от материалите по приложеното изпълнително дело. Същото е образувано на 11.12.2025г., а задължението е изпълнено на 18.12.2025г., т.е. след започване на изпълнителното производство и именно във връзка с предприетото изпълнение. В действителност, задължението е изпълнено преди получаване на ПДИ от длъжника, но от това не следва извод, че изпълнението е извършено доброволно от длъжника и че предшества образуването на изпълнителното дело. От друга страна, разпоредбата на чл.428 ал.2 ГПК предвижда задължение в поканата за доброволно съобщение да се съобщят наложените запори, т.е. законът допуска налагане на запор преди връчване и дори преди изготвяне на ПДИ.

Предвид неоснователността на главното искане във въззивната жалба, следва да се разгледат възраженията по трите отделни такси и разноски, за които са наведени оплаквания от длъжника.

Разпоредбата на чл.79 ал.1 и 2 ЗЧСИ вменява императивното задължение на ЧСИ при събиране на таксите по изпълнението да изготви сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от него, единият от които да връчи на задълженото лице, както и задължението в сметката да посочи разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.

Издаването на сметката цели яснота, конкретика относно начина на формиране на задължението за такси и разноски и техния размер. Горното задължение е изпълнено от ЧСИ посредством постановеното разпореждане от 7.01.2026г., в мотивната част на което е направена подробна разбивка на всички дължими такси по изпълнението.

3

Съгласно т.2 ТТРЗЧСИ, за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител, се събира такса 50 лв. Видно е от материалите по делото, че ЧСИ е изпълнил горните дейности с цел удовлетворяване на вземането.

Таксата по т.2 от тарифата е начислена за плащане от длъжника с добавен ДДС.

Съгласно т.9 ТТРЗЧСИ, за налагане на запор без извършване на опис, се събира такса 15 лв. В случая ЧСИ е наложил четири запора, поради което се дължи такса от 60лв., или 72лв. с ДДС. Не е налице предвиденото изключение в забележката на т.9 от тарифата, тъй като не са наложени електронни запори и оплакването във въззивната жалба в този смисъл е неоснователно.

Въззивната жалба в частта на оспорените такси по ТТРЗЧСИ е неоснователна.

Относно оспорените разноски на взискателя в размер 400лв. за адв.възнаграждение в изпълнителния процес, въззивният съд приема следното: съгласно задължителното тълкуване в т.1 от ТР № 6/6.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В разглеждания случай взискателят не е представил договор за предоставяне на правна помощ. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложил фактура, в която е отразил уговорено плащане по банков път. Доказателства за това обаче не е приложил. По силата на задължителното тълкуване на посоченото по-горе тълкувателно решение, разноски за адв.възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като няма доказателство за извършено плащане. Разпореждането на ЧСИ в частта, с която в полза на „Артемис“ООД е присъдено намалено адв.възнаграждение в размер на 400лв., следва да се отмени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отменя разпореждане от 7.01.2026г. по изп.д. № 20259120401175 по описа на ЧСИ с район на действие ОС Разград, в частта, с която в тежест на А. С. П. са определени за плащане деловодни разноски в размер 400лв. за адв.възнаграждение в полза на взискателя „Артемис“ООД.

Оставя без уважение въззивната жалба против разпореждане от 7.01.2026г. по изп.д.

№ 20259120401175 по описа на ЧСИ с район на действие ОС Разград, в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5