Определение № 158 от 27.03.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. В., 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20261300500102 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и сл ГПК във вр с чл.248 ал.3 ГПк.

Образувано по частна жалба от „М.“ АД, ЕИК ***, адрес С., ул.„Г. С. Р.“ № ***, представлявано от ВГС, действащо чрез адв. М. К., с личен № ***, адрес: гр. С., ул. "Г. С. Р." №***, с която обжалва Определение №2309 от 26.12.2025г., постановено по грд №1307/2025г. по описа на Районен съд В. и се допълва определение № 1362/14.11.2025г. от проведено на 12.11.2025г. открито съдебно заседание в частта на разноските, като осъжда Е. И. Е. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. *** да заплати на „М.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г.С.Р. № *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева.

В частната жалба се поддържа, че съдът неправилно е определил размера на присъденото в полза на „М.“ АД адвокатско възнаграждение доколкото претендираното и реално заплатеното е в размер на 1122.28 лева, а съдът е определил, че на представляваното дружество се следва едва в размер на 350 лева. Твърди се, че адвокатското възнаграждение е реално заплатено, за което по делото са представени съответните доказателства, а не се претендира на основание чл. 38 ЗА, в който случай възнаграждението се определя от съда.

Освен това, разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК недвусмислено посочва, че заплатените разноски се заплащат от насрещната страна, съобразно уважената 1 част от иска. Доколкото „М.“ АД е заплатило, доказало и претендирало разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 1122.28 лева, то на основание чл.78 ал.1 от ГПК считат, че и правилно толкова следва да се присъдят в полза на дружеството, с оглед изхода на спора.

Сочи се, че претендираният от дружеството адвокатски хонорар е в минимален размер, съгласно изискванията на чл. 7 ал.2 и чл. 7 ал. 7 от Наредба №1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като по делото са представени Фактури, ведно с пла тежни нареждания, от които е видно, че адвокатското възнаграждение е било заплатено по банков път. Твърди се, че възнаграждението не се претендира в условията на чл. 38 ЗА, в която хипотеза съдът присъжда хонорара по своя преценка.

Тъй като адвокатският хонорар е в минимален размер и същият е заплатен, за което са представени доказателства, то за решаващия състав не се извежда правомощие да присъжда разноски в размер, изцяло по своя преценка. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, която недвусмислено посочва, че заплатените разноски се заплащат от насрещната страна, съобразно уважената част от иска и изхода на спора.

Цитира се практиката на СЕС -решение С-438-22 СЕС в точка 44 , както и национална съдебна практика на Върховния административен съд, който вече е имал повод да се произнася по законосъобразността на отделни разпоредби от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В своята практика (Определение № 10111/01.10.2015 г. по адм. д. № 7125/2015 г.) ВАС приема, че цитираната Наредба представлява подзаконов нормативен акт, който се приема от ВАдС при условията на делегация на нормотворческа компетентност от страна на Народното събрание към ВАдС.

В заключение считат че дори да се приеме, че Наредба № 1 няма обвързващ характер, същата може да бъде ориентир при определянето на адвокатско възнаграждение, като дава известна яснота и диапазон при определяне на взаимоотношенията адвокат - клиент.

В настоящия случай, между страните е определен хонорар, съответстващ на минимума, предвиден в Наредбата. Процесуалният представител по настоящото производство е имал активно процесуално поведение, като е подал обоснован отговор на искова молба, в която е инкорпориран и насрещен иск, ненуждаещ се от допълнителни уточнения, както и е извършил всички 2 необходими процесуални действия за довеждане на производството до успешен край за неговия Доверител.

Молят съда да измени атакуваното Определение като присъди в полза на „Мокроадванс" АД направените разноски в размер на 1122.28 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за което са направили искане своевременно и са представили по делото доказателства за неговото заплащане.

Постъпил е писмен отговор от адв. Л. К. Б. от САК пълномощник на Е.

И. Е. –ищец пред първата инстанция, на основание чл. 248 от ГПК.

Сочи, че по горепосоченото дело е постановено Определение № 2309/26.12.2025 г., с което е допълнено Протоколно определение № 1362/14.11.2025 г.

Твърди, че депозираната частна жалба от молителя по делото, с твърдение, че разноските не били правилно определени и се иска от съда да измени определението в тази му част, молят да се остави без уважение като незаконосъобразно и неоснователно.

Считат, че адвокатското възнаграждение е правилно и законосъобразно и молят да не се изменя.

Считат, че и този минимално предвиден размер е прекомерен с оглед на Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., съгласно което минимални размери по наредба № 1 не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Делото е приключило в едно съдебно заседание, като дори ищеца Е. признал иска на „М.“АД по насрещната искова молба, което също трябва да се вземе под внимание. Отделно се посочва, че в един и същи ден дружеството ответник е изпратило два договора за кредит на ищеца, като първият действително е бил анулиран, както се твърди в отговора на исковата молба. Действителен е бил вторият договор. По този начин са въвели ищеца в заблуждение относно реално съществуващия договор и са дали повод :ш завеждане на иска. Поради тази причина считат, че разноски на ответното дружество не следва да се присъждат.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата молба, становището 3 на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото, приема следното :

Производството е по реда на чл. 274 във вр .с чл. 248 ал.3 от ГПК.

С определение № 2309/26.12.2025г по грд № 1307825г ВдРС се допълва определение № 1362/14.11.2025г. от проведено на 12.11.2025г. открито съдебно заседание в частта на разноските, като съдът е осъдил Е. И. Е. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ж.к. *** да заплати на „М.” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Г.С.Р. № *** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева.

ВдРС се е произнесъл по постъпила молба от „М.“ АД - С., чрез адв. М. К., с която иска допълване на протоколно определение № 1362/14.11.2025г. от проведено на 12.11.2025г. открито съдебно заседание, с което производството по делото е прекратено поради направен отказ от иска от ищеца.

В частната жалба пред ВдОС са развити съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като основанието за прекратяване е без правно значение. Достатъчно е разноските да са сторени преди прекратяване на делото.

Изпълнена е процедурата по чл.248 ал.2 ГПк и препис от молбата е връчен на ищцовата страна, чрез адв. Л. Б. - пълномощник на ищеца. В указания срок е постъпило становище, в което са развити съображения, че разноски не следва да се присъждат, а ако се присъдят такива, същите следва да се в минимален размер.

ВдОС , като се запозна с постъпилата частна жалба, становището на ответната по делото страна и данните по делото, намира същата за допустима като подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяване на делото, ответникът има право на разноски, достатъчно е разноските да са сторени преди това.

В конкретния случай, не се установява причина за прекратяване на делото да е поведение на ответника, свързано с удовлетворяване на претенциите на ищеца. Поради това,на ответника се дължат разноски за адвокатско 4 възнаграждение.

Първоинстанционното производство е прекратено поради изявление направено от ищеца за отказ от предявените искове, с което е десезирал съда от разглеждане на спора.

Представен е списък на разноските на ответника за адвокатско възнаграждение по двата обективно съединени иска / л. 91 от делото/ в общ размер на 1122.28 лева. Представени са и два броя преводни нареждания за платеното адвокатско възнаграждение от ответника на процесуалния му представител.

Оплакванията в частната жалба са свързани с това, че съдът неправилно е определил размера на присъденото в полза на „М.“ АД адвокатско възнаграждение доколкото претендираното и реално заплатеното е в размер на 1122.28 лева, а съдът е определил, че на представляваното дружество се следва едва в размер на 350 лева. Твърди се, че адвокатското възнаграждение е реално заплатено, за което по делото са представени съответните доказателства, а не се претендира на основание чл. 38 ЗА, в който случай възнаграждението се определя от съда.

В.ският окръжен съд приема оплакванията в частната жалба за неоснователни.

Съдът не е обвързан от предвидените минимални размери на адвокатското възнаграждение предвиден в НМРАВ (Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16).

Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и пропорционален е фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът / частен жалбоподател пред ВдОС / претендира разноски в размер на 1122.28 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Ищецът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар с молба от 17.12.2025г. По делото се установява , че са проведени 2 съд заседания, едното на 20.10.2025г. и второ на 14.11.2025г. , на които процесуалният представител не се е явил, а от друга страна делото не е с голяма фактическа и правна сложност и същото е приключило с протоколно определение 5

№ 1362 от 14.11.2025г. с отказ от исковата претенция. С оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съобразявайки данните по делото правилно първоинстанционния съд е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до размер от 350 лв.

При преценка на размера на разноските, ВдРс правилно е съобразил, че делото не се отличава със сложност извън обичайната за такъв вид дела.

Процесуален представител на ответника е изготвил отговор на исковата молба, но не се е явил в съдебно заседание.

Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. , постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, § 2 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.