Решение № 37 от 21.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Кюстендил, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20231500500421 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 8652/29.08.2023 г. от Д. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. “***“ № 2Б, ет.

2, насочена против решение № 805 от 23.08.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.

№ 1225/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт РС – Кюстендил е наложил на Д. К. М. мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на К. М. М.а на основание чл.5, ал.1 ЗЗДН, както следва: задължил е на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН извършителя Д. К. М. да се въздържа от извършване на домашно насилие над К. М. М.а; забранил е на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН на Д. К. М. да приближава жилището на К. М. М.а с адрес в с. Слокощица, ул. „***“ № 32, община Кюстендил, местоработата й в „Кемет електроникс“ ЕАД, с адрес: Източна промишлена зона – Кюстендил 2504, както й до училището, което посещава детето й – 6-то Основно училище, кв. „***“, гр. Кюстендил, на разстояние от 100 метра, за срок от 18 месеца. Наложил е на Д. К. М. глоба в размер на 600 лева на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

Осъдил е Д. К. М. да плати държавна такса в размер на 25 лева по сметка на съда, както и да плати сумата в размер на 430 лева, представляваща възнаграждение на вещо лице във връзка с изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, по сметка на съда, както и 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист. Постановил е издаване на Заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.

Въззивникът приема първоинстанционния съдебен акт за неправилен и несправедлив 1 поради неговата незаконосъобразност, постановен в противоречие на събраните по делото доказателства, материалния закон и при допуснати процесуални нарушения като релевира доводи в тази насока. Сочи като допуснати от съда съществени процесуални нарушения допускането до участие в производството на адвокат без надлежно учредена представителна власт, както и извършване на разпит на свидетел без предварителното разясняване на правата му. Счита, че представената от молителката декларация е с невярно съдържание, тъй като в нея се сочат дати на извършени актове на домашно насилие извън законоустановения месечен срок. Изразява становище, че като неточна декларацията не може да се ползва с доказателствена сила, предвид обстоятелството, че молителката не сочела точни дата и час за нито едно негово действие. Допълва, че дадените от свидетеля показания относно обстоятелствата, посочени от молителката, също се разминали по време и място, и счита, че същите не следвало да бъдат кредитирани от решаващия състав поради наличие на заинтересованост, тъй като свидетелят живеел на съпружески начала с молителката.

Възразява като недоказани срещу твърденията на молителката, че на бракоразводното дело е отправял закани към нея и прояви на насилие.

Счита за напълно погрешни, изопачени и неправилни изводите на районния съд за събитията от 06.06.2023 г. Не отрича, че на този ден е бил с нея, но твърди, че поведението му е било нормално и не е извършил каквито и да било физически действия спрямо нея, което се подкрепяло и от заключението на вещото лице. Твърди, че районният съд неправилно възприел това заключение, тъй като от него не се установявало чупене на телефон, нито молителката да вика и иска помощ от колеги.

Иска се изцяло отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявената молба, включително всички наложени му глоби и такси. В условие на евентуалност и в случай на неуважаване на въззивната жалба, твърди, че наложената му глоба е твърде висока и иска изменението й и определянето й в минимален размер, като не възразява срещу увеличаване на срок и разстояние, свързани с наложената му мярка за защита. Претендира разноските пред двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по реда на чл.263, ал.1 ГПК от насрещната страна К. М. М.а, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Сочи се, че целта на посочените в молбата и декларацията актове на домашно насилие, които са извън месечния срок, е да се установи трайно установено домашно насилие, което не било прекратено и към момента на подаване на молбата. Позовава се на решение № 676/25.09.2009 г. по гр.д. № 3175/2008 г. на ВКС като твърди, че в случай когато в молбата са изнесени данни за постоянен ежедневен физически или психически тормоз, молбата е в срок, независимо че не са посочени конкретни дати, на които са извършени неправомерни действия. Прави изрично изявление за потвърждаване на извършените от адв. Евтимова процесуални действия по делото.

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

КнОС след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, 2 както и събраните във въззивното производство доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КнРС за правилно, поради което го оставя в сила. Съображенията за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод по взаимно съгласие. Като доказателство е приет препис от решение № 507/29.05.2023 г., постановено по гр. д. № 845/2023 г. на КнРС, с което бракът е прекратен по взаимно съгласие и на основание чл. 52, ал. 2 от СК е одобрено постигнатото между страните споразумение.Решението е влязло в сила на 29.05.2023 г. Видно от съдържанието на решението, същото е постановено след проведено о.с.з. на 26.05.2023 г.

Не е спорно и обстоятелството, че отношенията между страните са силно влошени.

Спорен е въпросът относно причините за конфликтите и възникващите между тях ситуации, включително и спорните, предмет на разглеждане по делото и описани в представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН:

1.Средата на май месец ответникът предложил на молителката да пият заедно кафе, за да му върне куфар за лакове, който й бил подарил за рождения ден. След като молителката му дала куфара, ответникът започнал да я плюе, залял я с кафе, обидил я с думите „мърша долна“, казал й „тука ще седиш, да не правя глупости“, не я е пускал да си тръгне, видимо бил емоционално нестабилен. Посочено е, че молителката се оплакала на родителите на ответника, но те не я подкрепили.

2. Ден-два преди датата на открито съдебно заседание във връзка с делото за развод между страните, което както бе посочено и по-горе е проведено на 26.05.2023г., ответникът отново дошъл пред дома на молителката, звънял й да излезе пред къщата, за да не влезел той и да не изтрепел всички. Молителката излязла навън, попитала ответника какво иска, на което той й отговорил да се качва в колата, иначе „ще я качи в багажника и ще я хвърли някъде да се скапе там“. Според данните в декларацията, появата на съсед от втория етаж накарала ответника да спре да крещи, а молителката успяла да се прибере в къщи.

3. На 26.05.2023г. след приключване на съдебното заседание по бракоразводното дело на страните, ответникът бил хванал молителката под ръка, издърпал я пред съда и отново започнал със заплахите, а именно: че молителката „заслужавала ей сега да си бръкнел в задния джоб и още тук да й пререже гърлото“, защото молителката била нагла, държала се арогантно, защото не била искала да е с ответника, заканил се, че ще избие всички и ще отнеме на молителката всичко, казвайки й дословно, че някой ден няма да се прибере от работа, детето й нямало да се върне от училище, някой ден щял да й счупи краката, казвайки й „ще ти отнема всичко“, „ще ти причиня всичко, което ти ми причиняваш“.

4. На 06.06.2023г. ответникът посетил работното място на молителката в на „Кемет електроникс“ ЕАД. Пред входа на предприятието ответникът отново отправил заплахи и 3 псувни към молителката, употребил следните изрази „добре, че нашите ми взеха пистолета, защото досега щеше да е станало мазало“, заявил, че всички щели да страдат както той страдал, че нямал какво да губи. Молителката не му отговаряла, но записвала с телефона си, поради което ответникът го взел от нея, хвърлил го на земята и го дочупил с ръце, като целият скандал бил записан от камерите на предприятието.

След случилото се на 06.06.2023 г,, на 07.06.2023г. молителката подала жалба в полицията с вх. № 191000-9334/07.06.2023 г. и била образувана преписка, материалите, по която са приложени в първоинстанционното производство.

В първоинстанционното производство е прието заключение на СТЕ, в което се съдържа подробен анализ на представения видеозапис от охранителна камера, разположена на работно хале при работодателя на молителката. На видеозаписът са идентифицирани страните по делото и подробно е описано поведението им.Закллючението е оспорено от ответната страна, без доводи.

С обжалваното решение КнРС е уважил искането, като е приел, че по отношение на молителката е упражнено домашно насилие, като е наложил мерки за защита от домашно насилие описани по-горе и е издал заповед за защита спрямо молителката. Решението е обжалвано от ответника.

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 17, ал.1 ЗЗДН, срещу подлежащ на съдебна проверка съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл.8, ал. 1, т.1 ЗЗДН, а ответникът е лице по смисъла на чл.3, т.1 от ЗЗДН - спрямо молителката, срещу когото може да се търси защита по реда на ЗЗДН.

Съгласно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.Предпоставка за реализиране предвидената в ЗЗДН отговорност е наличието на родствени, семейни или фактически връзки, а по делото безспорно е установено, че страните са били в семейна връзка / бивши съпрузи/

За да се ангажира отговорност по ЗЗДН, следва да се установи осъществено домашно насилие спрямо молителя в производството. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.154 от ГПК, приложими и в производството по ЗЗДН, съобразно § 1а от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

При преценката на доказателствената съвкупност, обсъдена поотделно и в цялост, въззивният съд намира, че в случая е доказано по безспорен и непротиворечив начин твърдяното домашно насилие, осъществено от въззивника спрямо въззиваемата, както 4 правилно е приел и първоинстанционният съд. От обжалваното решение е пределно ясно, че съдът е взел предвид осъществените в преклузивния едномесечен срок преди подаване на молбата актове на домашно насилие, три от които осъществени в кратък интервал от време, един спрямо друг през месец май, 2023 г. и четвъртият на 06.06.2023 г.

От представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2 т.3 ЗЗДН се ползва с доказателствена сила за изложените в нея декларирани факти, се установява, че молителката е била обект на домашно насилие, осъществено от ответника по молбата неколкократно – описаните четири случая, като в декларацията е упоменато и в какво се състои всеки акт на домашно насилие, а именно: агресивно поведение включващо предизвикване на скандал с употреба на нецензурни думи насочени с изключителна агресия спрямо молителката и заплахи спрямо нея и нейни близки, т.е. прояви на вербална агресия.