Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7868 от 13.12.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1529/2017
Вид
Решение № 7868
Подписан
13.12.2018
В сила
09.04.2020
Състав
ВЕРГИНИЯ ХРИСТОВА МИЧЕВА РУСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • параграф 7 т.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 2 ал.1 т.2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 29 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 48 ал.8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ гр. София, 13.12.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 1529 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл 45 ал.1 от ЗЗД в общ размер на 85

000 лв., от които 10 000лв. неимуществени вреди и 75 000лв. имуществени вреди.

Ищците Т. Д.Т. и Д.Д.Х. твърдят, че на 06.02.2012 г. в с. Бисер, община Х., поради скъсване на язовирната стена на язовир "Иваново" /наричан още "Азмака" и "Ешмеджика"/ било наводнено землището на селото.

Твърди се, че имотът на ищците, състоящ се от двуетажна жилищна сграда, второстепенна постройка, ограда, е бил увреден до пълна негодност за ползване, като на ищците са били дадени указания от комисия, назначена със заповед на кмета на община Х., постройките да бъдат премахнати. Това е било извършено на 3.03.2012г. оценяват вредите си на 65 000лв. Отделно от това, в резултат на наводнението била унищожена цялата им покъщнина, която се намирала в жилищната сграда и в помощните постройки, която те оценяват на стойност 10 000лв. Ищците твърдят, че са претърпени неимуществени вреди, които се изразяват в страдание, шок, ужас, стрес и неудобства от загубата на дома им, на всичката покъщнина и вещи, които са се намирали в жилищната сграда и постройките. Това е било първото им семейно жилище, което ищците си били закупили изведнъж загубили всичко, което са създали и изграждали. Нваложило се да започнат всичко отначало. Търпените от тях неимуществени вреди оценяват на 5 000 лв. за всеки от тях. В исковата молба се твърди, че

2/3 от язовира, ведно с цялата язовирна стена попада в имот, предоставен за ползване на М.Н.О., а останалата част от язовира попада в имот, актуван като публична общинска собственост на Община Х.. Ищците считат, че отговорност за трагичния инцидент и настъпилите от него негативни последици следва да бъде носена от двамата ответника.

Предявяват исковете си за претендираните суми солидарно срещу двамата ответници. В случай , че съдът не установи солидарна отговорност на ответниците, то молят съда да осъди М.Н.О.като предпочитан ответник, а Община Х. като евентуален ответник, да им заплати претендираните суми. Претендират законна лихва върху главниците от деликта 6.02.2012г. и сторените по делото разноски.

Ответникът М.Н.О.оспорва предявените искове.

Твърди, че язовир Иваново не попада в имота, актуван с акт за публична държавна собственост и предоставен за ползване на Министерството. В АДС било записано, че имотът представлява друга територия с нестопанско предназначение, като в издадената скица било посочено, че съседни на имота са имоти с №№ 000526 и 000527 – язовир със собственик Община Х.. Според Закона за водите, язовирът представлявал водностопанска система, която не включва поземлени имоти. Язовир Иваново от своя страна бил сериозно хидротехническо съоръжение с помпена станция, преливник, отвеждащ канал и множество напоителни канали.

Законът за водите определял и дейностите по опазване, използване и възстановяване на водите, каквито функции Министерството не упражнявало.

Язовирът не е бил заведен и в баланса на Министерството. Счита, че с влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация, язовирът като водно съоръжение, обслужващо общината и невключено в уставния фонд на търговски дружества, е станало собственост на Община Х.. Посочва, че още през 2009г., по повод искане от Областния управител на Хасково да се уточни собствеността върху язовира, Министерството е отговорило, че язовирът не му е предоставен за управление, че Министерството не е изграждало хидромелиоративно съоръжение в границите на учебен полигон Корен и че язовирът не е заведен в баланса на министерството. Министерството изрично е заявило, че не възразява собственика на съоръжението Община Х. да предприеме действия за отстраняване на допуснатата грешка в картата на възстановената собственост. Според ответника, от създаването си до наводнението, язовирът се ползвал от местното население по предназначение за напояване. Първоначално той се ползвал от аграрно-промишлени комплекси, а впоследствие от земеделски кооперации и частни лица.

Министерството не е ползвало язовира по неговото предназначение, нито упражнявало фактическа власт върху него. Ответникът оспорва претендираните вреди да са резултат от действия или бездействия на лица, на които М.Н.О.да е възлагало работа. Моли съда да отхвърли исковете по отношение на него.

Претендира за разноски.

Ответникът Община Х. оспорва предявените искове.

Счита, че поради наличието на спор и неяснота относно собствеността на язовира, областният управител следва да е осъществявал организацията и техническата експлоатация на съоръжението, до влизането в сила на съдебното решение или до установяване на собствеността. Твърди, че липсва противоправност в действията на Общината, тъй като кметът на Общината правил многократни опити да инициира поправка в язовирната стена. Посочва, че е бил изготвен авариен план, в който била отразена опасността от скъсване на язовирната стена. Общината организирала и проверки през 2009 г. и 2011 г., като резултатите били отразени в констативни актове. Кметът на общината поискал и становище относно възможностите общината да отстрани констатираните проблеми в язовирната стена, но правна и финансова възможност за това не съществувала. Общината изпратила копие от доклад относно техническото състояние на язовира на Областния управител и на Областна дирекция земеделие в гр.Хасково, като поискала съдействие във връзка с констатираното пропадане на язовирната стена. Ответникът твърди, че от 1961г. язовирът се ползвал от М.Н.О.и общината нямала никакво отношение към неговата експлоатация и поддръжка. По-голямата част от язовира не била част от актувания като общински имот, а част от полигон „Корен“, в това число и язовирната стена с височина 19 метра. От водената кореспонденция между институциите ставало ясно, че началникът на Генералния щаб на сухопътни войски уведомил областния управител на Хасково, че язовирът се намирал в очертанията на полигона и се ползвал от подразделенията за обучение. Водена била и кореспонденция относно установена евентуална грешка в картата на възстановената собственост и неправилно уточняване на координатите на учебния полигон, която обаче не довела до конкретно заснемане и уточняване на частта от язовира, попадаща във военния полигон. Ответникът счита, че с Акта за държавна собственост безспорно се установява, че имотът е предоставен на М.Н.О., като въпреки това Общината е положила максимални усилия да предотврати бедствието. Ответникът оспорва твърдението, че наводнението е причинено от скъсване на язовирната стена и че е настъпило внезапно и бързо. Твърди, че наводнението е настъпило в рамките на 20 - 30 минути, през което време населението от с.Бисер било евакуирано. В периода на покачването на водите на река Бисерска заместник кмета на Общината бил на място и наблюдавал развитието на ситуацията, заедно с кмета на с.Бисер и други хора. Те предупреждавали хората да се евакуират и да се изтеглят от опасната зона или да се качват по високите етажи на къщите си. Счита, че са били предприети всички мерки за предотвратяване на трагедията и че липсва основание да му се търси отговорност за вредите от наводнението. Намира претендираните вреди за недоказани. Оспорва исковете по размер. Моли исковете спрямо Община Х. да бъдат отхвърлени. Претендира за разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 06.02.2012г. в с.Бисер, общ.Х., поради скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“, е наводнено землището на с.Бисер.

Видно от нот.акт №170 т.ІІІ, рег.№ 5401, дело № 461/11г. на Нотариус Проданов, рег.№ 463 на РНК, ищците са собственици на имот и сгради в него , находящи се в с.Бисер. Целият имот е с площ от 1480 кв.м., представлява УПИ І-128 в кв.18, и в него са построени жилищна сграда с площ от 130 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 15 кв.м.

След наводнението, на 14.02.2012г. комисия при

Община Х. е извършила проверка на състоянието на жилищната сграда и стопанската постройка, констатациите от която са отразени в констативен протокол на л.20 от делото. Прието е, че жилищната сграда е негодна за ползване и е застрашен от самосрутване, поради което следва да бъде премахната. Стопанската постройка е разрушена и следва да бъде премахната. На

3.03.3012г. сградите са премахнати.

Във връзка със състоянието на постройките в имота, наличието на движими вещи и тяхното състояние, съдът събра гласни доказателства.

Въз основа на същите и след оглед на место, вещото лице, назначено по делото, прави следните изводи:

Увредите в имота на ищеца се намират в пряка причинно следствена връзка с наводнението, причинено от скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“. Стойността на жилищната сграда , стопанската сграда и чешмата на двора към момента на наводнението е 29 919лв. Стойността на увредените движими вещи в имота е 7 730лв.

Във връзка с неимуществените вреди съдът допусна и събра гласни доказателства.

Св.Т.Н., дъщеря на ищцата, установява, че ищците закупили имота през м.декември предходната година. Закупили го със заем, който и в момента продължавали да изплащат. Ходели в имота през почивните дни, имали намерение да заживеят в него. Закупили го с обзавеждането, готов за живеене. По време на наводнението ищците не били в с.Бисер. обадили им се по телефона да ги информират за случилото се. Не им позволили да влязат в имота да си вземат вещи, тъй като имало опасност да се срути постройката. спомня си, че от общината влезли с машини, багери, изчистили и извозили всичко. Не останало нищо от къщата, освен една външна тоалетна. Сега ищците не са възстановили нищо в имота, направили си един навес насред имота, за да могат да сядат, като отидат там. Отглеждали плодни дръвчета в двора. Получили за обезщетение 170лв.

Във връзка с язовир Иваново, събраните по делото доказателства установяват следното:

С ПМС №148/21.07.1961г. за нуждите на М.Н.О.са отчуждени и предоставени 43 418 дка земи, за които през 2003г. са издадени актове за държавна собственост. Тези земи са част от учебен полигон „Корен“, на територията на който българската армия е извършвала обучения. Част от тази земя съставлява поземлен имот с № 000002 с площ от 2610,6 дка, като част от учебен полигон „Корен“, като в акта за държавна собственост № 567/23.04.2003г. е описан като незастроен поземлен имот с площ от 2 610 573 кв.м. по скица № Ф00110/17.4.2003 г. на ОбС Земеделие и гори гр.Х. при граници: север – землищна граница на с.Остър камък; изток – поземлени имоти № 501001, № 501002 – широколистна гора, № 000026, № 000028, № 000223 – полски път, № 00495 – вътрешна река, № 000530 – пасище, мера; юг – поземлени имоти № 000020, № 000529, № 000528 – пасище, мера, № 000007 – широколистна гора, № 000527, № 000526 – язовир; запад – землищни граници на с.Елена и с. Остър камък, имоти на Министерство на отбраната. Същият попада частично под язовира. В АДС е отбелязано, че имотът е предоставен за управление на М.Н.О.на основание Постановление № 148 на МС от 21.07.1961г. Язовирът не е заведен в баланса на министерството.

Към настоящия момент площта на язовира е 472,5 дка, съгласно назначената и изслушана СТЕ. Водната му площ попада върху три имота с номера 000002, 00526 и 000527.

Първият поземлен имот е собственост на М.Н.О., а останалите два - на община Х.. Язовирната стена на язовира и преливникът на язовира изцяло попадат в имот № 000002.

С Акт за публична общинска собственост № 250 от

28.03.2000г., съставен на основание писмо на МРРБ от 16.10.1997г. и параграф 7 т.2 от ПЗР на ЗМСМА, като публична общинска собственост е актуван язовир „Ешмеджика“ с площ от 28.621 дка, представляващ имот № 000527 в землището на с.Иваново, при граници: имоти 529 – пасище, мера и държавен поземлен фонд; имот № 467 и № 468 – дере, Община Х.; имот № 020 – пасище, мера, Община Х.; имот № 002 – складов терен на М.Н.О..