Решение № 32 от 30.01.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. С., 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М.а М.ова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Стефка Т. М.а М.ова Въззивно гражданско дело № 20262200500009 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №177/22.10.2025г. по гр.д.

№1510/2023г. на Районен съд – Н.З., с което: 1. Отхвърлен е предявения от Р. С. У. иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот, № 139, том I, рег.№ 1323, дело № 128/2023г. на нотариус Ж.Д. с район на действие - РС – Н.З., със страни С. Х. У. и М. Х. У., поради накърняване на добрите нрави; 2. отхвърлен е предявения от Р. С. У. евентуален иск с правно основание чл. 33, ал.1 от ЗЗД за унищожаване, като сключен в явно неизгодни условия и крайна нужда на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот, № 139, том I, рег.№ 1323, дело № 128/2023г. на нотариус Ж.Д. с район на действие - РС – Н.З., със страни С. Х. У. и М. Х. У.. С Решението са присъдени разноски на ответниците М. Х. У. и Д. З. У. в размер на 1500лв.

Въззивната жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство Р.

С. У. чрез пълномощника адв. В. Ц. от АК – С.З., като с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение изцяло.

В жалбата си въззивницата Р. У. чрез адв. В. Ц. посочва, че първоинстанционното решение незаконосъобразно и необосновано, като правните изводи не съответствали на 1 събраните по делото доказателства и противоречали на закона. Посочва, че С. Х. У. е предявил, а след смъртта му тя, в качеството й на негова дъщеря е поддържала иск за прогласяване на договора за продажба на недвижим имот като нищожен, сключен като привиден договор и договор, накърняващ добрите нрави. Посочва, че е предявен в условията на евентуалност иск за унищожаване на договора, като сключен при крайна нужда, при явно неизгодни условия. Посочва, че при продажбата не били броени пари, продавачът не бил получил нищо, независимо от изявлението пред нотариуса, поради което продажбата не била извършена. От показанията на свидетелите се установило, че формата била избрана, за да не може сделката да не се разваля. Така се целяла не продажба, а привидна сделка – такава, да не може да се разваля – фиктивна продажба. На следващо място посочва, че продажбата била извършена при влошено здравословно съС.ие на С. У.. От м. септември 2022г. С. У. бил с влошаващо се здравословно съС.ие – злокачествени заболявания на основни органи и системи на организма: кожна, урология, бял дроб, мозък, прекаран остър сърдечен инфаркт и няколко операции, без надежда за подобряване и оздравяване. Както било описано в исковата молба съС.ието му било тежко, безпомощно и безнадеждно. Описаното му добро съС.ие от свидетелите на ответниците може би било такова преди м.септември 2022г., когато е прекаран остър инфаркт, но не и към момента на продажбата. Прави анализ на свидетелските показания. Въззивницата намира за доказани твърденията в исковата молба, че продажбата била извършена в момент на слабост, отчаяние от болките и страданията, чувство за самотност и от идващия край. Ответникът му внушил, че грижите струват много пари и следва да му прехвърли къщата. Поради това счита, че продажбата е нищожна, като накърняваща добрите нрави. Психическото въздействие – склоняване, убеждаване, в случая било не заплашване по смисъла на ЗЗД, но накърнява добрите нрави, защото било върху лице, намиращо се в съС.ие на тревожност, физическа болка, невъзможност да се обслужва, тежко здравословно съС.ие, без надежда за лечение. Въззивница твърди, че С. У. е бил в това съС.ие непосредствено преди и по време на сделката и пред нотариуса. Ищецът се намирал в съС.ие на физическа зависимост от брат си към момента на сделката, зависимост от „платеното лечение“ и внушението, че брат му ще го гледа и погребе. Въззивницата посочва, че привидната продажба я е лишила от правото да наследи баща си, с което е нарушено чувството на потомственост, изразено в емоционална близост между родител и дете.

Обезнаследяването е накърняване на добрите нрави, като противоречащо на обществено утвърденото право на родителя да остави къщата на детето си. Право, нарушено от моментна заблуда, внушена му от поведението на неговия брат. Въззивницата намира за неправилно, че съдът е обсъждал накърняването на добрите нрави само като липса или наличие на еквивалентност на насрещната престация. Необяснимо било и разглеждането на симулация при положение, че нямало твърдение за такава. Заявява, че съдът не обсъдил обстоятелството, че дъщерята не е била при баща си за да го подкрепя, защото съС.ието му не й е било известно. Тя не е била уведомена от чичо си, а от трето лице от селото. Изводът на съда за подписаното пълномощно пред нотариуса от гр.Гълъбово на ищцата намира за тенденциозен и противоречащ на доказателствата по делото. По отношение на евентуално предявения иск, с оглед установеното съС.ието на С. У. към датата на продажбата, намира, че са налице двете законови изисквания: крайна нужда и неизгодни условия за продавача.

Крайната нужда от грижи била безусловно доказана от здравословното съС.ие на продавача.

Действията на ответника нямали характера на грижи и ако имало някакви грижи, те били морално задължение на брат към брата. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да обяви договора за покупко-продажба за нищожен на основание чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и привидност на сделката. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответниците в първоинстанционното производство М. Х. У. и Д.

З. У. чрез пълномощника им адв. Г. С., отговарящ на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК..

С отговора на въззивната жалба, въззиваемите М. У. и Д. У., чрез пълномощника си адв. С., оспорват въззивната жалба като неоснователна. Намират обжалваното решение за правилно и законосъобразно, като районният съд обстойно и задълбочено обсъдил всички факти и обстоятелства и стигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Посочват, че във въззивната жалба се смесвали различи доводи за порочност на сделката, които обаче не се покривали с показанията на разпитаните свидетели. Продажбата не била фиктивна. Волята на страните била изложена пред нотариуса и скрепена с нотариалния акт. Не се установило по никакъв начин приобретателите да са се възползвали от здравословното съС.ие на прехвърлителя и той да не е разбирал свойството и значението на извършеното. Нямало никакво психическо въздействие върху прехвърлителя, който на добра воля извършил продажбата, като си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.

Продавачът нямал никаква физическа зависимост от купувача към момента на сделката – работил, разполагал със средства, сам се обслужвал, карал колело, работил с трактора си, получавал доходи. Евентуалният иск също намират за неоснователен и доказан. Посочват, че по отношение на него нямало изложени оплаквания във въззивната жалба. Молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С отговора не са направени доказателствени искания.

В с.з., въззивницата Р. С. У., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. В. Ц. от АК – С.З., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея съображения. Моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново, с което уважи изцяло предявените искове. Заявява, че няма претенция за разноски във въззивното производство.

В с.з. въззиваемите М. Х. У. и Д. З. У., редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от процесуален представител по пълномощие адв. Г. С. от АК – С., който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Поддържа изложените в отговора на същата съображения. Намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че клиентите му са материално затруднени и се е съобразил с чл.5 от Наредбата за минималните възнаграждения, като им е предоставил безплатна правна помощ.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от 3 процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания.

Новозагорският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на субективно пасивно съединяване искове, както следва: главен иск за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Асеновец, общ. Н.З., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот, № 139, том I, рег.№ 1323, дело № 128/2023г. на нотариус Ж.Д. с район на действие - РС – Н.З., със страни С. Х. У. и М. Х. У., поради накърняване на добрите нрави, с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и предявен в условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли главния иск, иск за унищожаване, като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия на договор за покупкопродажба на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Асеновец, общ. Н.З., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот, № 139, том I, рег.№ 1323, дело № 128/2023г. на нотариус Ж.Д. с район на действие - РС – Н.З., със страни С. Х. У. и М. Х. У., с правно основание чл. 33, ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав споделя правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.

4

Във връзка с твърденията във въззивната жалба за привидност на процесния договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от недвижим имот, следва да се посочи, че иск за обявяване на договора за нищожен, поради привидност, по делото не е предявен, такъв не е приет и не е разгледан от първоинстанционния съд. Както бе посочено, пред първоинстанционния съд е предявен главен иск за обявяване на договора за нищожен, поради накърняване на добрите нрави и евентуален иск за унищожаването му, като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.

Изрично ищцата Р. С. У. след конституирането й като ищец, в качеството й на правоприемник на починалия ищец С. Х. У., починал на 25.10.2023г., с уточняваща молба от 05.03.2024г. е посочила, че предявява главен иск за обявяване на договора за продажба за нищожен, поради накърняване на добрите нрави и евентуален иск за унищожаването му, като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.