Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6264 от 15.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3560/2023
Вид
Решение № 6264
Подписан
15.11.2024
В сила
15.11.2024
Състав
Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Цветина Костадинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6264 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100503560 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25056183/ 28.07.2022 г. на ответника Еднолично адвокатско дружество "Г. Т." срещу решение № 20047219/12.07.2022 г., постановено по гражданско дело № 12 240/2021 г. на Софийски районен съд, 119 състав. С решението ответникът Адвокатско дружество „Т. и Б.“ / чийто правоприемник е Еднолично адвокатско дружество "Г. Т."/ е осъден на осн. чл. 79, ал.

1 вр. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца „М.п.с.“ ЕООД сумата от 3 560 лв. – наемна цена по договор за наем за времето от м. 08.2019 г. до м.

11.2019 г., ведно със законната лихва считано от 01.03.2021 г. до погасяване на вземането, както и сумата от 542,65 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от настъпването на падежите по фактури № 128/01.08.2019 г., № 129/01.08.2019 г., № 132/09.09.2019 г., № 137/07.10.2019 г. до 28.02.2021 г.

Жалбоподателят Еднолично адвокатско дружество "Г. Т." поддържа, че обжалваният акт е неправилен поради необоснованост на формираните изводи, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Излага, че неправилен е изводът на районния съд, че след м.

07.2019 г. е продължило използването на наетия имот от ответника и наемател Еднолично адвокатско дружество "Г. Т.". Оспорва да е използвал имота след м.

07.2019 г., когато договор от 01.08.2017 г. е прекратен автоматично. Осчетоводяването на процесните фактури № 128/01.08.2019 г., № 129/01.08.2019 г., № 132/09.09.2019 г., № 137/07.10.2019 г. от ответника и използването на данъчен кредит не водело до несъмнения извод, че ответникът е използвал имота в исковия период м. 08.2019 г. – 1 м. 11.2019 г., понеже фактурите не са двустранно подписани. На следващо място, дори да се приеме, че е използвал имота в исковия период м. 08.2019 г. – м. 11.2019 г., то видно от показанията на свид. Г. М. и свид. К. ползването не било необезпокоявано.

Въззивникът наемател не е имал достъп до помещенията в офиса, в стаята му държали кашони с коледна украса, не му позволявали да води клиенти, било шумно. Именно по тази причина преустановил заплащането на наемната цена за периода м. 08.2019 г. – м. 11.2019 г. Позовава се на чл. 90 ЗЗД, като възражението за неизпълнен договор.

Сочи и че показанията на свид. Г. М. и свид. К. не следвало да бъдат кредитирани, понеже тези свидетели са заинтересовани. Оспорва исковете и по размер - не могъл да използва целия имот, който не бил предназначен за офис.

В първо съдебно заседание от въззивното производство въззивникът Еднолично адвокатско дружество "Г. Т.", представлявано от управителя адв. Т. / правоприемник на Адвокатско дружество „Т. и Б.“ / поддържа така подадената въззивна жалба.

Въззиваемата страна и ищец „М.п.с.“ ЕООД подава отговор от 02.11.2022 г.

Счита, че решението е правилно. Сочи, че фактурите са осчетоводени от наемателя ответник, който е използвал имота в исковия период м. 08.2019 г. – м. 11.2019 г.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Решението следва да бъде потвърдено като правилно поради следните мотиви.

Ищецът наемодател и въззиваем „М.п.с.“ ЕООД за исковия период 01.08.2019 г.

– 30.11.2019 г. претендира на осн. чл. 79, ал. 1 вр. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД наемната цена ведно с лихва за забава по фактури № 128/01.08.2019 г., № 129/01.08.2019 г., № 132/09.09.2019 г., № 137/07.10.2019 г. Наемодателят „М.п.с.“ ЕООД твърди, че след прекратяване действието на сключения между страните в писмена форма договор за наем от 01.08.2017 г. считано от 13.07.2019 г. ответникът наемател Еднолично адвокатско дружество "Г. Т." продължил да използва имота. Наемодателят продължил да предоставя на наемателя имота за ползване, а ответникът наемател осчетоводявал процесните фактури. Сумите по фактурите се претендират на договорно основание въз основа на съществувал между страните в периода 01.08.2019 г. – 30.11.2019 г. неформален договор за наем. Обект по договора е офисът, отдаван под наем съгласно прекратения договор за наем от 01.08.2017 г., срещу същата наемна цена.

По силата на договор за наем от 04.09.2014 г. сключен между „М.п.с.“ ЕООД като наемател и трето за спора физическо лице като наемодател на ищеца по спора „М.п.с.“ ЕООД е предоставен за временно ползване процесният имот – офис №6 с адрес гр. София, ул. ****, състоящ се от приемна, две офис помещения и кухня, както и сервизни помещения.

Не е било спорно, че в периода 01.08.2017 г. – м. 12.2019 г. именно ищецът /наемател по този договор / „М.п.с.“ ЕООД е държал имота.

Доводите на ответника и настоящ въззивник Еднолично адвокатско дружество 2

"Г. Т." относно естеството на уговорките между страните по този договор за наем от 04.09.2014 г. не се поддържат с въззивната жалба, а и този договор за наем от 04.09.2014 г. е относим към предмета на настоящото производство само доколкото във връзка с него е сключен следващият договор за наем от 01.08.2017 г. Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че към момента на сключване на договор за наем от 01.08.2017 г. именно дружеството „М.п.с.“ ЕООД е използвало имота и е могло да осигури и е осигурявало до м. 12.2019 г. безпрепятственото ползване на имота. Според чл. 234, ал. 1 ЗЗД наемателят на наетата вещ може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Според чл. 6,9 от договор за наем от 04.09.2014 г. наемателят „М.п.с.“ ЕООД не може да преотстъпва на друг субект наетото помещение и няма право да пренаема вещта. По силата на анекс от 2017 г. обаче наемодателят – трето за спора физическо лице, е позволило на наемателя си „М.п.с.“ ЕООД да преотдава имота под наем.

След отпадане на договорната забрана за пренаемане на имота ищецът „М.п.с.“ ЕООД е предоставил на ответника и настоящ въззивник Адвокатско дружество „Т. и Б.“ / чийто правоприемник е Еднолично адвокатско дружество "Г. Т."/ ползването на имота по силата на договор за наем от 01.08.2017 г.

Неоснователни са доводите на ответника относно предназначението на наетия имот. Установява се от договора, а и от останалите доказателства по делото, че по договора за наем от 01.08.2017 г. имотът е нает от ответника да бъде използван именно като офис и е бил използван като такъв. Според договора предназначението на наетия имот е да се бъде използван именно като офис. Според чл. 232 ЗЗД наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползване. Ответникът наемател и настоящ въззивник не е оспорвал, че надлежно му е предадена вещта от наемодателя „М.п.с.“ ЕООД да бъде използвана като офис – той твърди, че е използвал имота от 01.08.2017 г. до 01.06.2019 г. именно като офис.

Установява се от заключението на СТЕ, което съдът напълно кредитира, че имотът се намира на втори офисен етаж, представлява офис в много добро състояние, налице е отоплителна и климатична инсталация. Намира се в кв. „Лозенец“ в гр.

София, на бул. „Дж. Баучер“. Според СТЕ средният пазарен наем за исковия период м.

08.2019 г. – м. 11.2019 г. относно офиса е в размер на 1 970 лв. на месец за целия нает обект.

Следователно установява се, че на 01.08.2017 г. по силата на писмен договор за наем на въззивника като наемател е предоставен за временно ползване като офис процесният имот.

По време на изпълнението на договора наемателят въззивник не е отправял каквито и да било възражения относно непригодността на обекта да му служи за офис, подобни на изложените в отговора – че било шумно; че в използваното от него помещение са складирани непринадлежащи нему вещи – коледна украса; че останалите лица, ползващи имота /за това по-долу/ водят малките си деца често и трудно се работи; че не му е осигурявана спокойна среда за работа. На ответника и настоящ въззивник като наемател е предоставен по силата на писмения договор за наем от 01.08.2017 г. за ползване обектът – офис № 6. Ответникът – наемател е изпълнявал точно задължението си заплащане на наемната цена до м. 07.2019 г. вкл.

3

Договор за наем от 01.08.2017 г. е безсрочен според посоченото в него - чл. 2,2.

Съгласно чл. 3,1 от договора е дължима наемна цена в размер на 790,93 лв. с вкл. ДДС, платима от първо до седмо число на предходния месец.

Установява се от свидетелските показания на всички разпитани свидетели, че между наемодателя и наемателя са съществували множество устни уговорки, които не са залегнали в писмения договор за наем от 01.08.2017 г. Тези уговорки обаче имат пряко отношение към развитието на договорните отношения между наемодател и наемател и именно те са спорни по делото.

Това са уговорките относно: начина на използване на наетия имот /единствено от ответника Еднолично адвокатско дружество "Г. Т." или съвместно от ответника и служители на ищеца – наемодател/; начина на разпределение на помещенията между последните двама; опредЕ.та наемна цена, претендирана по фактурите, и начина на определянето й. Относно тези релевантни за спора уговорки, постигнати устно, съдът неминуемо черпи сведения преимуществено от разпитаните свидетели. Твърденията и на двете страни относно тези устни уговорки са откъслечни.

Не се споделят доводите на ответника въззивник от въззивната жалба, че не следвало да бъдат кредитирани показанията на свид. М. и свид. М.а, понеже същите били заинтересовани.

Съгласно чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните се преценява с оглед всички други данни по делото при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната /така Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., ГК/.

В случая при съвкупен анализ на показанията на свидетелите във взаимовръзка с останалите доказателства съдът намира, че показанията и на тримата свидетели следва да бъдат кредитирани. Следва да се посочи, че и тримата свидетели са свързани със страните по делото – свид. М.а е била управител на ищцовото дружество до 17.02.2014 г. /видно от справка в ТР/ и е майка на свид. Г. М. – служител/брокер при ищеца, а свид. К. / доведена от ответника въззивник/ е негов бивш правен сътрудник.

И тримата свидетели дават взаимопотвърждаващи се сведения относно фактите по делото.

Разпитана свид. Е. М.а / не е била управител на ищцовото дружество към датата на разпита/ дава показания, че изначално уговорките между ответника наемател и ищеца наемодател са били, че процесният офис ще се ползва съвместно от наемателя и свид. М. – нейн син. Той работи като брокер при ищеца. Свидетелката посещавала офиса, за да упълномощава свид. Г. М. за редица действия относно дейността на ищцовото дружество. Офисът се ползвал от ответника /за него само от адв. Т./, сина й свид. Г. М. и секретарка / свид. К./. Имало уговорка за „споделен наем на тези същите помещения“, като ответникът чрез адв. Т. използвал едната стая, свид. Г. М. другата стая, а секретарят работел в приемната. В исковия период ответникът използвал помещенията, на което ищецът не се възпротивил и приел.

4

Разпитан свид Г. М. дава показания, че още от началото уговорките между ответника наемател и ищеца наемодател са били, че процесният офис ще се ползва съвместно. Той дава показания, че „наемната цена плюс абсолютно всички разходи, консумативи ще бъде включено и обединено в едно и разделено на две“. Имотът се ползвал по следния начин – ответникът една стая, свидетелят другата стая, а приемната общо. Ответникът „никога не са се оплаквали /.../, че не им осигуряваме достатъчно пространство“. Също така имало намерение ответникът и ищецът да работят заедно, във връзка с което свидетелят е давал „някакви задачи на секретарката на адв. Т.“, които тя изпълнявала. Свидетелят по - нататък дава показания, че имало корекция в наемната цена – същата от уговореното в договора се увеличила на 890 лв. с ДДС за ответника, за което той не възразил и заплащал тази цена. До м. 12.2019 г. ответникът използвал помещението. Понякога съпругата на свидетеля идвала в офиса с малките му деца.