Решение № 3900 от 07.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3900 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20221110164721 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Б...“ АД, ЕИК ******, с която срещу Й. О. Д. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 17 ЗКСД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземанията, за които по ч.гр.д. № 29046/2020 г. по описа на СРС, 141 с-в, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 14.01.2015 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника Й. О. Д. бил сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 14.01.2015 г., по силата на който му предоставил кредит в размер на 1600 лева.

Кредитополучателят поел задължение да върне сумата на равни месечни вноски в срок до 157 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който обхващал периода от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Излага, че кредитът бил усвояван на части, като сумата за всяка дължима такса за обучение била превеждана по сметка на учебното заведение. Излага още, че кредитополучателят дължал фиксирана договорна лихва в размер на 7%, която се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализирала годишно. Крайният срок за полагане на 1 последния държавен изпит по специалността, по която се обучавала ответницата, бил 20.02.2018 г. Следователно гратисният период по заплащане на погасителните вноски бил до 20.02.2019 г., като съгласно чл. 6 от договора първата падежна дата била на 20.03.2019 г., като считано от 20.03.2019 г. кредитът следвало да се погасява на 157 равни месечни вноски, всяка в размер на 26,41 лв. Твърди, че след изтичане на гратисния период кредитополучателят не е извършвал дължимите плащания по кредита. Сочи, че съгласно чл.

17.1 от ОУ при забава в плащането на месечната вноска, от деня, следващ падежната дата, главницата се олихвявала с договорна лихва и с надбавка за забава в размер на 10 %. Твърди, че съгласно чл. 17.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред се олихвявал с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 %, а след тази дата – със законна лихва. Ищецът се позовава и на клаузата на чл. 17.1. от общите условия, предвиждаща дължимост на лихва за забава върху главницата с размера на договорната лихва и надбавка от 10 пункта. Счита, че има право да начисли лихва за забава върху цялата главница в размер на същата лихва /договорната плюс надбавка в размер на 10 пункта/ до датата на искането за събиране на вземанията по съдебен ред, а след тази дата – на лихва за забава в размер на законната.

Излага, че доколкото ответникът не е погасил задълженията си за 15 поредни месеца – 20.03.2019 г. – 20.05.2020 г., за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, което било извършено на 20.01.2020 г. Непогасените задължения възлизат на сумите, както следва: 2111,58 лв., представляваща вземане за неизплатена главница по договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 14.01.2015 г. /отчитан по сметка № 22363373/, ведно със законна лихва от 05.06.2020 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 188,46 лв. за периода от 20.03.2019 г. до 28.05.2020 г., наказателна лихва за забава в размер на 9,86 лв. за периода от 20.03.2019 г. до 28.05.2020 г., начислена върху просрочената главница, законна лихва за забава в размер на 4,10 лв. за периода от 29.5.2020 г. до 04.06.2020 г., начислена върху просрочената главница, за които суми в полза на ищеца в производството по ч.гр.д. № 29046/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 17.08.2020 г., връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ето защо и с оглед указанията на съда заявителят предявява искове по чл. 422 ГПК.

Претендира разноските по производството, в това число и разноските в заповедното производство.

Ответникът Й. О. Д., чрез назначения и особен представител – адв. Б..., оспорва предявените искове по основание и по размер. Релевира възражения по допустимостта на исковете. Посочва, че не е ясно защо при посочена главница в договора в размер на 1600 лв., в настоящото производство се търси сумата в размер на 2111,58 лв. Излага, че на кредитополучателя не било представено копие на типовия договор, каквото действие се изисквало от ЗКДС. Излага съображение за недействителност на процесния договор, подробно развити в отговора на исковата молба. Оспорва ищецът да е изпълнил задълженията си по договора, като твърди, че ответницата не е усвоявала суми по договора.

2

Релевира възражение за погасяване по давност на исковите суми. Оспорва се съдържанието на представения по делото договор за кредит и представеното извлечение по сметка. При изложените твърдения се моли за отхвърляне на предявените искове.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото като доказателство е приет сключеният между страните на 14.01.2015 г. в гр. София договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД. Със същия е договорен размер на кредита 1600 лева за срок на погасяване 157 месеца, считано от изтичане на гратисния период. Гратисният период за издължаване на главницата и на лихвата съгласно договора за кредит обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен, респ. датата, на която изтича срокът на докторантурата. Предвидено е кредитът да се усвоява на части въз основа на документи, посочени в ОУ, като сумата за семестриална такса се превежда по разплащателна сметка на кредитополучателя в началото на всеки семестър. Предвидено е, че кредитът се погасява на равни месечни вноски съгласно погасителен план, който се изготвя и представя на кредитополучателя след изтичането на гратисния период.

Кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката възнаградителна лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база. Кредитът е обезпечен с държавна гаранция по ЗКСД, като са посочени хипотезите, в които кредиторът има право да поиска изпълнение от държавата. Приети като доказателство са и общите условия (ОУ), приложими към процесния договор за кредит. Съгласно т. 8.2 от същите през гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва, а само има право да извърши такова. В т. 10.1. от ОУ се предвижда, че за предоставения кредит се дължи фиксирана лихва, посочена в договора за кредит, а съгласно т. 10.2 възнаградителна лихва се дължи върху усвоената част от кредит, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно. Срокът за издължаване на главницата съгласно т. 11 започва да тече след изтичане на гратисния период, като плащане на първата вноска може да се изисква не по-рано от 1 месец от изтичането на периода. Дължимите вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната дата. Съгласно т. 17.1. от ОУ при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта. Т.

17.2 предвижда, че при допусната забава с повече от 90 дни целият остатък от дълга става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. С клаузата на чл. 18 от ОУ е предвидено в кои случаи кредиторът може да направи вземанията предсрочно изискуеми.

Съгласно т. 18.3 изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на чл. 17.2.

Прието като доказателство е уверение, изх. № 2565/01.12.2015 г., издадено от Нов български университет (НБУ) на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД на ответника с факултетен № F68423, от което става ясно, че Й. Д. се е обучавала по специалност: Право; година на обучение:

3

Четвърта; форма на обучение: Редовна; за срок на обучение: 10 семестъра; срок за полагане на последния държавен изпит: 20.02.2018 г., годишна такса: 3200 лева, семестриална такса:

1600 лева; срок за плащане на семестриалната такса: 07.02.2016 г. Съгласно документа студентът има право да запише летен семестър на учебната 2015/2016 г. Прието е и уверение, изх. № 4740/11.01.2017 г. относно срока за заплащане на семестриалната такса за летен семестър на учебната 2016/2017 учебна година – до 05.02.2017 г. за петата година от обучение на студента. Съгласно издаденото уверение срокът за полагане на последния държавен изпит по специалността не е променен и същият е 20.02.2018 г. По делото не се установява при сключването на процесния договор за кредит да е бил изготвен и предаден на кредитополучателя погасителен план.

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието заключението по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р. С. въз основа на материалите по делото, извършена справка при ищеца и проверка на актуален погасителен план, хронологично извлечение по разплащателна сметка, параметрична справка с данни за начислени суми и неплатени задължения. Същото, като обективно и компетентно изготвено, отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, съдът кредитира и ползва при изграждането на изводите си относно правнорелевантните за спора факти. От заключението се установява, че в изпълнение на задълженията си по процесния договор ищецът е превел по разплащателната сметка на Нов български университет (НБУ) на 15.01.2015 г. – 1600 лева с основание Й. О. Д. 0000000021472085 УСВ КТП **********/644516620. Плащания от страна на кредитополучателя не са били извършвани.

Към реално усвоената главница за гратисния период ищецът е начислил капитализирана договорна лихва, съгласно т.10.2 от ОУ към договора за кредит в размер на сумата 511,58 лева за периода 15.01.2015 г. – 20.02.2019 г., която е капитализирана към главницата и така е осчетоводил главница по кредита в размер на сумата 2111,58 лева. За периода 20.03.2019 г. – 29.05.2020 г. е начислена договорна лихва в размер на 188,46 лева. За периода 20.03.2019 г. – 29.05.2020 г. е начислена наказателна лихва от 10 % в размер на 9,69 лева, а за периода 29.05.2020 г.-05.06.2020 г. в размер на 4,11 лв. Върху непогасената главница в размер на 9243,87 лева за периода 29.05.2020 г. – 04.06.2020 г. в размер на 17,97 лева. За периода 29.05.2020 г. – 11.10.2022 г. върху цялата неплатена главница 9243,87 лева е начислена законна лихва в размер на 2223,66 лева. Вещото лице е изготвило коригиран погасителен план (без капитализиране на възнаградителна лихва), като са съобразени претенциите на ищеца и периодите, за които съответните вземания са заявени. При изчисления с краен срок на издължаване 20.02.2028 г. неплатената главница е 1600 лв. Неплатена договорна лихва е в размер на 601,69 лева, за периода 14.01.2016 г. – 29.05.2020 г. Начислени са следните наказателни надбавки (по чл. 17.1 от ОУ): за периода 20.03.2019 г. – 10.10.2019 г. – 7,34 лева; а периода 29.05.2020 г. – 05.06.2020 г. – 3.11 лева.