Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1264 от 13.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12341/2021
Вид
Решение № 1264
Подписан
13.03.2023
Състав
Гергана Живкова Троянова

Цитирани разпоредби

  • чл.255 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.303 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.310 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.60а и сл. · Закон за съдебната власт
  • чл.127 · Семеен кодекс
  • чл.127, ал.2 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1264 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20211100112341 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от Г. Г. Г. срещу Върховен касационен съд (ВКС) за заплащане на сумата от 1000000.00 (един милион) лева – обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС на гр.дело № 73351/2017г. на СРС, поради бездействие на касационната инстанция.

Ищецът твърди, че производството по образуваното по чл.127, ал.2 от Семейния кодекс (СК) гр.д.№ 73351/201г. на СРС е продължило необосновано дълго, а именно 3 години, 8 месеца и 8 дни, въпреки че характера на делото – решаване на въпросите относно упражняване на родителски права по отношение на непълнолетната Й. Г. Г.а, определяне на местоживеенето й и на режим на лични отношения, налагал бързо произнасяне на съда за преустановяване на съществуващия спор между родителите по тези въпроси и установяване на стабилност в отношенията родител-дете. Поддържа, че забавянето е резултат от пасивното поведение на ответника, който двукратно е бил сезиран с молба по чл.255 от ГПК с искане да се определи по-ранна дата за разглеждане на спора пред въззивната инстанция, които молби не са били уважени, както и поради отказа на касационната инстанция да се произнесе по спора по същество, доколкото по подадената от ищеца касационна жалба ответникът се е произнесъл с определение, с което не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Счита също, че самото поведение на касационната инстанция е неправомерно, тъй като ВКС не е образувал преюдициално запитване по спорни в практиката моменти относно разрешаването на въпросите по чл.127 СК, нито е инициирал образуване на тълкувателно дело и дори незаконосъобразно е присъдил разноски на насрещната страна по спора в производството по чл.280 и сл. от ГПК, като не твърди връзка на тези действия и бездействия със забавеното разглеждане на гр.д.№ 73351/2017г. на СРС.

В депозираните писмени бележки поддържа доводите си, като допълнително посочва, че отговорност носи и Народното събрание, тъй като не е приел текст за уреждане на тези дела като бързи производства по смисъла на чл.310 и сл. от ГПК. С допълнителни молби 1 уточнява претенцията си, като посочва, че търпените неимуществени вреди се изразяват в причинен стрес от бавното разглеждане на делото, несигурността от това в за отношенията баща-дете, появилия се в пряка причинно-следствена връзка от забавеното разглеждане синдром на родителското отчуждение у детето спрямо бащата, както и влошено здравословно състояние на ищеца в резултат на стреса от бавното правосъдие, изразяващи се в рецидивиране на онкологично заболяване, причинено сърдечно-съдово заболяване, засягане на мозъка и на опорно-двигателния апарат. Твърди се още, че от стреса, преживян в хода на делото, не е могъл да работи пълноценно, което е довело до засягане на професионалната му репутация. С оглед изложените факти предявява иск за присъждане на обезщетение за бавно правосъдие.

Ответникът оспорва иска с твърдение, че производството е протекло ритмично на три инстанции, като в рамките на въззива са били проведени две частни производства пред ВКС и в никоя фаза по нито едно искане не е налице забавяне на разглеждането му. Прави искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна Софийска градска прокуратура счита иска за неоснователен.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, установи следното от фактическа страна:

Производството по гр.д.№ 73351/2017г. на СРС е било образувано по иск на Г. Г. Г. срещу Е.В.И. депозиран на 13.10.2017г. Делото е било образувано на 16.10.2017г. и разпределено за разглеждане от председателя на 92 състав. В изпълнение на разпореждане на докладчика от 17.10.2017г. исковата молба и приложенията са били изпратени за отговор на насрещната страна. Разпореждането е било връчено на ответника Е. И. на 01.11.2017г. Отговор е постъпил на 01.12.2017г., като в същия срок е бил предявен насрещен иск от ответника срещу ищеца, препис от който е бил надлежно връчен на Г. Г. на 19.01.2018г. и същият е депозирал писмен отговор по него на 20.02.2018г. Междувременно, на 20.12.2017г. са постъпили социални доклади от АСП – район Възраждане и АСП – район Красно село, необходими за разрешаване на правния спор, изготвянето на които изисква осъществяване на контакт със страните по делото и непълнолетното им дете, а на 28.12.2017г. съдът е постановил привременни мерки, като е предоставил упражняването на родителските права на майката и е определил издръжка и личен режим на отношения на детето с нейния баща. С определение от 22.02.2018г. и непосредствено след осъществената размяна на книжа, съдът е насрочил делото за 18.04.2018г., като е изготвил доклад. Първото заседание е било редовно проведено и отложено за 19.06.2018г. за събиране на поискани от страните относими доказателства, когато е било обявено за решаване. На 05.07.2018г. е постановено съдебно решение. Горните факти се установяват от приобщеното по настоящото дело гр.д.№ 73351/2017г. на СРС, 92 състав.

Видно от констатациите от приложен Констативен протокол на Инспектората на ВСС от 14.07.2021г., образувано по заявление на ищеца за присъждане на обезщетение от забавено разглеждане на гражданското дело по чл.127, ал.2 СК, решението на СРС е било обжалвано от Г. Г. и било образувано въззивно гр.д.№ 13423/2018г. на СГС, I въззивен брачен състав. Делото било образувано на 12.10.2018г. и насрочено за разглеждане за 27.05.2019г. С молба от 29.11.2018г. ищецът в настоящото производство и жалбоподател по делото по чл.127 СК е поискал от СГС пренасрочване на делото за по-ранна дата, което искане е било разгледано на следващия ден и отхвърлено, поради натовареност на състава. С молба от 29.01.2019г. ищецът е поискал от ВКС да укаже на СГС да насрочи делото за поранна дата. По образуваното след размяна на книжата производство по ч.гр.дело № 773/2019г. на ВКС по молбата на Г. Г. по чл.255 ГПК искането е оставено без уважение.

Произнасянето на ВКС е в рамките на пет дни. С разпореждане на СГС по въззивното дело, разглеждането му е било пренасрочено седмица по-рано от първоначално определената 2 дата. В поведеното на 20.05.2019г. съдебно заседание съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните и е приел социалните доклади от АСП – Красно село и АСП – Възраждане, депозирани на 16.05.2019г., съответно 17.05.2019г., изслушано е детето в присъствие на социален работник и е била допусната СПЕ. Следват четири молби от Г. Г. за отвод на състава на съда, както и на всички други въззивни състави на СГС, които са оставени без уважение. С молба от 14.06.2019г. Г. Г. е депозирал молба по чл.255 ГПК до ВКС с искане да се определи по-ранна дата за разглеждане на в.гр.д. № 13423/2018г. на СГС.

По образуваното ч.гр.д.№ 2591/2019г. ВКС не е уважил искането, като е приел, че няма забавяне в развитието на производството пред въззивната инстанция. Производството е протекло десет дни. Междувременно е отправено искане от ищеца до СГС за допълване на привременните мерки, което изисква провеждане на процедура по размяна на книжа, осъществено в кратки срокове и приключило с определение от 20.11.2019г., с което молбата е счетена за процесуално недопустима. На 12.12.2019г. Г. Г. е депозирал искане за допълване на привременните мерки пред СРС, който е препратил молбата на СГС. Същата е била връчена за отговор на насрещната страна и с определение от 22.01.2020г. е оставена без разглеждане. В съдебно заседание на 15.06.2020г. е приета СПЕ и делото е отложено за изготвяне на нов социален доклад. На 31.07.2020г. делото е обявено за решаване и на 24.08.2020г. е постановено съдебно решение. Продължителността на производството пред СГС е 1 година, 10 месеца и 12 дни, като в продължителността се включват произнасяния на ВКС по две молби по чл.255 ГПК. Срещу решението на СГС е постъпила касационна жалба от Г. Г. на 21.09.2020г. На жалбоподателя са били дадени указания от въззивния съд за изпълнение, разпореждането за които е било връчено на страната на 12.10.2020г. На 11.11.2020г. указанията са били изпълнени и на 20.11.2020г. делото е било изпратено на ВКС за разглеждане. По образуваното на 26.11.2020г. пред ВКС гр.д.№ 3762/2020г. е постановено определение от 19.03.2021г., с което не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Определението, макар посочено като окончателно, е било обжалвано от Г. Г., а жалбата му е била оставена без разглеждане с определение от 21.06.2021г. На 19.09.2022г. е подадена от г-н Г. молба по чл.303 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на СГС, производството по което е висящо. В протокола на ИВСС, констатациите по който не са били оспорени от страните по делото, е отразено, че общата продължителност на производството по чл.127, ал.2 СК е 3 години, 5 месеца и 6 дни, като с оглед обстоятелството, че е протекло на три инстанции с две частни производства, ИВСС е приел, че няма забавено разглеждане на делото и не е уважил искането на подателя за присъждане на обезщетение по Глава трета „а“ от ЗСВ.

Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която след преглед на приложените от ищеца медицински документи, е обосновало извод, че разглеждането на гр.д.№ 73351/2017г. на СРС е причинило стрес на Г. Г., в резултат на който е получил артериална хипертония и рецидивиране на онкологично заболяване, което е било в ремисия преди това.

Приета е съдебно-психологична експертиза, вещото лице по която, при анализ на доказателствата по гр.д.№ 73351/2017г. на СРС и конкретно на данните за преживяванията на детето Й. Г. Г.а, е дало заключение, че в периода 2018г. - 2019г. у детето е налице синдром на родителското отчуждение спрямо бащата, но през 2020г. е започнал да отзвучава, предпоставено от утвърждаване на нормална комуникация с родителя в спокойна среда, което в крайна сметка зависи от родителите на момичето.

Разпитан е свидетеля Н.К., който заявява, че познава ищеца от 15 години, през които го виждал всяка седмица. Изразява преки впечатления, че Г. Г. тежко е преживял процеса относно предоставяне на родителските права на дъщеря му и установяване на личен лежим на отношения с нея, тъй като майката осуетявала срещите с детето и той чакал решение на този въпрос от съда, но делото все се отлагало. Съобщава, че по същото време се появило онкологично заболяване при ищеца, а в резултат на неблагоприятното отражение на делото 3 на психиката му, той занемарил работата си, като започнал да провежда по-малко на брой срещи с клиенти, отколкото преди, от което прави съждение, че това се отразило неблагоприятно на бизнеса му.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковата претенция:

Съгласно чл.2б ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ искът за забавено правосъдие по приключени производства се предявява само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. В този случай, предпоставка за допустимост на иска по чл.2б е изчерпване на реда по чл.60а и сл. от ЗСВ, което в настоящия случай е изпълнено.

Видно от писмо на ИВСС от 18.11.2021г., ищецът Г. Г. е депозирал на 12.05.2021г. искане по реда на Глава трета „а“ ЗСВ и по образуваната преписка е постановен отказ от изплащане на търсеното обезщетение.

По основателността на претенцията:

На обезщетение по реда на чл.2б от ЗОДОВ подлежат вредите - имуществени и неимуществени, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство.