Решение № 232 от 05.06.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Ловеч, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20224310101556 по описа за 2022 година

... Производството е по реда на чл.145 и сл.АПК вр.§19,ал.1 от ПЗР към ЗИД на АПК и чл.37в , ал.5 от ЗСПЗЗ .

Образувано е въз основа на жалба, подадена от ЕТ „Н. Н. – К. Н.”-Ловеч, представлявано от К. Н. Н., „Н. ГЙ”- гр.Ловеч, представлявано от Г. Н. Н. и ЧЗП Н. Х. С., чрез адв.С. Г. срещу Заповед №*** г. на Директора на Областна дирекция «Земеделие» Ловеч, с която е разпоредено утвърждаване разпределение на масивите за ползване за землището на ***, Ловешка област съгласно подписано доброволно споразумение вх.№*** г., включително за имотите по чл.37, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2022/2023 г; описът на разпределените масиви и включените в тях имоти по ползватели е представен в Приложението към заповедта, представляващо окончателен регистър по реда на чл.74 от ЗСПЗЗ за землището на ***, обк. Ловеч, което е неразделна част от заповедта; дължимите суми за ползване на имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ са определени въз основа на средното годишно рентно плащане за землището на ***, определено от комисията по силата на §2е от ДР на ЗСПЗЗ.

Жалбоподателите излагат, че са ползватели на правно основание на земеделски земи в землището на ***, Лов.област съгласно сключени от тях договори за наем и аренда за стопанската 2022/2023 г Същите са регистрирали тези договори в ОСЗ в законоустановения срок до 30.07.2022 г., като са заявили всички имоти за ползване в реални граници, посочени и в съответните декларации обр.70 / чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ/, което означава, че тези имоти не следва да се включват в оспорената заповед на Директора на ОД“З“, която се издава по реда чл.37в ЗСПЗЗ.

1

Посочва се, че с оспорената Заповед е разпоредено утвърждаване разпределение на масивите за ползване по смисъла на чл.37в, ал.3, т.2 отЗСПЗЗ за землището на ***, Лов.област съгласно сключено доброволно споразумение за стопанската 2022/2023 г.

От страна на жалбоподателите са релевирани оплаквания, че Заповедта е издадена при неспазване на установената форма и при допуснати нарушения на административно производствените правила, както и че същата противоречи на материалноправни разпоредби и не съотсетвства на целта на закона – основания за оспорването й по чл.146, т.1-5 от АПК.

На първо място, счита, че не е спазена установената форма. Твърди, че липсва мотивирано решение / чл.59, ал.1 от АПК/; не е посочен адресат/и на акта /чл.59, ал.2, т.3 от АПК/, както и фактическите основания за издаване на акта/липсват мотиви/ - чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Зявяват, че не оспорват, че тримата жалбоподатели са получили от отвдетника в отговор на техни молби списъци с имената на имоти, представляващи полски пътища в землището на ***, общ. Ловеч, озаглавен „Министерство на земеделието, Ферма регистри Общинска служба „Земеделие“ – Ловеч Землище Деветаки, Стопанска година 2022/2023 г.

Доброволно споразумение вх.№ ***г. Считат обаче, че горното не е достатъчно, за да стане известно на оспорващите, какво точно е имал предвид административния орган, предоставяйки им тези списъци.Излагат, че в оспорената заповед не са изложени фактически основания,указващи на оспорващите коя част от имота, представляващ полски път им е оставена за достъп до ползваните от тях имоти в реални граници, в коя част на масива се намира отредената им за достъп част. Изтъкват, че на органа, издал Заповедта, е много собре служебно известно, че ежегодно този проблем не е решен нито фактически, нито законово, тъй като в последните няколко години и тримата жалбоподатели са оспорвали издаваните заповеди в частите им за осигуряване на пътища за достъп.

Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Считат, че е налице нарушение на чл.26, ал.1 от АПК, тъй като не е спазено изискването да се уведомят заинтересованите лица, в т.ч.и жалбоподателите, да им се осигури възможност да прегледат документите по преписката и т.н. / чл.34, ал.1 от АПК/, както и да им се даде възможност активно да участват в процеса с изразяване на становище по доказателствата, да правят искания и възражения, да представят доказателства / чл.34, ал.2 и чл.36, ал.2 от АПК/. Поддържат, че тези изисквания е можело да бъдат спазени, ако органът е счел, че са налице условията на чл.34, ал.4 от АПК, но тези обстоятелства е следвало да бъдат ясно и точно изложени в мотивите на акта.

Развити са оплаквания, че оспорената Заповед противоречи с материално-правни разпоредби – чл.146, т.4 от АПК. Посочва се, че към Заповедта е приложен и Регистър по чл.74, ал.1 от ППЗСПЗЗ, както и карта на разпределението на ползването по масиви. Твърди се, че жалбоподателите са посочили за ползване в реални граници на всички имоти, за които имат валидно правно основание за ползване, които имоти не са включени в оспорваната Заповед. Считат, че при това положение е следвало в приложената към Заповедта кадастрална карта да бъдат нанесени пътищата за достъп на жалбоподателите до тези имоти.

Изтъкват, че в действителност на картата са нанесени такива пътища, но същите не могат да 2 се ползват реално, тъй като са обрасли с храсти и горска растителност, попадат в дерета и синури, което на практика изключва възможността да се използват. От друга страна, същите не могат да се претрасират или възстановяват, тъй като районът попада в проект „Агроекология и климат“. Заявяват, че не може да се твърди също така, че някои от имотите граничат с асфалтови междуселски пътища, които осигуряват достъпа до тях, тъй като между пътищата и тях има дълбоки канавки и оврази, което прави невъзможно техниката да преминава през тези препятствия. Отбелязват, че съгласно нормата на чл.37в, ал.17 отЗСПЗЗ ползвателят, на който са предоставени полските пътища, осигурява достъп до имотите, декларирани и заявени за ползване в реални граници през съответната стопанска година.

Наведени са твърдения, че жалбоподателите нямат осигурен достъп до конкретно посочените в приложен към жалбата опис имоти, които ползват на правно основание през стопанската 2022/2023г.

Наред с горното, посочват, че полските пътища са проектни пътища, които не сществуват във вид, в кото са били трасирани в началото и е следвало да обслужват абсолютно всички имоти в първоначалния им вид след връщането им на техните собственици.

МОЛЯТ съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло Заповед *** г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, като им присъди и направените по делото разноски.

С оглед разпоредбата на чл.163,ал.1 и 2 от АПК препис от жалбата е връчен на ответника и заинтересованите страни с указания, че в 14-дневен срок от получаване на преписа може да представят писмен отговор, да посочат доказателства и да изразят становище по оспорването.

В указания срок ответникът по жалбата – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ е депозирал писмен отговор, в който застъпва становище, че оспорената заповед на Директора на ОД“Земеделие“ – гр. Ловеч е напълно законосъобразна – издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и срок, налице са правните и фактически основание за издаването, постановена е при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Заинтересованите страни – ***, ******, ***, ******, ******, С. К. П., ***, *** и Х.

Р. Х. не са изразили становище по жалбата нито в писмен отговор, нито в насроченото о.с.з.

В хода на процеса жалбоподателите не вземат лично участие. Представлява се от адв.

Ст.Г., който по същество аргументира становище за основателност на жалбата. Представени са писмени бележки, в които са изложени подробни съображения за незаконо съобразност на атакуваната заповед.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Р. Н.а Н.. Оспорва жалбата, като неоснователна. Застъпва становище, че не е задължение на административния орган да поддържа общинските пътища, както и да осигурява достъпа до тях. Излага, че за 3 тези дейности има фиксирано изискване в ЗСПЗЗ, а именно чл.37 в, ал.17. Подробно становище е аргументирано в писмена защита.

По допустимостта на жалбата:

Съобразявайки данните по делото, съдът намира подадената жалба за допустима.

Оспорването е отнесено пред родово и местно компетентен съд, жалбата е подадена от легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради което производството се явява допустимо.

Видно от материалите по приложената административната преписка оспорената Заповед №*** г. на Директора на Областна дирекция «Земеделие»-гр.Ловеч е била поставена на информационното табло за обявление на ОС»З»-гр.Ловеч на 30.09.2022 г.

/видно от Протокол за съобщение за поставяне на обява/, като на същата дата, съгласно чл.61, ал.1 от АПК и чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ е публикувана на Интернет страницата на ОД»Земеделие»-гр.Ловеч. Видно от поставения щемпел върху жалбите, въз основа на които е образувано административното производство, жалбата на ЕТ»Н. Н. – К. Н.» - Ловеч, «Н.

ГЙ»- гр. Ловеч и ЧЗП Н. Х. С., чрез пълномощника им адв. С. Г. е подадена чрез Директора на ОД»З»- гр.Ловеч с вх.№ *** г. При така изложените дани съдът намира, че жалбата е подадена в рамките на законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл.149 от АПК.

Съдът приема, че за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорването на Заповед №*** г. на Директора на Областна дирекция «Земеделие»-гр.Ловеч. От материалите по делото се установява, че в срока по чл.37б, ал.2 от ЗСПЗЗ и тримата жалбоподатели са подали декларации по чл. 69 и/или по чл.70 от ППЗСПЗЗ. В случая съдът съобразява, че в нормативните актове, приложими към обществените отношения по ползването на земеделските земи и създаване на облекчения и условия за тяхното окрупняване / ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ/ липсва легална дефиниция на понятието «заинтересовани лица». Ето защо ще следва да се прилагат общите принципи и нормите на АПК, определящи заинтересованите лица. Съгласно общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно, е правния интерес от оспорването на даден административен акт. Съдебната практика трайно и непротиворечиво приема, че за да е налице правен интерес, следва лицето да търпи от съответния акт неблагоприятни последици – засягане или застрашаване на права, пораждане на задължения или разширяване на такива. В конкретния случай, жалбоподателите обосновават своя правен интерес с твърдения, че при утвърждаване разпределението на масивите за ползване за землището на ***, общ. Ловеч с оспорената Заповед са лишени от достъп до посочените в жалбата имоти, които ползват на валидно правно основание.

По доказателствата :

4

От материалите по представената от административния орган преписка се установява, че със Заповед №*** г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие”гр.Ловеч, на основание чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, е назначена комисия, която да ръководи сключване на споразумения между собствениците и/или ползватели за създаване на масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2022/2023 г. и да изготви доклад до Директора на Областна дирекция „Земеделие“ при постигане на такава, а при необходимост и да се изготви проект за разпределение по реда, определен в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Съставът на комисията е определен в съответствие с изискванията на чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, като за землището на ***, общ. Ловеч включва: Председател Поля Вълчева-представител на ОСЗЛовеч, Диана Василева–Кметски наместник, Биляна Василева - представител на ОДЗ – Ловеч и Васил Кръстев – представител на СГКК – Ловеч.