Решение № 435 от 14.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20245300900129 по описа за 2024 година

Предявени са активно субективно и обективно съединени осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.

Претендират се от ищците Е. Н. Б. ЕГН ********** и П. И. Б. ЕГН ********** и двамата от ***** против Застрахователна компания „Лев Инс“ с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, обезщетения за претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди за причинени им болки и страдания от ПТП, настъпило на 13.08.2020г по подробно описан в исковата молба механизъм и деец, като деянието от обективна и субективна страна е установено с присъда.

Конкретно, претендират се от ищцата Е. Б. сумата 40 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за периода от 23.02.2021 г. до 23.02.2024 г. в размер на 13 328.62 лв., както и сумата от 596 лв. - обезщетение за понесените имуществени вреди, представляващи разходи за медицински изследвания, болничен престой, медицински материали, издаване на съдебномедицинско удостоверение, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за периода от 23.02.2021 г. 23.02.2024 г. в размер на 198.60 лв., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от образуване на делото до окончателното им плащане. Съответно от ищеца П. Б. се претендира сумата от 19 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.02.2021 г. до 23.02.2024 г. в размер на 6 331.10 лв., както и сумата от 518 лв. обезщетение за понесените имуществени вреди, представляващи разходи за 1 медицински транспорт и издаване на съдебно-медицинско удостоверение, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.02.2021 г. до 23.02.2024 г. в размер на 172.61 лв., както и законна лихва върху двете главници, считано от датата на образуване на делото до окончателното плащане на сумите. Твърди се, че за автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие (ПТП), е сключена Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което обосновава пасивната легитимация на ответника, както и че ищците са спазили извънсъдебната процедура за уреждане на спора, но без резултат, поради което претенциите са процесуално допустими.

Ответникът оспорва претенцията изцяло по основание и размер по подробно изложени съображения в двата отговора. Навежда възражение за съпричиняване от страна на водачите на другите два автомобила, участвали в ПТП, единият от които е трето неучастващо в спора лице, както и възражение за изключителен принос на пострадалите ищци за настъпване на вредите. В тази връзка се твърди, че водачите на другите два автомобила са спрели рязко, без да се убедят, че няма да създадат опасност за другите участници на пътя и с това са причинили, евентуално са съпричинили вредите, както и че пострадалите са били без предпазни колани – обстоятелство, довело до уврежданията.

В допълнителната искова молба ищците оспорват възраженията на ответника по подробно изложени съображения в нея и поддържат първоначалните си твърдения.

С отговора на допълнителната искова молба се поддържа всичко изложено от ответника до момента.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, като по образуваната застрахователна преписка не са изплатени суми.

Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищците резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е 2 отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материалноправни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

Изрично на страните е указано, че обстоятелствата относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца - предмет на влязлата в сила присъда по образуваното по случая НОХД, не се нуждаят от доказване, а и не подлежат на пререшаване от гражданския съд.

Същевременно съществуването на застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента, не се оспорва от ответника, а и се установява от доказателствения материал.

Указано е също, че само механизмът на произшествието е обхванат от мотивите на присъдата и не подлежи на преразглеждане от гражданския съд.

Евентуално съпричиняващо поведение обаче, /но само от гледна точка поведението на пострадалите, не и на други участници в ПТП, които не са страни в настоящия процес/ е годен обект на разглеждане в исковото производство, поради което и по делото са събрани доказателства само за фактите около поведението на пострадалите.

В случая няма спор, че с влязла в сила присъда водачът П. П. е признат за виновен в това, че при нарушение правилата за движение – чл. 23 ЗДвП, като се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство – л.а. Тойота, че не е могъл да избегне удряне в него, когато то е спряло и така е допуснал ПТП, при което е причинил на ищцата средна телесна повреда – счупване на първи поясен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата за срок повече от 30 дни.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на ищцата в резултат на допуснати нарушения на ЗДвП средна телесна повреда, които са елемент от състава на престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.

С оглед на горното налице са всички материално правни предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина, противоправно поведение, причинени на ищцата вреди и причинна връзка между двете.

Следователно спорен е само конкретният вид и интензитет на вредите, както и евентуалното наличие на съпричиняващо ги поведение от страна на ищците съобразно неведените от ответника възражения.

3

Относно вида и интензитета на причинените на ищците телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания от физически и психо – емоционален характер по делото е изслушано заключение на СМЕ и свидетелски показания.

Неоспорените изводи на съдебния медик, които съдът възприема като компетентно и обективно формирани, са в следния смисъл:

Установено е при личен преглед на ищцата, че на ***** има напречно разположен на средната линия седефено бял белег с дължина 2 см., разположен под нивото на ****. Мястото около *** е с намалена чувствителност. При допир в тази област пострадалата го чувства като чуждо.

Походката е скована в областта на кръста и леко щадяща. Навеждането от кръста напред става много бавно, защото е съпътствано с болки и е ограничено до 60-70 градуса. Настрани навеждането също от кръста на ляво и на дясно е болезнено и силно ограничено. Лявото стъпало е ротирано навътре при ходене. При слизане по стълби придвижването е настрани и хваната за парапет поради усещането за нестабилност в левия глезен. Като се има предвид големия срок, който е изминал от инцидента до извършване на прегледа, вещото лице приема, че шансът за някакво възстановяване за в бъдеще е много минимален. Пострадалата ще търпи болки и дискомфорт за цял живот от травмите, получени при процесното ПТП. Налице са остатъчни явления, които няма как да са възстановят. Налице е ексцес от травмите, получени при произшествието.

При извършения преглед на ищеца е установено, че към настоящия момент той физически се е възстановил от травматичните увреждания, но все още изживява психо-емоционален стрес. Възстановителният период от травматичните увреждания и по-специално посткомоционният синдром е продължил 8-10 месеца. Към настоящия момент не са налице остатъчни явления от травматичните увреждания, единствено само от психо емоционалния стрес. Не е налице ексцес от травмите, получени при инцидента.

При устния си доклад в съдебно заседание вещото лице разяснява, че сътресението на мозъка при ищеца е лекостепенно, не е протекло със загуба на съзнание, под формата на леко зашеметяване, но все пак средно по тежест.

Налице е посткомоционен синдром. Това е състоянието след сътресението, характеризиращо се със световъртежи, гадене, може да има повръщане, които по - бавно да отшумяват. При ищеца главното е психоемоционалният стрес, водещ до оплакване, че не може да спи, че още преживява случилото се.

В тази насока са и показанията на св. П. /* на ищцата/, от които в детайли се установява конкретиката на състоянието на пострадалите непосредствено след инцидента и досега, продължителността на възстановителния период, подробности от личен характер, обрат в поведенческите навици и модели.

Допълнително се установява, че ищцата се е придвижвала с патерици четири или пет месеца. В момента може да направи не повече от 300 м и след това 4 трябва да седне или да се хване за дърво и така да стои, тъй като се изморява, има болка в кръста, която радира долу по десния крак и болките фактически обхващат десния крак. В момента много бавно се придвижва. Тръгва един час преди работа, близо 30-40 минути по-рано, за да стигне до спирката, която иначе не е далеч. В началото свидетелят я водил на работа, тъй като П. не желаел изобщо да кара кола, както и до сега. Взимат го за работа и го връщат с осигурен транспорт от фирмата. Ищцата вече е започнала да се оплаква от болки по целия гръбначен стълб. Понастоящем е в болнични вкъщи, поради пост усложнения от катастрофата – отново по гръбнака. П. след катастрофата е малко по-различен. От тогава е с шум в ушите. Не иска и не обича да кара кола. Забравя много, говори нещо, след малко може да пита пак същото, а е млад човек - на **** години. Дълго време се оплаквал от силно главоболие.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, които цени поради близостта му с ищците при условията на чл. 172 ГПК, но не намира основание да им откаже вяра, тъй като свидетелят споделя непосредствените си възприятия относно състоянието им непосредствено след инцидента и по – късно до настоящия момент, които са детайлни, последователни, логични, не са изолирани, а съответстват на експертните изводи.

Ответникът не установява при условията на пълно главно доказване наведените възражения за съпричиняване на противоправния резултат с определени действия или бездействия на ищците: че ищецът като водач на л.а.

Разпечатката съдържа 41 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1826f15-3496-4a13-bf2e-839d3275b8da