Определение № 58 от 17.01.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. София, 17.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника М.а

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Геника М.а Частно касационно гражданско дело № 20238003100080 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение № 2861/14.11.2022 г. по ч.гр.д. № 3201/2022 г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил разпореждане № 266611/25.05.2022 г. по гр.д. № 4193/2020 г. на Софийски градски съд за връщане на въззивна жалба вх. № 286693/18.05.2022 г. на М. М. С. срещу решение № 261356/20.04.2022 г. по същото дело.

Определението се обжалва от М. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по правни въпроси, които уточнени и конкретизирани в съответствие с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следните: 1. Редовно ли е връчването на служебен адвокат, когато страната е уведомила съда, че желае лично да получава съобщенията по делото? 2. Обвързана ли е страната от незаконните действия на служебния адвокат? и

3.

Когато първоинстанционното решение е обжалвано в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, подлежи ли на връщане като просрочена следваща жалба от същата страна?

Касаторът намира въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, към която препраща чл. 274, ал. 3 ГПК), и счита да са от значение за точното 1 прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че определението противоречи на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.

От ответника Административен съд – София град, ответник и по касация, не е постъпил писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 и ал. 4 ГПК), постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (препис от определението е връчен на 17.11.2022 г., а частната жалба е от 22.11.2022 г.), от процесуално легитимирана страна (определението отрича допустимостта на правото на въззивно обжалване, упражнено лично от жалбоподателя) и при всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а касационното обжалване на определението следва да се допусне, макар и само по третия въпрос. Съображения:

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от адв. Н. И. И., служебен защитник на ищеца М. М.

С.. Впоследствие по делото постъпва друга въззивна жалба, подадена лично от ищеца. Първостепенният съд я връща като просрочена, а с обжалваното определение Софийският апелативен съд приема, че разпореждането по чл.

262, ал. 2, т. 1 ГПК е правилно, защото и следващата въззивна жалба, подадена лично от ищеца, е следвало да постъпи в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Настоящият състав споделя установената практика на Върховния касационен съд, че е всякога редовно личното връчване на съобщение по делото на пълнолетната страна. Това изключва допълнителната предпоставка по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по първия повдигнат въпрос.

Настоящият състав споделя и установената практика на Върховния касационен съд, че страната е обвързана от всяко действие на нейния пълномощник, извършено в пределите на надлежно учредената и/или произтичаща от закона представителна власт. Това важи и за назначения служебен адвокат. Това изключва допълнителната предпоставка по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по втория повдигнат въпрос.

Общата предпоставка по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол е налице по третия повдигнат въпрос. Той 2 обуславя (обяснява) обжалвания резултат. По него настоящият състав приема, че когато първоинстанционното решение е обжалвано в срока по чл. 259, ал.

1 ГПК не подлежи на връщане като просрочена следващата по ред въззивна жалба, подадена от същата страна. Този отговор обобщава установената практиката на Върховния касационен съд (напр. определение № 338/04.05.2021 г. по ч.гр.д. № 289/2012 г. IV ГО, определение № 76/28.01.2013 г. по ч.гр.д. № 35/2013 г. I I I ГО, решение № 24/20.02.2014 г. по гр.д. № 5245/2013 г. I I ГО и много други). Приетото е, че когато страната е подала повече жалби (със същото или различно съдържание) всяка от тях не сезира самостоятелно въззивния съд. Той е сезиран с първата по ред, а ако са постъпили в един ден – с тази с най-малък входящ номер. Постъпването на други жалби със същото съдържание е правно ирелевантно. Те се прилагат по делото, без по тях да се дължи извършване на процесуални действия. Жалбите с различно съдържание са релевантни, но само когато са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Постъпилите след срока също се прилагат по делото, но и те не сезиращите въззивния съд. Само на него законът възлага правомощието да съобрази предмета на обжалване и заявените оплаквания само по онези жалби, които са постъпили в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Въззивният съд го упражнява с доклада по чл. 268, ал. 1 ГПК, респ. със своето решение.

Различно е положението, когато в 2-седмичния срок постъпва нередовна въззивна жалба. Молбите, с които в дадения срок са отстранени указаните нередовности, са всякога част от въззивната жалба.

Положителният отговор, даден от Софийският апелативен съд, е в противоречие с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Касационният състав е длъжен да отмени обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане за връщане на въззивната жалба, подадена лично от ищеца (вх. № 286693/18.05.2022 г.). Преценката за нейната допустимост е в компетентност на въззивния съд, а на него е и задължението да сравни съдържанието и със съдържанието на въззивната жалба от служебния адвокат, постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.

Делото следва да се върне на първата инстанция за произнасяне по молбата на служебния защитник за освобождаването му.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

Д О П У С К А касационното обжалване на определение

2861/14.11.2022 г. по ч.гр.д. № 3201/2022 г. на Софийски апелативен съд.

№

ОТМЕНЯ определение № 2861/14.11.2022 г. по ч.гр.д. № 3201/2022 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото разпореждане № 266611/25.05.2022 г. по гр.д. № 4193/2020 г. на Софийски градски съд за връщане на въззивна жалба вх. № 286693/18.05.2022 г. на М. М. С. срещу решение № 261356/20.04.2022 г. по същото дело.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по молба вх.

№ 287086/20.05.1011 г. за освобождаване на адв. Н. И. И. като служебен адвокат на М. М. С..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4