Определение № 1550 от 21.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1550 гр. П., 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501358 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. В. М. от АК – П., против Определение № 4672 от 07.04.2025г., постановено по гр.д.№ 8401/2024г. на Районен съд - П., XX гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 924/04.03.2025г. в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че е регистриран по ЗДДС и излага доводи, че съгласно трайно установената практика на ВКС при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, дължимото възнаграждение на адвоката, регистриран по ЗДДС, следва да включва ДДС, съгласно пар. 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че предоставянето на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. Ако се приеме противното, регистрираните по ЗДДС адвокати ще се поставят в по-неблагоприятно положение от нерегистрираните по ЗДДС след изплащането на ДДС. С оглед изложеното, моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата от 50 лв., представляваща ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна „Вива Кредит" АД с ЕИК: 207343548.

П.ският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

С Решение № 924 от 04.03.2025г., постановено по гр.дело № 8401/2024г.

1 на Районен съд - П., XX гр.с., ответникът „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, е осъден да заплати на Е. А. Г. с ЕГН ********** от с. М. сумата от 1 254,33 лв. – недължимо платена при начална липса на основание по недействителен договор за паричен заем Standard 14 № 5548027 от 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.05.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50,17 лв. – разноски по делото за платена държавна такса. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на адвокат М. М. от АК - П. сумата от 250 лв. - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата по реда на чл.38 ЗА. При определянето му съдът е съобразил липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, със събиране на писмени доказателства.

Недоволен от решението в частта му за разноските, адв. М. е депозирал молба по чл. 248 от ГПК, с искане да му се присъдят още 50 лева - ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е стигнал до извода, че ДДС се дължи от регистрирано лице - доставчик на облагаема услуга, което е длъжно да го начисли в нарочен данъчен документ.

Приел е, че съдилищата не са такива лица и затова нямат законово основание да начисляват ДДС върху адвокатско възнаграждение, дължимо при оказана безплатна правна помощ. В този смисъл първостепенният съд се е позовал на Определение № 917 от 2.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1323/2023 г. на ВКС, IV г.о.

Въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е неправилно като краен резултат. Пред първата инстанция е направено своевременно искане от адв. М. М. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. По делото са налице и доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС. Настоящият състав на въззивния съд е запознат със съществуването на противоречива съдебна практика по въпроса следва ли да се начислява ДДС върху присъдения адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал.

1 и ал. 2 от ЗА, както и с отправеното в тази връзка преюдициално запитване към СЕС C-744/23, като намира за необходимо до разрешаването на този въпрос от СЕС да отстъпи от заеманото досега становище, че върху определеното от съда адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА не се присъжда ДДС /подробни мотиви за което становище са излагани в предходни съдебни актове на съдията-докладчик/ и да сподели преобладаващата съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 50093/11.05.2023 г. по т.д.

№ 1638/2021 г. на II т.о., Определение № 2600/19.09.2023 г. по гр.д. 4236/2022 г. на III г.о. и редица други, в които се приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС, тъй като правните услуги, предоставени по чл. 38 от ЗА, съставляват облагаема доставка, във връзка с която се дължи ДДС.

Цитираното в атакувания съдебен акт Определение № 917/02.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1323/2023 г. на ВКС е изолирано, противоречи на трайната съдебна практика и не се споделя от въззивната инстанция.

Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо това ответникът „Вива Кредит“ АД да бъде осъден да заплати на адв. М. В. М. още 2

50 лв. ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение от 250 лв. за предявените обективно съединени при условията на евентуалност искове.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 2 и чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4672 от 07.04.2025г., постановено по гр.д. № 8401/2024г. на Районен съд – П., XX гр.с., с което е оставена без уважение молбата на адв. М. В. М. за изменение на постановеното по същото дело Решение № 924/04.03.2025г. в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 924/04.03.2025г. по гр.д. № 8401/2024г. на Районен съд – П., XX гр.с., в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Вива Кредит” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ № ***, „***“ ет. ***, офис ***, да заплати на адв. М. В. М. от АК - П., с личен № на адвокат **********, с адрес на кантората: гр. П., бул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, сумата от още 50 лв.

/петдесет лева/, представляваща ДДС върху вече присъденото адвокатско възнаграждение от 250 лв., на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3