Решение № 81 от 05.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Шумен, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630202491 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-001697 от 11.06.2025 год. на Началник група към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на Д. Ю.

М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП.

Жалбоподателят моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.

Процесуалният представител на Началника на група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

При преценка допустимостта на жалбата съдът взе предвид обстоятелството, че върху обжалваното наказателно постановление е посочено, че същото е било връчено на жалбоподателката при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 07.11.2025 год. В същото време от материалите по делото и по-конкретно от приложените докладни записки се установява, 1 че наказателното постановление е било изпратено за връчване на ОД на МВР-Варна, сектор Пътна полиция-Варна. В тази връзка от тяхна страна са предприети действия по установяване на жалбоподателката с оглед връчване на наказателното постановление. Видно от приложената по делото Докладна записка от младши експерт Л.Л. на 07.11.2025 год. М. е била потърсена еднократно на посочения от нея адрес в гр.Варна, но не е била открита на него. В тази връзка с нея е проведен телефонен разговор, в който последната е уведомила полицейския служител, че не се намира на територията на гр.Варна и не може да посочи кога точно ще се върне. Тъй като била извършена справка в АИС БДС, при която не бил установен друг регистриран адрес на лицето, било отбелязано, че наказателното постановление е връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 07.11.2025 год. – датата, на която лицето било търсено на регистрирания му адрес.

Еднократният опит лицето да бъде намерено на адреса не е израз на полагане на дължимата грижа от администрацията за правомерно съобщаване на наказателното постановление. Чл.58, ал.2 от ЗАНН предполага обективна пречка жалбоподателят да бъде намерен на посочения от него адрес и неизвестност на новия му такъв. В настоящия случай релевантните за приложимостта на разпоредбата обстоятелства, респективно проявата на подобна процесуална активност от наказващия орган в процеса по връчване на наказателно постановление, не са установени с конкретни доказателствени средства. С оглед изявлението на лицето, че временно не се намира на адреса, предполага да бъде направен поне още един опит същият да бъде намерен или да бъде изискан да бъде посочен от него друг адрес или друг начин, по който наказателното постановление да му бъде връчено. При недоказаността на предпоставките за приложение на чл.58, ал.2 от ЗАНН и липсата на други източници на данни за датата на уведомяване на жалбоподателя не е поставено и началото на срока за оспорване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, а депозираната на 27.11.2025 г. жалба пред РС-Шумен следва да се счита за подадена в срок.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката Д. Ю. М. на 11.05.2025 год. управлявала собствения си лек автомобил марка „Ситроен”, с рег. №В8568РК, като се движила в гр.Шумен по ул.”Родопи“ в посока ул.“Тракия“. По същото време по посочената улица се движел полицейски автомобил, в който пътували свидетелите Л. М. С. и И. П. С.. Тъй като свидетелите възприели обстоятелството, че при управление на автомобила жалбоподателката разговаря по мобилен телефон и няма поставен обезопасителен колан, последвали управлявания от нея автомобил, като го спрели чрез използване на звуков и светлине сигнал пред №28 на ул.“Родопи“ в гр.Шумен. На место й бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА, №4052815 от 11.05.2025 год. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на жалбоподателката са нарушени разпоредбите на чл.104А от ЗДвП и 2 чл.137А от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителката, без да изложи възражения.

Впоследствие не се е възползвала от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирала допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №25-0869-001697 от 11.06.2025 год. на Началник група към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на Д. Ю. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.първо от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Л. М. С. и на свидетеля И. П. С. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Л. М. С. и И. П. С.. Същите са последователни, еднопосочни, непредубедени и почиват на техни преки наблюдения над поведението на водача непосредствено преди и след спирането му за извършване на проверката. В същото време показанията на свидетелите кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в пункт първи на наказателното постановление наказание съдът приема, от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП /в сила към датата на извършване на нарушението/ забранява на водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от разпита на свидетелите Л. М. С. и И. П. С. се установява по безспорен начин, че по време на движението си в гр.Шумен, по ул.“Родопи“, в посока ул.“Тракия“, жалбоподателката е управлявала посоченото по-горе МПС, използвайки мобилен телефон, по който е водила разговор. Доколкото и двамата свидетели са пътували в служебния автомобил и са се движили зад автомобила на М. са имали непосредствена видимост, като пряко са възприели действията й, изразяващи се в провеждане на разговор чрез мобилен телефон. Както става ясно от разпита на двамата свидетели жалбоподателката не е отрекла извършеното от нея нарушение по време на извършената й проверка и при съставяне на акта са установяване на административно нарушение.

Поради изложеното се налага извода, че доколкото М. в качеството си на водач на МПС, е използвала мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете, е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.104а от ЗДвП. За посоченото нарушение санкционната разпоредба на 3 чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП /в сила към датата на извършване на нарушението/ предвижда наказание „глоба” в размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозно средство, без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за посоченото нарушение санкционна разпоредба, като е наложил на нарушителя предвидения за това нарушение абсолютен размер на наказанието.

При преценка на наложеното наказание съдът съобрази обстоятелството, че след извършване на нарушението, но преди влизане в сила на наказателното постановление е последвала промяна в разпоредбата на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр.64 от 2025 год., в сила от 07.09.2025 год.), като посочената разпоредба след изменението предвижда за посоченото нарушение „глоба“ в размер на 100 лева. В този смисъл съдът намира, че доколкото посочения размер на санкцията, след изменението е двойно по-висок от наложеното на нарушителя наказание с наказателното постановление, следва да бъде приложена санкцията, предвидена в посочената разпоредба, в сила към датата на извършване на нарушението и преди изменението, доколкото същата се явява поблагоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в пункт втори на наказателното постановление наказание съдът приема, от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторните превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на извършената проверка управляваното от жалбоподателя МПС е било в движение, но водача не е имал поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство се установява от разпита в съдебно заседание на свидетелите Л. М. С. и И. П. С., които пряко са възприели това обстоятелство, както при движението си зад автомобила, така също и непосредствено след спиране на автомобила на жалбоподателя. В този смисъл свидетелят С. в съдебно заседание заявява, че при движението си зад автомобила на М. ясно са виждали, че колана си е висял встрани, без да е поставен, а жалбоподателката не е правила каквито и да е движения за неговото махане или слагане. В същата насока са и показанията на свидетеля С., който в съдебно заседание също заявява, че през цялото време са имали пряка видимост към жалбоподателката, като са установили, че същата не използва обезопасителния колан. В същото време от страна на жалбоподателя не се сочат обстоятелства, от категорията на изключенията, посочени в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, които да дават възможност на лицето да не използва обезопасителен колан по време на движение.

А с оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в пункт втори на наказателното постановление, доколкото на 11.05.2025 год. не е използвал обезопасителен колан, движейки 4 се с управляваното от него МПС и от материалите по делото не се доказва наличието на някое от изключенията, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП /в сила към датата на извършване на нарушението/ предвижда за водача административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона размер.