Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 640 от 27.04.2026, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
Административно дело 193/2026
Вид
Определение № 640
Подписан
27.04.2026
В сила
13.05.2026
Състав
Танка Цонева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 640

Ловеч, 27.04.2026 г.

Административният съд - Ловеч - VI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ТАНКА ЦОНЕВА като разгледа докладваното от съдията Танка Цонева административно дело № 193/2026 г. на Административен съд - Ловеч, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК.

Образувано е по жалба от С. М. Х. от [населено място] чрез пълномощника му -адв. Е. Ц.– АК – Ловеч против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ЗПАМ №GPAM - 2494917/07.04.2026 год., издадена от мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция" при ОД МВР -Габрово. С процесната заповед на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, Б.З) гг) от ЗДВП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се съдържа особено искане съдът да спре предварителното изпълнение на ЗППАМ, допуснато от закона (чл. 172, ал. 6 ЗДвП). Твърди се, че предварителното изпълнение на акта ще доведе до значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателя, тъй като отнемането на СУМПС води до невъзможност същият да осъществява дейността си на земеделски стопанин, който стопанисвал и обработвал близо 1000 /хиляда/ декара земеделски земи в землището на [населено място], обл.Габрово. Освен това отглеждал 30 /тридесет/ броя говеда и биволи, в т.ч. месодайни крави в [населено място] дол, общ.Троян в регистриран животновъден обект с №5668 -0110, за което представя писмени доказателства.

Жалбоподателят сочи още, че отсъствал субективният елемент за извършване на твърдяното нарушение, като представя доказателство за наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност" с начален момент на покритие – 07.04.2026 г., 11:55 часа (около час след проверката). По този начин нарушението било отстранено, а отнемането на свидетелството за управление на МПС било лишено от правно основание.

Направеното искане е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна – адресат на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), чиято законосъобразност е оспорена по съдебен ред.

Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:

От материалите на административната преписка се установява, че фактическите констатации в заповедта се основават на съставен АУАН, Серия GA, № 5148468 за това, че жалбоподателят С. Х. на 07.04.2026 г. около 10:50 часа в [населено място], общ. Габрово по [улица]в посока [населено място], управлявал собствения си лек автомобил „Нисан Патрол“ с регистрационен номер [рег. номер], като при извършената проверка и справка в масивите на МВР се установило, че управляваното от Х. МПС е с прекратена регистрацията от 03.06.2025 г. във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДВП. Актосъставителят [жк], ал.1, предл.1 от ЗДвП.

При съставянето на акта като доказателства са били иззети СУМПС на водача, два броя регистрационни табели с номер [рег. номер] и СРМПС № *********.

Прието е, че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради което с процесната заповед му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б.З)ГГ№ от ЗДвП временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Според чл. 166, ал. 2 АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят трябва да заяви и докаже липсата на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК, както вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, като основание за спирането му. За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от посочените в чл.60, ал.1 от АПК предпоставки, в резултат на което по отношение на него да е налице защитим в този смисъл личен интерес, противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя. Жалбоподателят следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на жалбоподателя.

В конкретиката на настоящия казус жалбоподателят твърди, че са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта, тъй като поради отнемането на СУМПС ще бъде възпрепятстван да осъществява дейността си на земеделски стопанин, свързана с ежедневно пътуване. Освен това, жалбоподателят сочи, че са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта, тъй като към датата на сезиране на съда отнемането на СУМПС било лишено от правно основание, предвид представеното доказателство за наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност", което опровергавало предпоставките по чл. 175, ал. 3 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Независимо от това и доколкото във всички случаи съдът дължи преценка за спазване на императивното изискване за съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че при обстоятелствата, при които е прието за установено нарушението с предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя в степен, надхвърляща необходимото за постигане на преследваната от закона цел. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

В случая не се обосновава необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид конкретното поведение на жалбоподателя - веднага след проверката е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за процесното моторно превозно средство. Това обстоятелство сочи на липса на продължаваща противоправност и на намалена необходимост от незабавното прилагане на мярката с оглед защитата на обществения интерес.

Всичко гореизложено обосновава изводът на съда, че искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2494917/07.04.2026 год., издадена от мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция" при ОД МВР- Габрово, с която на основание чл. 171, т. 1, Б.З) гг) от ЗДВП на С. М. Х., [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред ВАС.

Преписи от определението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпратят на страните.

Съдия: