Решение № 212 от 15.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Пловдив, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330113898 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от М. К. А., ЕГН **********, с адрес ******, против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, и „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет. 4, Бизнес център „България“, с която са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца и „Кредисимо” ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № ****** от 14.09.2022 г., по силата на който „Кредисимо“ БАД, предоставил на ищеца сумата от 2500 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора, ищецът следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит.

Твърди, че в деня на сключване на договора за потребителски кредит бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 14.09.2022 г. между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред „Кредисимо“ АД задълженията на кредитополучателя по договора за кредит чрез сключване на договор за поръчителство. По силата на сключения договор за поръчителство, ищецът поел задължение за заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя, в общ размер на сумата от 1600 лева.

По договора за кредит ищецът бил заплатил сумата от 200 лв. за възнаградителна лихва, а по договора за предоставяне на поръчителство – 600 лв. възнаграждение за поръчителя.

1

От ищцовата страна поддържат, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не било посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Не бил посочен какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, като по този начин не може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания.

Договорът бил недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия/. Настоява договорът да е нищожен и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото в ГПР не били включени допълнителните разходи по Договора за поръчителство като по този начин се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2016г. Счита двете дружества за свързани лица, понеже едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД и със сключването на договор за поръчителство се цели допълнителна печалба, което представлявало заобикаляне на ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

По отношение на договора за поръчителство, го счита за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП. Сочи, че е накърнен принципа на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като е налице явна нееквивалентност на престациите. Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен, тъй като възнаграждението за поръчителя не било включено в определения ГПР.

Иска се постановяване на решение, с което да осъди „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 200 лева, недължимо платена по Договор за потребителски кредит № ****** от 14.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди „Ай Тръст“ ЕООД да изплати на ищеца сумата в размер на 600 лева, недължимо платено възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 14.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит, както и това, че е получил сумата от 200 лв. за погасяване на задължения по кредита, различни от главницата. Оспорва твърденията за недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че за ищеца не било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че съгласно Общите условия на сключения договор кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Потребителят имал избор да реши дали иска обезпечен или необезпечен 2 кредит. Оспорва твърдението, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГПР, съгласно чл.19 от ЗПК, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство бил незадължителен и не попадал в хипотезата на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението на поръчителя не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит, доколкото Договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал след възникването на кредитната сделка с „Кредисимо“ ЕАД и последното не било страна по него. Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Излага съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство не е договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 и сл. ЗЗД, а представлява договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД и уговореното в него възнаграждение възниква в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД, който не е страна по договора за предоставяне на поръчителство. Твърди, че евентуалната недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, според която ищецът дължи възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД, не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията, като неоснователна. Не оспорва, че между ищеца и дружеството е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да обезпечи като поръчител задължението на ищеца по процесния договор за потребителски кредит. За така предоставената услуга било дължимо възнаграждение на поръчителя, погасяването на което е разсрочено на вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство.

Не оспорва плащането на сумата от 600 лева, с която е погасена част от дължимото по гореописания договор възнаграждение за поръчител. Излага, че „Кредисимо“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение, т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст“ ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му щяло да бъде прието за разглеждане и да премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, нито пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното, ответното дружество намира, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР 3 на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, поради което възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в ГПР. На следващо място се поддържа, че § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисквал разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване на договора за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на поръчителство /в случай че бъде избран такъв/, се сключвал след сключването на Договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знаел и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попадало в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и да докаже факта на плащане на претендираните суми на всяко от ответните дружества.

В тежест на всеки от ответниците пък бе да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените от тях суми са заплатени на валидно правно основание – в случая „Кредисимо“ АД наличието на валиден договор за потребителски кредит № ****** от 14.09.2022 г., а „Ай Тръст“ АД - на действителен договор за предоставяне на поръчителство на основание сключения договор за потребителски кредит.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ****** от 14.09.2022 г. с посочено в исковата молба съдържание, а именно за заемна сума в размер на 2500 лв., дължима в срок от 24 месеца при посочени в договора ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48,21 %. Това е видно още от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № ****** от 14.09.2022 г., Приложения № 1 към същия, в което са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В р а з д е л II, чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на 4 същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, видно от представеното от „Ай Тръст“ ЕООД копие на Договор за предоставяне на поръчителство от дата 14.09.2022 г., сключен между ищеца и дружеството „Ай Тръст“ ЕООД. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към същия, на поръчителя се следва възнаграждение в размер на 2575,72 лв., което се заплаща разсрочено на датата на плащане на погасителните вноски по кредита и може, съгласно уговореното да се заплаща на „Кредисимо” ЕАД. Не се спори и за това че уговореното възнаграждение за поръчителя не е отчетено като разход по кредита при изчисляването на ГПР по договор за потребителски кредит № ****** от 14.09.2022 г.