Решение № 54 от 24.07.2024, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Тополовград, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20242320100008 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Й.Б.” ЕАД – гр.С., ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.**********, чрез пълномощник адв.С.М. от САК ПРОТИВ Г. Е. И. от гр.Т., обл.Х. ул.**********.

Твърди се, че ищцовото дружество е сключило с ответника договори за мобилни услуги с предпочетени номера от 13.07.2021 г. и от 11.09.2020 г., както и допълнително споразумение, договори за лизинги за аксесоари. По тези договори се твърди, че ответницата не е изпълнявала задълженията си като за всеки един предпочетен номер в исковата молба е посочен общия размер на неизпълнените задължения включително и начислена неустойка за някой от тях. Също така в исковата молба се твърди, че са издадени 4 броя фактури със съответни отчетни периоди, включващи съответно абонаментни такси, използвани услуги, лизингови вноски и неустойки, които са обединени една обща фактура и са на обща стойност 1366,94 лева, която сума се твърди, че не е изплатена и се дължи от ответницата по делото.

Твърди се, че е образувано заповедно производство по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в РС – Тополовград, като 1 е образувано ч.гр.д. № 259/2023 г. по описа на ТгРС. По това дело е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл.47 ал.5 от ГПК. Поради това възниква правен интерес и се предявява установителен иск с оглед разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.

С оглед на изложеното се претендира да бъде установено с решение на съда спрямо ответницата Г. Е. И., че последната дължи на дружеството сумата в общ размер на 1366,94 лв./хиляда триста шестдесет и шест лева и 94 ст./ от която: 327,32 лв./триста двадесет и седем лева и 32 ст./ - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359890152574 от 13.07.2021 г., за периода от 15.06.2021 г. до 14.10.2021 г., обединени във фактури с №№ 7322560389/15.07.2021 г.; 7323867254/15.08.2021 г.;

7325151139/15.09.2021 г.;7326626652/15.10.2021 г.; 615,00 лв. /шестстотин и петнадесет лева/ - дължими лизингови вноски за периода от 15.10.2021 г. до 14.11.2021 г. по договори за лизинг за SAMSUNG Galaxy 128 GB Dual Blak ACCESSORIES HUAWEI Band Graphic blak по Договори за лизинг от 13.07.2021 г. и базови аксесоари; 424,62 лв./четиристотин двадесет и четири лева и 62 ст./ - неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 13.07.2021 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************* от 13.07.2021 г., представляващи три стандартни месечни такси и разликата между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена на сключения договор за лизинг, като се претендира и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

Тъй като ответника не е намерен на посочения адрес и след справки за адреси не е установено съответното местоживеене е залепено уведомление по чл.47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес и е извършена справка за месторабота. Отново не е намерено лицето и книжата са върнати в ТгРС поради което с оглед разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК е назначен особен представител на ответника на когото е връчен препис от исковата молба на 17.04.2024 г.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител в който се взема отношение 2 относно допустимостта и основателността на предявения иск. В писмения отговор се оспорва процедурата по връчване на книжата в заповедното производство и съответно срока за подаване на иска, както и основателността на исковата претенция относно автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост като се твърди освен това, че е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Също така се твърди, че клаузите относно неустойките са нищожни като противоречиви на добрите нрави на основание чл.26 от ЗЗД. Поради това се претендира да бъде прекратено производството поради недопустимост или алтернативно отхвърлен иска изцяло като неоснователен и недоказан. Претендират се направените разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, но в писмено становище взема отношение по хода на производството и по съществото на спора, като претендира уважаване на исковата претенция изцяло със всички законови последици.

Ответницата е призована по реда на чл.47 от ГПК, поради което на основание чл.47, ал.6 от ГПК й е назначен особен представител – адвокат от АК-Ямбол, който се явява в съдебно заседание и поддържа възраженията направени в писмения отговор и по съществото на спора и претендира отхвърляне на исковата претенция изцяло, като бъдат присъдени и направените разноски.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приобщените чрез прилагане на ч.гр.д.№ 259/2023 г. по описа на ТгРС писмени доказателства е видно, че страните са сключили договори за мобилни услуги, допълнително споразумение, договори за лизинг, застрахователна полица и приложения към тях, които са подписани от ответницата включително чрез саморъчно изписване на имената й. Едновременно с подписването на договорите ответницата е декларирала, че е запозната и е съгласна с Общите условия на „Теленор“, като е подписала декларациясъгласие в която изрично е посочено, че на лицето е предоставена информация по чл.4 ал.1 от ЗЗП. С подписването на договорите „Й.Б.“ е предоставила съответните СИМ-карти, индивидуализирани по сериен номер, като по този начин е осигурил достъп на ответницата до мобилната мрежа и договорените далекосъобщителни услуги. Издадени са и приложени по делото и месечни 3 фактури, които представляват извлечение от автоматизираната система на оператора за ползваните услуги. В разпоредбата на чл.71/част XIII/ от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат определените от мобилния оператор цени по начин и в срокове за плащане посочени в чл.27 от ОУ, а именно плащането се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването. Съответно, на ответницата са издадени фактури за услуги които е ползвала в периода от 15.06.2021 г. до 14.10.2021 г. в които са посочени и дължимите лизингови вноски по договорите за лизинг, както и размера на неустойките регламентирани в т.9 от договорите за мобилни услуги и раздел IV т.2 от допълнителните споразумения, които предвиждат, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последния дължи за всяка СИМ-карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималния размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. На база издадените и приложени по делото многобройни фактури за процесния отчетен период от 15.06.2021 г. до 14.11.2021 г. е издадена на 15.11.2021 г. една обща фактура включваща задълженията от предходен период с ДДС, лизинговите вноски и неустойките за предсрочно прекратяване на договорите за услуги, която е на стойност 1366,94 лева, в която е посочен срок за плащане на задълженията -30.11.2021 г.

Тъй като ответницата не е изплатила задълженията си, й е изпратена покана в която е изрично указано, че може в 10-дневен срок от датата на писмото което е от 15.10.2021 г. задължението да бъде изплатено. Поканата е доставена до длъжника чрез Български пощи ЕАД, видно от приложеното удостоверение.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК – „иск за съществуване на вземането”.

От материалите по ч.гр.д.№ 259/2023 г. се установява, че с разпореждане № 153/20.09.2023 г. по повод на молбата на ищеца по чл.411 4

ГПК е разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 1366,94 лева, като е издадена такава с № 152/20.09.2023 г.

Заповедта е връчена на ответницата по реда на чл.47 от ГПК с оглед на което съдът на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, за сумата по заповедното производство, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че между ищцовото дружество и ответницата е възникнало валидно сключено договорно правоотношение по договор за мобилни услуги, договор за лизинг и допълнителни споразумения към тях, които са породили съответна валидна правно-облигационна връзка.

По силата на това валидно сключено договорно правоотношение ответницата дължи претендираните суми, посочени в исковата молба.

За да бъде признато от съда и установено със сила на присъдено нещо вземането на дружеството по сключения договор за мобилни услуги е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните положителни предпоставки: наличие на валидно сключено договорно правоотношение между страните; доказан размер на претендираното вземане; настъпване на изискуемостта и спазена законова процедура за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника преди изтичане на давностния срок. В случая съдът намира, че всички тези положителни предпоставки са налице и те са доказани от ищеца по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства.

Поради което съдът следва да признае съществуването на това вземане по сключените договори.

Съществуването на валидни облигационни правоотношения между ищцовото дружество и ответницата се установява от представените и приети като писмени доказателства договори и допълнителни споразумения към тях.

В тези договори и споразумения ответницата е положила подписа си и е изписала собственоръчно имената си, с което е дала съгласието си те да влязат в сила при уговорените условия. Също така, ответната страна по никакъв 5 начин не е оспорила истинността на тези документи съгласно чл.193 от ГПК и такава процедура не е открита. За това съдът приема, че са налице валидно сключени договори между страните. В тези договори изрично са посочени техните съществени параметри – избраните абонаментни планове, размерите на стандартните месечни абонаменти, сроковете за които са сключени и неустоечните клаузи, както и към тях са приложени ценови листи в които са посочени цените на мобилните услуги извън стандартните месечни пакети.

Безспорно е установено по делото, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си като е осигурило достъп на ответната страна до мобилната мрежа и предлаганите услуги. Насрещните задължения за ответната страна по договорите са били да заплаща месечните си абонаментни такси, лизинговите вноски за получените на лизинг устройства които са индивидуализирани в договорите и самия договор има реквизитите на приемо-предавателен протокол с полагането на подписа от ответницата с което е декларирала получаването им. Размерите на тези такси са посочени в договорите и ответницата е била запозната с тях, като е уговорено, че те се дължат ежемесечно, деня за изпълнение на задължението е точно определен и длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходима изрична покана. В ОУ с които ответницата е запозната и се е съгласила, изрично е посочено, че плащането по фактурите се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. По делото не се твърди от ответната страна, че тези такси са заплатени, нито пък са представени доказателства в тази насока. Следователно вземането за месечните абонаментни такси е доказано по основание, размер и изискуемост.

Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c17e6a19-8ba1-4a02-b3af-518936b1c0fe