Решение № 260018 от 13.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер: …260018……. Година 2022г., Град Пазарджик, обл. Пазарджишка В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН

СЪСТАВ

На 13.10.

2022 година

В публично (закрито) заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР НЕНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА

НИКОЛИНКА ПОПОВА

СЕКРЕТАР: НЕЛИ

ВЪГЛАРОВА

ПРОКУРОР: ……………………… като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. №522 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид

Производството е въззивно, по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

І. Развитие на съдебното производство.

Районен съд – Пещера е сезиран с искова молба, подадена от В.П.П., ЕГН ********** *** против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР София.

С решение №549/03.07.2020г., постановено по гр.д.№1466/2019г. по описа на РС – Пещера са отхвърлени предявените от В.П.П. искове против ГД "Пожарна безопасност и защита на населението"- МВР иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и чл.140 и чл.143 КТ за сумата от 1 746,99 лева, представляваща стойността на положен от ищеца извънреден труд през периода от 08.11.2016 г. до 08.11.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума с начало от подаване на исковата молба - 11.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на 155,38 лева за периода от 01.03.2017 г. до 10.11.2019 г., като неоснователни и недоказани.

Осъден е В.П.П. да заплати на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР сумата 100 лева, представляваща разноски по чл.78, ал.8 ГПК .

Решението на РС се обжалва с въззивна жалба от В.П.П. чрез адв.М. Счита първостепенния съдебен акт за неправилен, необоснован и незаконосъобразен и прави искане да се отмени изцяло, като предявените искове бъдат уважени в уточнените размери, ведно със законовите последици - присъждане на сторените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба са развити подробни съображения във връзка с приложението на подзаконовия нормативен акт, а именно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в смисълът, който е развит в ИМ. Посочено е защо в конкретния казус трябва да се приложи този подзаконов нормативен акт и защо не следва да бъдат прилагани разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове касаещи заплащането на извънредния труд на служителите от съответното звено. Посочено е, че РС е постановил своя съдебен акт в противоречие с указанията дадени в ТР №6/06.11.2013г., постановено по ТД №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Цитирани са част от мотивите на това ТР, според които е недопустимо възприемането на диференциран подход спрямо служителите в МВР по отношение на редица техни права.

На второ място във въззивната жалба е посочено, че първостепенния съд не е съобразил и основни принципи и норми в правната уредба, съдържаща се в правото на ЕС - формираща трудовоправните отношения. Твърди се, че е нарушена ДИРЕКТИВА 75/117/ЕИО, както и разпоредбата на чл.157 от ДФЕС, които правни норми въвеждан принципа за равни права на работници и служители, и забрана за дискриминация по отношение прилагането на основните принципи на трудовото право, както и на основата на полов признак. Твърди се, че е нарушен основния принцип на Европейското право, а именно принципа за равно заплащане за равен труд или за труд с равна стойност.

Претендира съдебни разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР работи, чрез процесуалния представител на страната, с който въззивната жалба се оспорва. Твърди се че решението на РС е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за това, защо в конкретния казус следва да намерят приложение специалните норми на ЗМВР и поднормативните актове издадени в приложенията на този закон, които регламентират заплащането на нощния труд на служителите от звено „Противопожарна охрана и безопасност“. Взето е становище по неоснователността на иска, като са оспорени предявените искове по основание и размер.

Взема се становище и относно неприложението на нормите на КТ по отношение неуредените случаи в ЗМВР, като се приема, че в случаите когато е налице празнота по отношение нормите на ЗМВР и поднормативните актове уреждащи служебното и трудово правоотношение на служителите от МВР, правилата на КТ не се прилагат, а напротив, във всички случаи в които законодателя е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази на КТ, преплащането е пряко, след посочване на конкретни правни норми, т.е. навежда се извода, че няма общи приложения на нормите на КТ спрямо специалния закон уреждащ трудовоправното правоотношение на служителите на МВР и по –конкретно, че е не налице непряко препращане към нормите на КТ. Приема се също така в отговора на въззивната жалба, че в РС ищеца не е доказал, че е налице неизплатен извънреден труд в съответното тримесечие. От доказателства е установено безспорно, че на служителите на МВР били изплатени всички дължими суми. Позовава се на съдебна практика, която е цитирана в отговора.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение.

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 ГПК пред въззивната инстанция.

Въпреки това, с определение №260064/12.07.2022г. съдът е дал възможност и конкретни указания на страните да сочат доказателства по въпросите, повдигнати в решението на СЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С-262/2020г.

В дадения от съда срок е депозирано писмено становище от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР чрез процесуалния представител на страната и молба от адв. М. с допълнително развити съображения.

ІІ. Правни изводи.

Решението на районния съд е валидно

(постановено е от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда). Няма основания за прогласяване нищожността на съдебния акт, при условията на чл.270, ал.1 ГПК).

Решението на районния съд е процесуално допустимо

(няма основания за обезсилване на съдебното решение при хипотезите на чл.270, ал.3 ГПК).

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалването (страна в производството пред районния съд);

- насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол (чл.258, ал.1, ГПК;

- подадена е в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК;

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

Обжалваното решение е постановено по осъдителни претенции на служител на МВР със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР (полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението) за суми, съставляващи възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен в дневен такъв, ведно със обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забавата, черпещи правното си основание в разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3, във връзка с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите от същите правни изводи.

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 08.11.2016 г. до 08.11.2019 г. ищецът В.П.П. е полагал труд по служебно правоотношение при ответника като е заемал длъжността „водач на специален автомобил І степен, той и пожарникар“ в РС “ПБЗН“- гр.Пещера.

Не е спорен релевантния факт, че ищецът е работил на 24 часови работи смени при сумарно отчитане на работното време.

В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото и неоспорена от страните, от чието заключение се установява, че през периода от 08.11.2016 г. до 08.11.2019 г. ищецът е положил общо 1 763 часа нощен труд, което е 220 броя нощни смени + още 3 часа. Възнаграждението, което ищецът е получил за положения от него нощен труд през посочения период е общ размер на 396,67 лева. Посочена е сумата на неначисленото и неизплатено възнаграждение на ищеца за приравнен към дневен, положен нощен труд за процесния период - общо в размер на 1 350,32 лева - брутна сума, респ. 1 215,29 лв. – нетна сума за получаване. Обезщетението за забава за процесния период върху тази сума е общо в размер на 155,38 лева.

Спорно между страните е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на специалния Закон за МВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или са приложими общите граждански норми на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.

В случая, приложимата наредба е №8121-з-776/29.07.2016г. и разпоредбата на чл.3, ал.3, от която гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г./ отм./ изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 /чл.31, ал.2 от Наредбата/. Такава изрична разпоредба за преобразуване на часовете положен нощен труд липсва в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ бр.60/02.08.2016 г. в сила от 02.08.2016 г./ и в действаща за част от исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /обн. ДВ бр.3/10.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г./. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Още повече, че ЗМВР съдържа изрична разпоредба - чл.188, ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Следователно при наличие на посочената непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид препращането на чл.188, ал.2 от ЗМВР към КТ следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.

С оглед формираната противоречива съдебна практика, по спорния въпрос е образувано тълкувателно дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС, по което към настоящия момент все още не е постановено решение.

При наличието на неяснота в правната уредба съдът следва да тълкува закона, като търси целта на закона съобразно чл.46 ЗНА. В тази връзка съдът намира, че целта на законовите разпоредби относно заплащането на труда на служителите в МВР следва да се спази конституционно закрепеното право в чл.48, ал.5 от Конституцията на Р България заплащането да съответства на извършената работа. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа,нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици,които се компенсират чрез допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд.