Решение № 231 от 02.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Пловдив, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Търговско дело № 20215300900759 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.

Ищецът Х. Ц. Б., ЕГН ********** от гр.*****, бул.“******“№***, ет.*, ап.1**твърди, че на ******г. в землището на с.*****, обл.*****, водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег.№***** М. Р. Н., нарушавайки правилата за движение по пътищата, е причинила ПТП. При произшествието е пострадал ищецът, на когото била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основата на черепа – десния костен израстък и счупване на първи шиен прешлен, което е причинило трайно затрудняване движенията на врата, както и била причинена разкъсна рана на подбедрицата на десния крак. Водачът Н. била призната за виновна с влязло в сила решение по НАХД №2034/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив. Описани са подробно болките и страданията, които ищецът е претърпял от причинената му телесна повреда. Посочва се, че виновния водач е имал застраховка „гражданска отговорност“, с ответното дружество ЗД“БУЛ ИНС“АД към датата на ПТП.

По изложените в исковата молба подробни съображения от съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца: сумата 116 300,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди /болки, страдания, изпитване на 1 чувство за непълноценност, промени в социалния живот/; сумата 3 415,19 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с лечението, от които: 3201,00 лева – стойност на закупена задна шина; 30,00 лева – стойност на закупено копие на образно изследване на 1 бр.

Диск; 52,20 лева – потребителска такса за преглед от 27.03.2019г.; 30,00 лева – цена за освидетелстване на живо лице по негово желание с издаване на медицинско удостоверение; 24,10 лева – цена на закупени санитарни материали; 63,00 лева – цена на шийна полутвърда яка; 14,89 лева – цена на лекарството Клиндамицин. Сумите се претендират ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба на 26.10.2021г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.367, ал.1, ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД“БУЛ ИНС“АД, който чрез процесуалния си представител оспорва исковете.

Застъпва становище, че търсеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно по размер. Навежда следните възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, което счита, че е на 50%: не е извършил необходимото, за да сигнализира авариралият негов автомобил чрез поставяне на светлоотразителен триъгълник, включване на аварийни или габаритни светлини, обличане на светлоотразителна жилетка, спиране на автомобила на безопасно разС.ие от пътната лента.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Съгласно представения препис от влязло в сила решение по НАХД №2034/2021г. на Районен съд – Пловдив, М. Р. Н. е призната за виновна в това, че на *****г. в землището на с.*****, обл.*****, при управление на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег.№*****, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал. От ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като е причинила по непредпазливост средна телесна повреда на Х. Ц. Б., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на основата на черепа – десния костен израстък и счупване на първи шиен прешлен, което е причинило трайно затрудняване движенията на врата. Съгласно изложените от наказателния съд мотиви, Н. е загубила контрол над управлявания от нея автомобил, поради което същият напуснал платното за движение отдясно и в резултат на това 2 последвал удар в предната част на нейния автомобил и в задната лява част на лек автомобил „Деу Матис“; в резултат на това последният се преместил напред и настъпил удар в предната му част с тялото на Х. Б., както и в предната лява част на автомобил „Деу Матис“ и в задната част на лек автомобил „Субаро Легаси“ /последните два автомобила били спрели на източния банкет извън платното за движение/.

Предвид задължителната сила на постановеното в наказателното производство решение /чл.300 от ГПК/ съдът приема, че е налице виновно противоправно деяние, извършено от М. Р. Н. , която е нарушила конкретни правила за движение и в резултат на това по непредпазливост е причинила на ищеца гореописаната средна телесна повреда.

Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП е било налично застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между виновния водач и ответното дружество.

Видно от Експертно решение на ТЕЛК №***** от ******., на ищеца са определени 50% трайно намалена работоспособност, при общо заболяване „съС.ие след метална стабилизация в шиен отдел на гръбначен стълб по повод фрактура на С1 от ****г.“ и са дадени препоръки за избягване на тежък физически труд, принудителна поза, обременяване на шиен отдел на гръбначния стълб, вдигане на тежести.

Приетата по делото съдебно медицинска експертиза с вещо лице М.Б., която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните, установява следното: при ПТП на *****г. на ищеца са били причинени: контузия на главата; счупване на първи шиен прешлен, счупване на десния тилен кондил, разкъсно-контузна рана по дясната подбедрица; непосредствено след ПТП, както и след проведената оперативна интервенция Х. Б. е изпитвал от умерени на моменти до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес са намалявали до степен да останат и към момента само епизодични; болките се проявяват при влошаване на времето, при някакъв вид движения, при гледане надолу или при някакво статично положение на главата и тялото; разкъсноконтузната рана на дясната подбедрица е причинила умерени по сила и интензитет болки и страдания, които в хода на оздравителния процес /продължил 15-20 дни/ постепенно са затихвали до пълното им изчезване;

3 причиненото при ПТП счупване на първи шиен прешлен и счупване на десния тилен кондил е наложило метална стабилизация, която ще остане за цял живот и която води до липса на движения в шията; налице е намалена сила на горните крайници, което от своя страна пречи на ищеца да извършва тежък физически труд, да вдига тежести, да стои в една поза продължително време, да спортува и да извършва обичайни за възрастта му работи по поддръжка на двора и къщата; в тилната част на главата Б. има постоперативен белег с дължина 20 см, на който личат следи от 36 хирургически шева.

При приемате на експертизата в съдебно заседание вещото лице посочва, че заради металната фиксация в конкретния случай евентуална рехабилитация няма да помогне на ищеца по никакъв начин; металните импланти са проводник на студ, поради което при по-студено време Б. има усещания за дразнене и болка в тилната област.

Свидетелката С. Б. /съпруга на ищеца/, чийто показания съдът възприема като обективни, логични и последователни с оглед на всички други данни по делото и предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК, установява, че животът на съпруга й след катастрофата се променил значително – след около месец на поС.ни болки и неразположения, той започнал за свиква да обръща тялото си, когато трябва да погледне наляво или надясно, защото не може да движи само главата си; продължава да изпитва болки и да използва обезболяващи; не може да работи както преди и да поддържа имотите си, да ходи със семейството на излети сред природата, да практикува риболов, който бил любимото му хоби.

Така събраните доказателства установяват по безспорен начин, че описаното в исковата молба ПТП е виновно причинено от водача на застрахования автомобил М. Н., която е нарушила правилата за движение по пътищата и в пряка причинно-следствена връзка с това поведение на ищеца са причинени описаните от него телесни повреди.

Ответникът не събра доказателства, които да сочат по несъмнен начин, че вина за настъпване на вредоносния резултат има и самият ищец. Според експертизата на вещото лице В.С. нито светлоотразителния триъгълник, нито светлоотразителната жилетка, нито включените аварийни светлини са определящи за възприемане от виновния водач на спрелите коли в настоящия 4 случай, доколкото ПТП е настъпило през деня, при слънчево време и добра видимост, на прав участък от пътя, без дупки и неравности и при ненатоварено движение. В случая водачът Н. е имала техническа възможност да възприеме обектите /спрелите вдясно от пътя автомобили/ преди да измине опасната зона за спиране на автомобила. Тези обстоятелства са изяснени в наказателното производство и са видни от мотивите на постановеното решение. Установено е още, че ищецът и колите, в непосредствена близост до които е стоял към момента на удара, са били на източния банкет извън пътното платно за движение, следователно той не е имал задължение да обезопасява както себе си, така и спрелите автомобили. М. Н. по субективни причини /които самата тя като свидетел в настоящото производство обяснява като причерняване пред очите, което я лишило временно от способност да възприема околната действителност/ е изгубила контрол върху управлявания от нея автомобил и е допуснала той да напусне платното за движение вдясно и да се удари в спрелия там автомобил, съответно да причини удар в тялото на ищеца. Извън това виновно поведение няма друго действие или бездействие, включително от страна на пострадалия, което да е способствало за настъпване на произшествието. Изложеното мотивира съда да приеме, че възражението за съпричиняване е неоснователно.

Съгласно чл. 432 от КЗ съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, вследствие на процесното ПТП.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му телесни повреди /средна телесна повреда и разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица/, следва да бъдат репарирани с присъждане на обезщетение от страна на застрахователя.

Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост. С оглед степента на претърпените болки и страдания, пожизненото и значително обременяване с болки и неразположения и липсата на възможност ищецът да живее по начина, по който е живял преди произшествието, дават основание да се приеме за справедливо обезщетение в размер на 100 000,00 лева. До този размер искът за неимуществени вреди ще се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 116 300,00 лева ще се отхвърли.

5

Ищецът е представил доказателства за направени разходи, както следва:

3201,00 лева – платени за задна шийна винтова стабилизация /фактура №********г.; 30,00 лева – цена на копие от образно изследване /фактура №******г.; 52,20 лева – потребителска такса за преглед /фактура №******г.;

30,00 лева – за освидетелстване на живо лице с издаване на съдебномедицинско удостоверение /фактура №*******г.; 63,00 лева – цена на шийна полутвърда яка; 24,10 лева – цена на санитарни материали; 14,89 лева – цена на закупено лекарство клиндамицин. Доколкото не се спори, че тези разходи са направени във връзка с лечението на травмите от произшествието, а и доколкото от видът им и времето, в което са направени може да се съди, че са относими към въпросния инцидент, съдът приема, че в пряка причинноследствена връзка с ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди на обща стойност 3 415,19 лева, които ответникът следва да му заплати.

Двете главници ще се присъдят ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба – 26.10.2021г. до окончателното изплащане.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд Пловдив сумите:

300,00 лева – възнаграждение за вещи лица и 4 136,61 лева – държавна такса за уважената част от исковете.

Видно от съдържанието на договор за защита и съдействие от 22.10.2021г. /л.4/, адв.К. В. Г. е защитавал интересите на ищеца по делото безплатно, на основание чл.38, , ал.1 от ЗА. На основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да заплати на адвокат Г. възнаграждение за уважените претенции в размер на 4000,00 лева, представляващи минимално адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. в редакцията, обнародвана в ДВ, бр.68/31.07.2020г. и действала към момента на подписване на договора за правна защита. Сумата 4000,00 лева е сбор от дължимото минимално възнаграждение по иска за неимуществени вреди в размер на 3530,00 лева /изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата/ и дължимото минимално възнаграждение по иска за имуществени вреди в размер на 470,00 лева /изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата/.

Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c17e1067-a290-4d39-801d-6f7f6f63e79f