Решение № 112 от 15.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600108 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 28 от 02.12.2021 г. постановена от Окръжен съд София по НОХД № 362/2020 г. подсъдимият А. Д. С. е признат за невиновен по обвинението срещу него за това, че на 01.03.2020 г., е пренесъл през границата на страната - ГКПП Калотина, Софийска област, от Република България в Република Сърбия, неистински парични знаци - 6 броя банкноти в купюри от 100 евро, със серийни номера както следва: № V 20387039971, № Р 32855062654,№ Х28245824219; № S 30422578858; № S 30422578858 и № S 30422578939, като е знаел, че са подправени, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го оправдава по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.244 ал.1, пр.5, във вр. с чл.243 ал.1 от НК.

С присъдата се постановява, след влизането и в сила, иззетите по делото като веществени доказателства 6 броя банкноти /неистински парични знаци/ в купюри от 100 евро, с посочени серийни номера, да бъдат предадени на БНБ и съответно унищожени.

Против присъдата е подаден въззивен протест от прокурор при ОП София, в който се поддържа, че постановената присъда е неправилна, 1 незаконосъобразна необоснована.

В допълнително изложение към протеста, изготвено и внесено в срок след постановяване на мотивите на присъдата, прокурорът развива подробно оплакванията си. Изтъква детайли, свързани с доказателствената годност на показанията на свидетеля Д. Н. в частта им, извън възприятията му от проведена беседа с подсъдимия. На отделно място се възразява срещу приетото от съда, че не са налице доказателства за пренасяне на инкриминираните банкноти през границата на страната- цитира се писмена справка, налична по делото. Подчертава се, че от обстоятелството, че процесните неистински банкноти са намерени облепени по тялото на подсъдимия сочи на субективното му намерение за укриването им, съответно и за извършване на престъплението.

Според прокурора по делото са налице множество производни доказателства, от анализа на които се установява, че с действията си подс.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.244, ал.1, предл.5, във вр. с чл.243, ал.1 от НК С въззивния протест и допълнението към него се формулира искане присъдата на СОС да бъде отменена и подс.С. да бъде признат за виновен по обвинението.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от Софийска апелативна прокуратура заявява, че не поддържа протеста на прокурора от Окръжна прокуратура София. От една страна, подкрепя становището на ОП, че биха могли показанията на свидетеля Д. Н. да се ценят в частта им извън тази, включваща излагане от него на обстоятелствата, които е възприел по време на беседа със задържано лице. Въпреки това, прокурорът заявява, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин.

Въпреки положените процесуални усилия няма надлежни доказателства за това, че излизайки през територията на Република България точно в този момент подсъдимият е пренесъл неправомерно паричните средства. На следващо място, според представителя на обвинението, няма убедителни доказателства, че подсъдимият е имал ясно формирано съзнание за неистинността на инкриминираните 6 броя банкноти, а предположението в тази насока не може да се тълкува във вреда на подсъдимия. В обобщение, прокурорът от САП поддържа, че първоинстанционната оправдателна 2 присъда е правилна и законосъобразна и пледира за потвърждаването и.

Защитникът на подсъдимия С. – адвокат Г. пледира, че присъдата на СОС е правилна, а протестът е неоснователен. Развитите в него доводи за необоснованост на присъдата са свързани с оплакване, че анализът на доказателствата е непълен и превратен. Същевременно, прокуратурата не сочи нито едно конкретно доказателство, което не е обсъдено във връзка с останалия доказателствен материал. Ето защо защитата твърди, че е неоснователно твърдението за нарушение на чл.14 НПК. Не е налице и нарушение на материалния закон, тъй като при приетите за установени факти от съда, се изключват наличието на доказано по несъмнен начин обвинение.

Предвид изложеното, адвокат Г. моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Подсъдимият А.С. заявява в лична защита, че поддържа казаното от своя защитник. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума моли съда за потвърждаване на присъдата.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с депозирания въззивен протест, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло, на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери следното:

При постановяване на проверявания съдебен акт първостепенният съд е положил усилия за изясняване на делото от фактическа страна, събрал е всички необходими доказателства, извършил е анализ на същите, разгледани поотделно и в съвкупност и е формирал своите правни изводи, които според въззивната инстанция са правилни и законосъобразни.

Възприетата за установена от първия съд фактическата обстановка е подробно изложена, като наред със съществените факти не са подминати дори и по-малко значимите детайли. Настоящият въззивен състав възприема в цялост фактическите констатации на първоинстанционния съд и не намира основания за корекция относно релевантните обстоятелства от обективна страна, както следва:

На 29.02.2020 г. за времето от 20,00 часа до 08,00 на 01.03.2020 г., на ГКПП Калотина, св.В. К. П. - Началник смяна 03 на ГПУ Калотина 3 изпълнявал служебните си задължения по график. Около 06,00 часа на 01.03.2020 г., служители на сръбските гранични власти /неустановени по делото лица/ „предали“ на свидетеля П., пред сградата на ГКПП Калотина, по неофициален път, подсъдимия А. Д. С. - български гражданин, с постоянен адрес в гр.***, област ***. За приемането му, от страна на свидетеля П. не били съставени официални документи. Служителите на сръбския граничен пункт обяснили на свидетеля П., че при извършената от тях проверка на подсъдимия при опита му да премине през граничния пункт на Република Сърбия, по тялото му били открити шест броя неистински банкноти с номинал 100 евро.

Със заповед от същата дата, издадена от свидетеля П., подсъдимият А.С. бил задържан на основание чл.72 ал.1, т.1 от ЗМВР и съответно приведен в ПВЗЛ при ГПУ Калотина.

Свидетелят В. П. уведомил за случая свидетеля В. Т. Б. - на длъжност „инспектор в ГОИД” при ГПУ Калотина, като за целта написал и докладна записка, в която изложил всички гореописани обстоятелства. Свидетелят Б., който по това време замествал началника на ГПУ Калотина уведомил по телефона дежурния разузнавач от ГПУ Калотина - свидетеля Д. Й. Н..

Последният се явил на работа на ГКПП Калотина и снел писмени обяснения на подсъдимия С..

С протокол за доброволно предаване /л.13 от ДП/ подсъдимият А.С. предал на свидетеля Д. Н. 6 броя банкноти в купюри от 100 евро, със серийни номера посочени в обвинителния акт и възпроизведени в присъдата на СОС.

В хода на образуваното досъдебно производство, горепосочените парични знаци, били предмет на експертно техническо изследване, резултатите от което са обективирани в заключение на изготвената съдебнотехническа експертиза по протокол № 571/09.06.2020 г. , от което се установява, че паричните банкноти с посочени серийни номера са неистински парични знаци.

Първостепенният съд е установил така описаните факти въз основа на анализ на наличния обем от доказателства, събрани в хода на разследването и съответно приобщени в съдебната фаза, както и на доказателствата и доказателствените средства, ангажирани пред първата инстанция.

Софийският апелативен съд не намира никакви нарушения в доказателствената дейност на първия съд. Напротив, от решаващия съдебен състав на СОС е извършен пространен анализ и оценка на наличните източници, съпоставка между тях и задълбочено обсъждане относно доказателствената им стойност. При извършване на дължимия доказателствен анализ, първостепенният съд не е подминал без обсъждане нито едно доказателство, като аргументирано е посочил отношението на всяко от тях 4 към предмета на доказване и ролята му за изграждане на цялостна и обективна картина на случилото се.

Въззивният съдебен състав споделя напълно становището на първия съд, че показанията на разпитаните свидетели В. П., В. Б. и Д. Й. в общ план следва да бъдат кредитирани, тъй като взаимно си кореспондират за едни и същи обстоятелства, както и се подкрепят от останалите доказателствени източници. Всеки един от цитираните свидетели излага последователно и в достатъчна степен убедително своите лични възприятия.

Не е налице никакво основание да се изразява съмнение в добросъвестността или непредубедеността на всеки от тези свидетели. САС се увери, че за установавяне на правнозначимите факти съществено допринасят показанията на свидетеля П., който непосредствено е осъществил контакт с представителите на сръбските гранични власти и е „приел“ подс.С.. Както правилно е съобразил окръжният съд, показанията на този свидетел кореспондират и с останалите доказателствени източници – протокол за доброволно предаване на процесните банкноти, както и с експертното заключение относно неизтинността на паричните знаци.

Показанията на св. Б. се отличават с по-несъществен принос за разкриване на фактите, доколкото неговите възприятия са опосредени, цялата информация същият е получил от св.П., след което е изпълнил служебните си задължения да уведоми св.Д. Й..

На свой ред показанията на свидетеля Й. са пълноценно и пространно обсъдени от решаващия състав на първостепенния съд. Отношението на съда спрямо липсата на доказателствена стойност на т.нар.“оперативни беседи“ е убедително аргументирано и напълно в унисон с възприетото в трайната съдебна практика на съдилищата, задължителното становище на върховната съдебна инстанция и ЕСПЧ. Също така, САС намира, че оплакването на прокурора от ОП, изразено в протеста, в насока, че съдът в първата инстанция е неглижирал показанията на този свидетел, в частта им извън възприетото от него в рамките на оперативната беседа, е изцяло неоснователно. Напротив, при разпита на свидетеля Й. в хода на съдебното следствие, последният демонстрира пълна загуба на спомен за случилото се, която обяснява с изминалия период от време. След прочитане на показанията, дадени от него в ДП, св.Й. заявява ,че ги поддържа. СОС е отделил място в 5 доказателствения си анализ на тези показания и изцяло ги е кредитирал, но все така, съдържанието им не е достатъчно, за да се приеме доказаност на обвинението.

Въззивният съд, както и преди това първоинстанционния съдебен състав, след като извърши самостоятелно прочит и анализ на свидетелските показания намира в обобщение, че същите са приобщени по делото при спазване на процесуалните правила, а същевременно не намира основание да прояви съмнение в добросъвестността на всеки един от посочените свидетели.

Заключението на назначената в ДП съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. К. К. също допринася за изясняване на относимите към предмета на доказване обстоятелства, като съдът в първата инстанция мотивирано е приел същото и извършил правилна интерпретация на експертните изводи. Въззивният съд не намира процесуални пропуски и нарушения при извършения от съда анализ на експертното заключение, напротив – окръжният съд е кредитирал аргументирано същото, за да подкрепи крайния си извод, свързан с доказаността на обвинението.

В обобщение,

САС убедено счита, че съставът на първоинстанционния съд е упражнил пълноценно и с необходимата задълбоченост правомощията си да проведе съдебно следствие и да събере всички доказателства, чрез всички процесуално допустими доказателствени способи.