Определение № 1455 от 16.02.2026, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1455

Бургас, 16.02.2026 г.

Административният съд - Бургас - XI-ти състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА и с участието на прокурора СОНЯ ЙОВЧЕВА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ административно дело № 20257040701829 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е първоначално по искова молба с вх. № 10726/30.09.2025 година по описа на Административен съд – Бургас, подадена от В. Н. Н. против Министерство на вътрешните работи (адм. дело № 1805/2025 година на Административен съд – Бургас).

С определение № 8223/02.10.2025 година по адм. дело № 1805/2025 година на Административен съд – Бургас делото е разделено и настоящото производство се явява образувано по исковата молба, подадена от Н. против Министерство на вътрешните работи в частта относно претенцията за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на заповед № [рег. номер]-001-04/К-40/14.03.2022 година, с която му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Заповедта е оспорена пред Административен съд – Бургас и е образувано адм. дело № 493/2022 година, приключило с решение № 966 от 22.07.2022 година, с което жалбата на Н. против заповедта е отхвърлена. В съдебното производство Н. е представляван от адвокат, на когото е заплатил в брой договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие № 828841 от 03.05.2022 година (лист 907 от адм. дело № 493/2022 година).

Решението е оспорено пред Върховен административен съд (ВАС) и е образувано адм. дело № С-73/2022 година, приключило с решение № 23 от 23.03.2023 година, с което решението на Административен съд – Бургас е оставено в сила.

С решение № 52 от 06.08.2024 година по адм. дело № С-14/2024 година по описа на ВАС, на основание чл. 239 т. 1 от АПК, е отменено влязлото в сила решение № 23 от 23.03.2023 година на ВАС по адм. дело № С-73/2022 година и оставеното с него в сила решение № 966 от 22.07.2022 година на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 493/2022 година, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Бургас.

В резултат на това в Административен съд – Бургас е образувано адм. дело № 1342/2024 година, приключило с решение № 10314 от 16.12.2024 година, отменящо заповед № [рег. номер]-001-04/К-40/14.03.2022 година, издадена от министъра на вътрешните работи, с която на В. Н. Н. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение и в полза на Н. са присъди разноски в размер на 2000 лева. Решението е влязло в сила на 14.01.2025 година.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.

В случая се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, настъпили в хода на съдебното производство по адм. дело № 493/2022 година по описа на Административен съд – Бургас, а именно заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за процесуално представителството по делото. Отговорността за разноски по конкретно дело е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разходи от страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Тази отговорност произтича от процесуалния закон и е уредена от него. Отговорността за разноски може да се осъществи само по висящия процес, в който страната своевременно е предявила искането си за заплащането им, но не и с отделен иск по ЗОДОВ.

В настоящият случай с решение № 52/06.08.2024 година по адм. дело № 14/2024 година по описа на ВАС е отменено, на основание чл. 239 т. 1 от АПК, влязлото в сила решение № 23/23.03.2023 година, постановено по адм. дело № С-73/2022 година на ВАС и оставеното с него в сила решение № 966/22.07.2022 година, постановено по адм. дело № 493/2022 година на Административен съд – Бургас (по което е заплатена сума в размер на 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на заповед № [рег. номер]-001-04/К-40/14.03.2022 година), и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Бургас. Последица от този отменителен акт е адм. дело № 1342/2024 година, приключило с решение № 10314/16.12.2024 година, отменящо заповедта за уволнение. По това последващо съдебно производство на Н. са присъдени поисканите разноски.

Съгласно чл. 244 ал. 2 от АПК, когато в рамките на процедурата по отмяна на влезли в сила съдебни актове Върховният административен съд отмени решението, той връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав. При новото разглеждане висящността на делото пред първоинстанционния съд се възстановява, като на разглеждане и решаване подлежат всички поставени въпроси, включително и въпроса относно разноските по делото, ако такова искане е било направено в срок от съответната страна. Именно това е бил реда за защита на Н. по а.д. № 1342/2024 година на Административен съд – Бургас, за присъждане на разноските, направени пред всички съдебни инстанции от първоначалното предявяване на жалбата срещу заповедта за уволнение.

Съгласно съдържанието на съдебния протокол от проведеното на 29.10.2024 година открито съдебно заседание по адм. дело № 1342/2024 година, ищецът Н., чрез процесуален представител, е поискал присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, но от съда са присъдени само направените разноски за производството по адм. дело № 1342/2024 година.

След като съдът не е обективирал с диспозитива на решението си изрична воля за осъждане на МВР, да възстанови на Н. всички разходи за адвокатско възнаграждение, същият е разполагал с процесуалната възможност да заяви искане за допълване на решението, в частта за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Т. искане не е направено. Пропускането на така предвидената възможност, изключва претендирането на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от същия закон изключва приложението му в такива случаи. Наличието на специален ред за претендиране от страната за понесените от нея разходи в процеса, изключва приложимостта на исковия ред по ЗОДОВ на основание чл. 8 ал. 3 от същия закон и обосновава извода за недопустимост на обсъждания иск, което налага същия да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено. В този смисъл (определение № 353 от 17.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10854/2021 г., III о. и определение № 11719 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2024 г., III о.).

При тези факти, на основание чл. 8 ал. 3 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ хода по същество, даден в съдебно заседание на 20.01.2026 година.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба с вх. № 10726/30.09.2025 година по описа на Административен съд - Бургас, подадена от В. Н. Н., с [ЕГН] от [населено място], против Министерство на вътрешните работи, в частта относно претенцията за претърпени имуществени вреди в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване на заповед № [рег. номер]-001-04/К-40/14.03.2022 година за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, по повод на която е било образувано адм. дело № 493/2022 година на Административен съд – Бургас.

ПРЕКРАТЯВА адм. дело № 1829/2025 година.

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

Съдия: