Решение № 11553 от 16.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 60106/2022
- Вид
- Решение № 11553
- Подписан
- 16.06.2025
- В сила
- 16.06.2025
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11553 гр. С., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110160106 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 99827/20.03.2025 г. от ищеца К. К. М., чрез адв. В., за допълване на постановеното по делото решение № 4232/12.03.2025 г.
В молбата са изложени твърдения, че искът е предявен за сумата от 10 000 лв., частично от 20 000 лв., като в решението липсва произнасяне за основателността на иска за сумата над 10 000 лв. до сумата от 20 000 лв. Ищецът счита, че съгласно ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. по описа на ОСГТК на ВКС, силата на пресъдено нещо /СПН/ обхваща цялото вземане, т. е. това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. Моли съда да се произнесе с решение за основателността на иска за сумата над уважената в размер на 10 000 лв. до пълния размер от 20 000 лв.
От насрещната страна – С.О. не е подаден отговор на молбата в дадения за това срок.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила, поради което молбата е подадена в срок.
Разгледаната по същество, молбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК се прилага, когато решението е непълно, т. е. не обхваща целия спорен предмет, по който страната е сезирала съда с искане за защита.
В случая искът по чл. 49, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД е предявен като частичен – за сумата от 10 000 лв., част от вземане в общ размер на 20 000 лв.
В решението си съдът е изложил мотиви, че искът е основателен в пълен размер, с оглед на което е осъдил С.О. БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да заплати на К. К. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ж. к. „С.“, бл. 3, вх. В, ап. 74 (действащ към момента на подаване на исковата молба лично, със съгласието на своята майка Д. А. М., ЕГН **********) по предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000 лв., частичен иск от сумата от 20 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за претърпени от ищеца К. К. М. болки и страдания в резултат на травматични 1 увреждания - разкъсно – контузна рана в областта на скротума, рана на брадичката, охлузване на ляво коляно и лява ръка, при настъпил инцидент на 08.08.2022 г., между 14:30 часа и 15:00 часа, в гр. С., на бул. „Инж. И.И.“ пред блок № 1, посока бул. „К.В.“ – преминаване с велосипед през шахта, издадена над нивото на тротоара, в резултат на противоправно поведение (бездействие) – неполагане на дължимата грижа от страна на С.О. за вещи - общинска собственост, в нарушение на задълженията за поддържане в изправно състояние на прилежащите към платното за движение тротоари и съоръженията върху тях – включително за обезопасяване и сигнализиране на шахтата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 08.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
В настоящия случай съдът се е произнесъл изцяло по иска, както е предявен, като в тази връзка следва да се посочи, че претенцията за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. не е предмет на настоящия процес. Съгласно ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. по описа на ОСГТК на ВКС - т. 2, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото спорно право. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в хипотезата на уважен частичен иск обективните предели на силата на пресъдено нещо, която се формира с решението, обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното право; когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата (остатъка) от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем, което може да съществува, но може и да не съществува; обективните предели на силата на пресъдено нещо на положителното решение по частичен иск се изчерпват с предмета на делото, т. е. с предявената за съдебна защита част от вземането, а по останалата част може да се формира нова - различна сила на пресъдено нещо; формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, но не и правопогасяващите възражения за останалата непредявена с частичния иск част от вземането. В мотивите към т. 1 от тълкувателното решение е посочено още, че с предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение.
Съобразявайки задължителните постановки на тълкувателното решение, настоящият съдебен състав приема, че се е произнесъл по целия предмет на иска – предявената за съдебна защита част от вземането в размер на 10 000 лв., като доколкото разликата до 20 000 лв. не е предмет на делото, то не дължи произнасяне за основателността на претенцията за разликата над 10 000 лв. с диспозитива на решението.
Цитираната от молителя част от тълкувателното решение касае хипотеза на отхвърлен частичен иск, какъвто не е настоящият случай.
За пълнота следва да се посочи, че дори в мотивите да не е формирана воля какъв следва да е окончателният размер на дължимото на ищеца обезщетение, то съгласно определение № 8 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 676/2020 г. по описа на ВКС, II г. о., производството по чл. 250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право /в случай, че е делимо/, по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет /за присъждане на плодове, лихви и разноски/. За допълване на решението е меродавно отразеното в диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт. Последните, макар и да са обективирани в един писмен документ със самото решение, не съставляват част от него и не подлежат на допълване по реда на чл. 250 ГПК. Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от 2 доводите на страната би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет, изразена в диспозитива му. С постановеното решение е налице произнасяне по предявения иск до заявения за разглеждане пред настоящата инстанция размер. Не е налице хипотезата на непълно решение, тъй като съдът не е пропуснал да се произнесе по част от спорния предмет.
Поради изложеното молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 99827/20.03.2025 г., подадена от ищеца К.
К. М., чрез адв. В., за допълване на постановеното по делото решение № 4232/12.03.2025 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3