Решение № 13 от 14.01.2020, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 405/2019
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 14.01.2020
- В сила
- 15.07.2021
- Състав
- ДИМИТЪР СТЕФАНОВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.186 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ ……. гр. Провадия,
14.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I състав, в публично съдебно заседание проведено на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 405 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „БАК България“ООД, Булстат ********* със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.“Н.“ №29-А-2 срещу „Агромел“ ООД, Булстат ********* с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че дружество „БАК България" ООД гр.Д., Булстат ********* имало дълготрайни търговски взаимоотношения с „АГРОМЕЛ" ООД БУЛСТАТ ********* с управители А.Б.А.и С.Г.Г.. Един от предметите на „БАК България” ООД бил борба със складови вредители и третиране на складови помещения. През периода от средата на 2012 до юли 2016г. извършили услуги по дезинсекция на мелница, складови и други помещения, собственост на „АГРОМЕЛ" ООД. За извършената услуга съставили пет фактури, от които една е била заплатена в пълен размер и отпадала от исковата йм претенция. Неплатеното задължение било по фактури, както следва:
- фактура №216/02.08.2012г. - стойност 3715,01 лева с ДДС;
- фактура №920/23.06.2014г. - стойност 3715,01 лева с ДДС;
- фактура №1441/17.06.2015г. - стойност 3715,01 лева с ДДС;
- фактура №2032/26.07.2016г. - стойност 2042,59 лева с ДДС.
При приключване на всяка финансова година главния счетоводител на „БАК България" ООД изпращал напомнителни писма с връчени обратни разписки чрез Български пощи на ответното дружество за уреждане на финансовите йм взаимоотношения. Към настоящата искова молба приложили копия от изпратените писма както следва: Изх.№1/22.01.2013г., Изх,№4/14.01.2014г., Изх.№6/20.01.2015г., Изх.№7/20.01.2016г., Изх.№11/20.01.2017г., Изх,№6/15.01.2018г.. Връчени са писмата с обратни разписки, получени от „Агромел" ООД, както следва:
- на 28.01.2014г. за задълженията натрупани до
31.12.2013г.;
- на 26.02.2016г. за задълженията натрупани до
31.12.2015г.;
- на 17.02.2017г. за задълженията натрупани до
31.12.2016г.; и на 25.01.2018г. за задълженията натрупани до 31.12.2017г.
В резултат на тези писма по фактура №216/02.08.2012г. е постъпило частично плащане на 24.06.2013г. в размер на 2000 лева и по фактура №920/23.06.2014г. на 28.06.2016г., частично плащане в размер на 2000 лева.
До момента общото задължение по изброените четири фактури възлизало на 9187,62 лева с ДДС.
С изпратените напомнителни писма и разговори по телефона счита, че са изчерпали всички възможности за доброволно уреждане на финансовите взаимоотношения между „БАК България" ООД и „АГРОМЕЛ" ООД. До момента никакви допълнителни средства не са били постъпили нито в брой, нито по банковата сметка на дружеството.
Молят съда, да ги призове на съд и след като докаже твърдяното от тях, да постанови съдебно решение, с което:
1.
Да осъди „Агромел" ООД БУЛСТАТ
103174377да заплати на „БАК България" ООД, ЕИК ********* неплатени задължения по фактури, както следва:
- фактура №216/02.08.2012г, на стойност -
1715,01 лева;
- фактура №920/23.06.2014г. на стойност -
1715,01 лева;
- фактура №1441/17.06.2015г, на стойност -
3715,01 лева;
- фактура №2032/26.07.2016г, на стойност -
2042,59 лева
Като общото задължение, което формира иска по чл.79 от ЗЗД е в размер на 9187,62 лева.
2.
Да осъди „Агромел" ООД БУЛСТАТ
103174377да заплати на „БАК България" ООД гр.Д., ЕИК *********, обезщетение в размер на законната лихва, както следва:
- по фактура №216/02.08.2012г. от деня на забавата 02.08.2012г. до датата на завеждане на исковата молба 16.10.2018г. на стойност 1075,70 лева, ведно със всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на задължението;
- по фактура №920/23.06.2014г. от деня на забавата 23.06.2014г. до датата на завеждане на исковата молба 16.10.2018г. на стойност 745,26 лева, ведно със всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на задължението;
- по фактура №1441/17.06.2015г. от деня на забавата
17.06.2015г. до датата на завеждане на исковата молба 16.10.2018г. на стойност 1243,12 лева, ведно със всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на задължението;
- по фактура №2032/26,07.2016г. от деня на забавата 02.08.2012г. до датата на завеждане на исковата молба 16.10.2018г. на стойност 453,38 лева, ведно със всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на задължението.
Като общото задължение на иска по чл.86 от ЗЗД е в размер на 3517,46 лева.
3.
Да осъди „АГРОМЕЛ" ООД с БУЛСТАТ ********* да заплати на „БАК България" ООД ЕИК ********* всички сторени разноски в настоящото производство по банкова сметка *** „ПроКредит Банк" АД клон Д..
Молят на осн.чл.186 от ГПК, съда да изиска от ТД на НАП офис Варна да бъдат предоставени като доказателство справка-декларация по ЗДДС и дневник за покупки и продажби на „АГРОМЕЛ" ООД с ЕИК ********* съответно за периодите 01.08.2012 - 31.03.2013г.; 01.07.2014 - 31.03.2015г.; 01.07.2015 - 31.03.2016г.; 01.08.2016 -31.03.2017г.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, депозира писмен отговор.
На първо място прави възражение относно подсъдността на производството, поради което производството е било прекратено от РС-Д. и изпратено по подсъдност в РС-Провадия.
Считат, че за част от вземанията -главници и лихва претендирани с ИМ е настъпила погасителна давност а именно:
-Вземането по фактура № 216 от 02.08.12г е погасено изцяло по давност като същата е настъпила на 02.08.17г. с изтичането на 5 години.
По същата фактура е погасено по давност и вземането претендирано като обезщетение за забава в размер на законната лихва като същата е настъпила на 02.08.15г.
-Вземането претендирано като обезщетение за забава в размер на законната лихва по фактура № 920 от 23.06.14г. е погасено по давност като същата е настъпила на 23.06.17г.
-Вземането претендирано като обезщетение за забава в размер на законната лихва по фактура № 1441 от 17.06.15г. е погасено по давност като същата е настъпила на 15.06.18г.
Счита, че е изтекла погасителната давност.
Предвид горното считат, че иска неоснователен, и молят за неговото отхвърляне.
Претендират и съдебно деловодни разноски.
В съдебно заседание ищците, не се явяват и се представляват от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска, като единствено по отношение на фактурата от 2012г. счита, че искането е погасено по давност.
Ответникът също не се явява и изпраща процесуален представител, който моли съда да остави иска без уважение, като счита, че исковете са погасени по давност.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Разпечатката съдържа 60 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c17c9c6d-7b06-4142-8771-5d7e857530f1