Решение № 1643 от 22.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1643 гр. Пловдив, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300501331 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. Т. Т. против решение № 630/13.02.2023г. по гр.д.№ 18990/2021г. на ПдРС, ІІІ бр.с., с което е отхвърлени исковете й по чл. 127а от СК за постановяване на съдебно решение, което да замести съгласието на бащата П. Д. Д., децата на страните- М. и Ж. да пътуват до САЩ, за периода до навършване на пълнолетие, както и затова да им бъдат издадени паспорти за задгранични пътувания.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с интересите на децата.

В о.з. на 05.07.2023г. исковата молба по първоинстанционното дело е оставена без движение до уточняване на периодите от време през всяка една календарна година до навършване на пълнолетие на децата през които ищцата – жалбоподател в настоящето производство, желае децата да пътуват до САЩ. С молба от 18.7.2023 г. от адв. Д. М.-Т. е уточнено, че жалбоподателката желае децата да пътуват до САЩ през периоди от 10 август на едната календарна година до 10 юни на следващата календарна година до навършване на пълнолетие. С молба от 11.09.2023 г. от адв. Т. е оспорен така поисканият режим за пътувания.

От въззиваемия П. Д. е подаден отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

В исковата молба по гр.д.№ 18990/2021г. на ПдРС, ІІІ бр.с. се твърди, че страните са живели на съпружески начала и имат две ненавършили пълнолетие деца М. П. Д., родена на 07.04.2008г., и Ж. П. Д., родена на 20.0***г.. На 23.04.2021г. ищцата завела срещу ответника съдебно производство за предоставяне на упражняването на родителските права на нея, като искала да се определи местоживеене на децата при майката в САЩ, където предстояло да се установи заедно с новия си съпруг и децата. По това дело страните 1 сключили споразумение, съгласно което родителските права били предоставени на майката с местоживеене на децата на адреса на майката. Били определени издръжка за децата от техния баща и режим за лични отношения между него и дъщерите му. Споразумението влязло в сила на 09.11.2021г. От раздялата на родителите и двете деца живеели при майката им, а от 2019г. те живеели със съпруга на ищцата, И. Т., и общото им дете -Д. Т., родена през ***г. И. Т. и детето Д. били американски граждани. Съпругът работел за голяма американска компания. Получавал добри доходи и можел да им осигури един нормален живот. Решили са да се установят в САЩ, като съпругът имал собствено жилище в гр. М., щата ***, ул.“***. Къщата му била голяма и имало място за цялото им петчленно семейство.

Децата щели да имат самостоятелни стаи. Освен това в САЩ живеела и работела майката на И. Т.. Тя била американски гражданин и живее от много години там. Била учител по професия, с дългогодишен опит и в двете държави. Изказвала готовност да помага за отглеждането на децата и обучението им в училище. Децата много се вълнували от новото начало, което им предстояло. Още миналата година /има се предвид 2020г./ обаче, бащата на децата категорично отказал да ги пусне да заминат в САЩ. Те го посещавали в рамките на режима за лични отношения в гр.С***, но той никога не се е занимавал с онлайн обучението им, с битовите проблеми по отглеждането им, изхранване, обличане, обувки, дамски принадлежности и други неща характерни за момичета в тийнейджърска възраст. Случвало се било децата да имат нужда от лекар и лекарства, а бащата да не знае, какво да им даде и къде да ги заведе. Децата оставали при него за не повече от две нощувки, а през останалото време ги водел при баба им по бащина линия в гр. Е***, обл. Я***. През летните ваканции, когато бащата ги взимал, за да са с него, децата основно стоят в гр. Е*** сами, тъй като той се връщал на работа в поделението в село ****, а и родителите му работели. Ответникът не бил наясно с нуждите и желанията на децата. Мотивът, който изтъквал, за да не се съгласи на пътуванията на децата в чужбина, бил, че няма да ги вижда по определения му режим за лични отношения. Майката също не желаела децата да губят връзка с българския си корен, с роднините си в България. Тук оставала и нейната майка. Предложила била на ответника всяко лято децата да бъдат с него за по един месец, като ще пътуват за нейна сметка, а също така имало възможност и ответникът при желание да пътува до САЩ. Можели да му осигурят място за преспиване и превоз. Това може да се случва през някоя от ваканциите на децата. В случай, че сега децата не заминели за САЩ, след навършване на пълнолетие децата нямало да могат да получат емигрантски визи.

С подадения от П. Д. отговор на исковата молба исковете са оспорени като неоснователни. Твърди се, че ищцата и съпругът й се запознават в ,,***,, в гр.П***. М. Т. станала член на тази общност от 2017- 2018г.. По информация на общи близки на страните, съпругът й И* Т* се е прибирал в България два пъти за по пет дни, за да го запознаят от църквата с ищцата, след което двамата сключили граждански брак. Всяко действие на ищцата било съобразено с вярванията на църквата, в която членува. Връзката на ищцата и съпруга й не се градяла на съвместно съжителство, не е изпитана във времето, а била плод на преценката на Църквата, че тези двама души трябва да бъдат събрани. Преди по-малко от година, ищцата лично споделяла с ответника, че има сериозни проблеми в семейството и обмисля да се раздели със съпруга си. Поради това Д. счита, че решението на ищцата да живее в САЩ заедно с децата, е необмислено, още повече тя желае да замине там с мъж, когото познава бегло, без осигурена работа нито за нея, нито за него, без доходи и с изтекли визи. При всяко посещение при баща си, децата носели книгата на мормоните, посещавали редовно Църквата, срещали се само с деца от същата общност и почти нямали контакт с хора извън тези среди. В действителност целта на предявения иск била промяна на местоживеенето на децата от Република България в САЩ. Твърди се, че липсват доказателства материалните възможности на И. Т. и битовите условия, които той може да осигури в САЩ. В исковата молба по делото за родителски права било посочено, че той не работи, а шест месеца по- късно, се твърдяло, че същият работи и получава добри доходи, като може да осигури издръжката на цялото петчленно семейство. Ищцата все още била в майчинство, не работела, не владеела чужд език.

С определение в публично съдебно заседание на 01.11.2021г. по гр.д.№ 6860/2021г.

2 на ПдРС, ІV бр.с. е одобрена спогодба между страните, по силата на която упражняването на родителските права по отношение на двете деца М. и Ж. е предоставено на тяхната майка, като е определено местоживеене на децата при майката. За бащата е определен режим за лични контакти с децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 19,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, един месец през лятото или два пъти по 15 дни, всяка четна година по Коледа, всяка нечетна година за Великден, Нова година и за рождените дни на децата. Видно от приетите по първоинстанционното дело удостоверения жалбоподателката и И. Т. са сключили граждански брак на 02.09.2019г. и имат една дъщеря- Д. Т., родена на 26.07.2020г. Разпитани са свидетелите Ж. Х. / без родство/ и С. Н. / без родство/. Свидетелят Х. сочи, че с И. Т. били приятели. Покрай него свидетелят се запознал с жалбоподателката. Преди да се ожени за М. Т., И. Т. живеел в САЩ и работел в търговския отдел на „Х***“. В гр.Б., щат „*** Т. притежавал собствена къща.

През 2017г. свидетелят му гостувал там. Къщата била голяма с три спални. . Майка му живеела в друг град. В гр.П. И., М. и трите й дъщери живеели в апартамент под нам. Т. се отнасял към двете деца на страните като към свои. Децата също го приемали добре.

Понастоящем той работел в американска компания „С***“. През лятото на 2018г. се бил върнал в България и се запознал с жалбоподателката. Заминал за няколко месеца в САЩ, след което се върнал и се оженили с нея. И двамата съпрузи Т. били членове на „Ц***“.

Свидетелят не бил член на тази църква. Някои техни приятели били членове на църквата, а други- не. Децата също посещавали църквата, но свидетелят не знае дали са кръстени в нея.

Свидетелят Н. сочи, че през периода от 2012г. до 2015г. били съседи в гр.С. с П. Д. и М. Т.. След преместването им в гр.С***, жалбоподателката станала много близка приятелка с бившата съпруга на свидетеля. Той бил ходил няколко пъти при М. в квартирата й в гр.П***, за да взима децата си оттам. Там се запознал с И. Т., който му споделил, че с жалбоподателката са от една религия и това ги прави много щастливи. Споделил мнението си, че й бившата съпруга на свидетеля трябва да си намери мъж от същата религия / има се предвид „Ц***“/. Бившата съпруга също била член на тази църква, определяла жалбоподателката като свой духовен водач и според свидетеля тя станала причина за развода му. Преди жалбоподателката служела в армията, но вече е напуснала работа. Понататък в показанията си свидетелят споделя впечатленията си от нравите и порядките в „Ц.“, както и относно това как те се отразяват на децата на страните, а и на неговия собствен син.

По делото на ПдРС е прието заключение по съдебно- психологична експертиза, изготвено от вещо лице О. Д.а относно това какво е отношението на децата към родителите им, имат ли изградена емоционална връзка с всеки от тях, имат ли желание да се установят да живеят в САЩ и др.. Заключението на експертизата е, че децата обичат и уважават и двамата си родители и имат изградена функционираща емоционална връзка с тях. Те изразяват желание да пътуват и живеят в САЩ, за което според вещото лице интензивно са убеждавани, без обаче да им се предоставя изчерпателна информация относно това къде и при какви условия ще живеят. И при двете деца се наблюдава повишена реактивна тревожност, с елементи на невротична симптоматика, като вещото лице отдава това на раздялата между родителите им, но преди всичко на това, че трябва да избират между техните желания. Децата по някакъв начин са убедени, че в САЩ ще живеят по- добре, но от друга страна имат стабилна емоционална връзка с баща си и естествено не биха желали тя да бъде прекъсната. Приетите по делото на ПдРС социални доклади не обосновават някакви по- различни изводи.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК, съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.

Съобразно със заявеното от жалбоподателката уточнение на исковата молба, тези изисквания са спазени, но от уточнението, както и от самата обстоятелствена част на исковата молба, става ясно, че д предявения иск се цели получаване на разрешение за трайно 3 установяване на непълнолетните деца на страните в САЩ. В мотивите към горепосоченото тълкувателно решение се сочи следното: „Законът не прави разграничение между различните хипотези на пътуване на детето в чужбина. Пътуването може да е краткосрочно напускане и връщане в страната, без детето да променя местоживеенето си извън България.

Пътуването може да е и с цел промяна на местоживеенето на детето в чужбина“, а също така „Когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно - с издаването на необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето…. В случай, че пътуването на детето е поради промяната в местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, съдът трябва да изследва задълбочено всички условия за живот на детето, така, както прави това при определянето при кого ще живее детето в страната“. В конкретния случай наличните по делото доказателства не дават възможност за задълбочено изследване на условията за живот на децата в САЩ. По първоинстанционното дело са приети ипотечна справка от 01.04.2021г. на името на И. Т., акт за прехвърляне отново на негово име, както и застрахователна полица. В ипотечната справка е записан адреса на И. Т.- гр.М., ул.“***, но това не означава непременно, че ипотеката е учредена върху имот на този адрес. Акта за прехвърляне удостоверява извършено на 23.06.2016г. дарение от лицето Л. Р. в полза на И. Т., имащо за предмет парцел *, сектор * на ****, според базата данни на окръг **, А***. От съдържанието на застрахователната полица не става ясно какво точно е застрахованото имущество. Записано е, че „тази полица има покритие само за земя, която е подобрен жилищен парцел, на който е построено едно- до – четири фамилно жилище, единствено когато всяко застраховано лице, посочено в Приложени А, е физическо лице“. От това изречение, както и от останалото съдържание на полицата, не става ясно какъв конкретен имот, представляващ земя, е застрахован и дали и с какво жилище е застроена същата. При това следва да се отбележи, че според свидетеля Ж.