Определение № 280 от 22.07.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. Варна , 22.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20213000500344 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 и сл. ГПК вр. чл. 66, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на „Автотрейд“ ООД, подадена чрез адв. Л., против определение № 1562 от 28.04.2021 г., постановено по в.гр.д. № 368/21 г. на ВОС, В ЧАСТТА с която е оставено без уважение искането на въззивника за възстановяване срока за предявяване на възражение за изтекла петгодишна давност по отношение на предмета на спора и за възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на адв. Т. по договор за правна помощ и съдействие от 10.03.2014г.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано като постановено при погрешна интерпретация на относимите факти и в противоречие с правилата на формалната и житейска логика. Молил е за отмяната му и за уважаване на молбата му по чл. 64 ГПК.

ЕВГ. П. Г., чрез адв. К.Т., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и по съображения за правилността на обжалваното определение е молил за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгл. чл. 66, ал.2 от ГПК, редовна е и допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е въззивно и се развива по въззивна жалба на ответника „Автотрейд“ ООД, подадена чрез адв. Л., против решение № 261379/24.11.2020 г. по гр.д. № 19876/2019 г. на ВРС. Във въззивната жалба е отправено искане по чл.64 ГПК за възстановяване на срока на дружеството за извършване на процесуални действия: - за предявяване на възражение за изтекла петгодишна давност по отношение на предмета на спора и за възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Т. по договор за правна помощ и съдействие от 10.03.2014г. С обжалваното определение окръжният съд е оставил без уважение молбата.

Преклузията за извършването на тези процесуални действия на страната е настъпила с изтичане на срока за отговор на исковата молба в първоинстанционното производство пред районния съд. Подаденият от дружеството – ответник отговор на исковата молба от 14.02.2020 г. е бил просрочен, което е обявено на страните с предварителния доклад по делото, обективиран в определение 4481/16.03.2020 г. на ВРС, а след това и в окончателния доклад по делото в открито съдебно заседание от 06.07.2020 г.

Заинтересованата страна е узнала за пропускането на срока за отговор найкъсно на 06.07.2020 г., видно от депозираната преди откритото съдебно заседание от същата дата и докладвана в същото молба вх. 43688 на адв. Л., като пълномощник на ответника, за възстановяване на срока за извършване на други процесуални действия, които тя следвало да извърши в срока за отговор (оспорване на приложен с исковата молба договор за правна помощ и консултантско съдействие от 10.03.2014 г. и възражение по неговия размер).

Т.е. към този момент, ответникът е бил уведомен за пропуснатия срок за отговор, с изтичането на който са настъпили последиците на чл. 133 ГПК и за които той е бил предупреден още с връчването на разпореждането от 11.12.2019 г. заедно с преписа от исковата молба за отговор. Т.е. с узнаването на пропуснатия срок за отговор е узнато и пропускането на сроковете за всички възражения, които е следвало да бъдат заявени в него. Затова, неоснователно е оплакването, че страната не е уведомена за пропуснатия срок 2 за възраженията, за които сега се иска възстановяване на срока от окръжния съд. Подадената пред окръжния съд молба за възстановяване на срока е инкорпорирана във въззивната жалба от 19.12.2020 г. и предвид, че срокът за подаването й съгл. чл. 64, ал.3 ГПК е едноседмичен считано от 06.07.2020 г., се налага извода, че същата е била просрочена. Т.е. молбата за възстановяване на срока е била недопустима и същата не е подлежала на разглеждане от окръжния съд по същество. По тези съображения, обжалваното определение, като произнесено по просрочената молба по чл. 64 ГПК е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а молбата по чл. 64 от ГПК следва да бъде оставена без разглеждане.

Доколкото с настоящото определение не се приключва делото и не е налице хипотезата на чл. 81 от ГПК, то и разноски не следва да се присъждат на насрещната страна.

Водим от горното, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 1562 от 28.04.2021 г., постановено по в.гр.д. № 368/21 г. на ВОС, В ЧАСТТА с която е оставено без уважение искането на въззивника за възстановяване срока за предявяване на възражение за изтекла петгодишна давност по отношение на предмета на спора и за възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на адв. Т. по договор за правна помощ и съдействие от 10.03.2014г., като вместо това, ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, обективираната във въззивната жалба на „Автотрейд“ ООД, подадена чрез адв. Л. по в.гр.д. № 368/2021 г. на ВОС молба по чл.64 ГПК за възстановяване на срока на дружеството за извършване на процесуални действия: - за предявяване на възражение за изтекла петгодишна давност по отношение на предмета на спора и за възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Т. по договор за правна помощ и съдействие от 10.03.2014 г. и прекратява производството по нея.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4