Решение № 125 от 08.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Благоевград, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20231200500926 по описа за 2023 година

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5453/09.06.2023 г., подадена от Б. А. В., ЕГН **********, ,,,,,,,,,,,,,,,,, чрез адв. Д. М., със съдебен адрес ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, против Решение № 163/19.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1492/2022 г. по описа на РС – Петрич, което се атакува в частта с която В. е осъден по предявения от „Неткредит“ ООД насрещен иск да заплати 1861.76 лева главница, 112.86 лева- мораторна лихва, 368.24 лева-договорена лихва, 27.43 лева друга мораторна лихва. Въззивника моли сумата да бъде намалена на 1770 лева, представляваща главница на основание чл. 23 ЗПК.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С нея не са направени доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор е депозиран такъв. С него ВЖ се оспорва като неоснователна, не са направени доказателствени искания.

В проведеното открито заседание, пред БлОС, представители на страните не се явяват, като в нарочни писмени молби се потвърждават изложените аргументи във въззивната жалба, съответно в отговора към нея.

Окръжен съд - Благоевград, след прeценка възраженията и аргументите на страните и приложените по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

1

С атакуваното решение, РС Петрич е прогласил, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,за нищожна клаузата за неустойка, съдържаща се в чл. 6 от Договор за потребителски кредит с № *** сключен между Б. А. В., с постоянен адрес в ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ЕГН ********** (като кредитополучател) и „Неткредит“ ООД, със седалище и адрес на управление в ********, ЕИК 201253421 (като кредитодател), поради накърняване на добрите нрави. На следващо място е осъдил Б. А. В., с постоянен адрес в ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ЕГН **********, да заплати на „Неткредит“ ООД, със седалище и адрес на управление в ********, ЕИК 201253421, следните суми:

- 1 861,76 лв. – неплатена главница, дължима за периода от 01.12.2021 г. до 01.10.2022 г., по Договор за потребителски кредит с № *** сключен между Б. А. В. (като кредитополучател) и „Неткредит“ ООД (като кредитодател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2022 г. до погасяването;

- 112,86 лв. – мораторна лихва върху посочената главница, начислена за периода от 01.12.2021 г. до 16.12.2022 г.;

- 368,24 лв. – договорна (възнаградителна) лихва по кредита, дължима за времевия отрязък от 01.12.2021 г. до 01.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.12.2022 г. до погасяването;

- 27,43 лв. – мораторна лихва върху посочената възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.02.2021 г. до 16.12.2022 г., и

- 724,47 лв. – съдебни разноски по делото, с оглед уважените насрещни искове.

Доводите изложени във ВЖ се свеждат до това, че въззивника счита Договора за кредит от 30.09.2021г. за изцяло нищожен, поради явни нарушения на чл.11 ал.1, вр. с чл.22 от ЗПК и след като същият е нищожен, следва да основание чл.23 от ЗПК, да върне единствено и само чистата стойност на договора. Акцентира върху това, че съгласно заключението на ССЧЕ той е изтеглил сумата от 2000 лева-главница и е погасил по Договор за кредит от 30.09.2021 г. общата сума в размер на 230 лева, които следва да бъдат приспаднати към тьрсимата главница, което на основание чл.23 от ЗПК, ще доведе до уважаване на размера на насрещния иск за сумата от 1770 лева, както и сочи, че са нарушени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата. Настоящият съдебен състав констатира, че решението на РС, в атакуваната му част е валидно, издадено от орган с правораздавателна компетентност, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Не са налице нарушения на съдопроизводствените правила както по отношение съществуването и упражняването на правото на иск, така и тези, подготвящи постановяване на краен съдебен акт по същество, поради което и в атакуваната част се явява допустимо. По същество същото е правилно и законосъобразно, като аргументите за това са следните: С оглед горецитираната разпоредба на чл. 269 ГПК, решаващата дейност на настоящата 2 инстанция по правилността на първоинстанционното съдебно решение е ограничена с оглед конкретните възражения, сторени във въззивната жалба. В тази връзка, БлОС отбелязва следното:

Предявени са първоначални искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, както и насрещни такива по чл. 240, ал. 1 и 2 и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от същия закон. Между ищецът – Б. А.

В., като кредитополучател и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит с № ,,,,,,,,,,,,,,,

От събрания доказателствен материал се установява, че кредитополучателят е усвоил кредита, но не е изпълнил задълженията си по неговото надлежно погасяване, а на 01.10.2022 г. е настъпил и крайният му падеж, поради което дължи заплащането на: 1 861,76 лв. – неплатена главница, дължима за периода от 01.12.2021 г. до 01.10.2022 г.; 112,86 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 01.12.2021 г. до 16.12.2022 г.;

368,24 лв. – договорна (възнаградителна) лихва по кредита, дължима за времевия отрязък от 01.12.2021 г. до 01.10.2022 г.; 27,43 лв. – мораторна лихва върху възнаградителната лихва, начислена за периода от 01.02.2021 г. до 16.12.2022 г.

Не се констатират нарушения на ЗЗП, които да водят до цялостна нищожност на договора за кредит, респ. да предизвикват такава по отношение задълженията на кредитополучателя за главницата и за възнаградителната лихва.

Досежно оплакванията, че са нарушени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК:

В процесния договор за кредит е посочено, че лихвеният процент по кредита е в размер на 40.06% като същият е фиксиран за целия период на договора. Условията за прилагане на лихвения процент са налице в чл. 3, ал. 2 и 3, чл. II, ал. 7 от договора, като в същия е налице информация за потребителя, че лихвата по кредита на ден е в размер на 1/360 от годишния лихвен процент. Информацията за индекс или референтен лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент е неприложима в процесния случай, тъй като по кредита е приложим фиксиран лихвен процент. От друга страна, размера на ГПР е наличен в чл. 11, ал. 4 от договора -48.29%, а общата сума, дължима от кредитополучателя - в ал. 5 на чл. 11 от договора - 2 460.00 лева. ГПР е изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че цялата кредитна сума по процесния кредитен договор е напълно усвоена от кредитополучателя с един превод от 30.09.2021 г., чрез системата за разплащания „Изипей“ АД. Единственото плащане, което кредитополучателят е направил по договора, е от 08.02.2022 г. и стойността му е 230 лв. Неоснователно жалбоподателя счита, че сумата в размер на 230 лева, следва да бъде приспадната от главницата, което на основание чл.23 от ЗПК, ще доведе до размера й от 1770 лева. И това е така, тъй като изрично се посочва в експертното заключение на в.л.

/прието и неоспорено от страните/, че с тази сума са погасени – дължимата погасителна 3 първа вноска /138,24 лв./ и договорната лихва по погасителния план /91,76лв./. Конкретния дължим размер на всяко едно от вземанията по процесния договор за потребителски кредит от 30.09.2021г. към датата на претендираните от ответника насрещни искове е сумата от общо 2 370,29лв. Тази сума представлява неплатени 1 861,76 лв. – неплатена главница, дължима за периода от 01.12.2021 г. до 01.10.2022 г.; 112,86 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 01.12.2021 г. до 16.12.2022 г.; 368,24 лв. – договорна (възнаградителна) лихва по кредита, дължима за времевия отрязък от 01.12.2021 г. до 01.10.2022 г.; 27,43 лв. – мораторна лихва върху възнаградителната лихва, начислена за периода от 01.02.2021 г. до 16.12.2022 г.

Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции, въззивният съд приема, че липсват основания за отмяна на постановеното решение, което като правилно и законосъобразно следва да се потвърди в атакуваната му част.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция на ответната страна се дължат сторените разноски в размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв.

Водим от гореизложеното, БлОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163/19.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1492/2022 г. по описа на РС – Петрич, в атакуваната му част.

ОСЪЖДА Б. А. В., с постоянен адрес в ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, ЕГН **********, да заплати на „Неткредит“ ООД, със седалище и адрес на управление в ********, ЕИК 201253421сумата в размер на 100,00 лева, сторени разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултското възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4