Решение № 891 от 10.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 891 гр. Благоевград, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103316 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление: гр. ******, представляван от управителя ***** против М.

Е. Г., ЕГН **********, от гр.*****.

Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:

1/ иск за сумата от 642,54 лв. /шестстотин четиридесет и два лева и петдесет и четири стотинки/ главница по Договор за потребителски кредит № 2719398/03.02.2023г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и М. Е. Г., като заемодател, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 03.02.2023г., сключен между М. Е. Г. като потребител и „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.06.2024г. до изплащане на вземането;

2/ иск за сумата от 19,60 лв. /деветнадесет лева и шестдесет стотинки/ - дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за периода от 11.09.2023г. до 10.12.2023г.;

3/ иск за сумата от 28,66 лв. /двадесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ - дължима законна лихва за забава за периода от 11.10.2023г. до 14.05.2024г.

Изтъкнато е, че за претендираните вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 1532/2024г. на РС - гр. Благоевград, срещу която от страна на длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

Ищецът твърди, че на 03.02.2023 г. между ответника М. Е. Г. и „Кредисимо" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2719398, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1950 лв., който заемателят се е задължил да върне ведно с дължима договорна лихва в размер на 169,47 лв., съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума в размер на 2119,47 лв. на 10 двуседмични погасителни вноски. Заемодателят е изпълнил задължението си по договора и е предоставил заемната сума с подписване на договора. В тази връзка на 03.02.2023г. между М. Е. ***** като потребител и „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да 1 сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с длъжника ***** за всички задължения на длъжника по договора за кредит с Кредисимо. На 03.02.2023г. дружеството-заявител и Кредисимо са сключили договор за поръчителство, по силата на който дружеството-заявител се е задължило спрямо Кредисимо за всички задължения на длъжника по договора за кредит. Така Ай Тръст е изпълнило задълженията си към ответника по договора за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение да върне заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения на ***** по договора за кредит. Твърди, че дружеството-заявител е погасило дължимите от ***** на Кредисимо суми - на 17.05.2024г. дружеството - поръчител е платило на Кредисимо следните суми: 642,54 лв. главница; 19,60 лв. - дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за периода от 11.09.2023г. до 10.12.2023г.; 28,66 лв. - дължима законна лихва за забава по договор за кредит за периода от 11.10.2023г. до 14.05.2024г. На 17.05.2024г. дружеството заявител е уведомил по електронна поща длъжника за извършеното плащане и за встъпване на дружеството - заявител в правата на кредитора.

С молба от 10.10.2025 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът М. Е. Г. не взема становище по спора в рамките на настоящото производство.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 642,54 лв. /шестстотин четиридесет и два лева и петдесет и четири стотинки/ главница по Договор за потребителски кредит №2719398/03.02.2023г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и М. Е. Г., като заемодател, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 03.02.2023г., сключен между М. Е. ***** като потребител и „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 06.06.2024г. до изплащане на вземането.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 19,60 лв. /деветнадесет лева и шестдесет стотинки/ - дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за периода от 11.09.2023г. до 10.12.2023г.

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 28,66 лв. /двадесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ дължима законна лихва за забава по договор за кредит за периода от 11.10.2023г. до 14.05.2024г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 695 от 10.06.2024г. по ч. гр. д. № 1532/2024 г. на Районен съд - гр. Благоевград.

Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.

С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 - 240 ГПК. От анализа на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба 2 и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.

Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.

Второ. На ответника М. Е. Г. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й и същият е бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК той не е представил отговор на исковата молба.

Същевременно в проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от ищеца писмени доказателства, касаещи: наличието на валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор за потребителски кредит и свързания с него договор за поръчителство, по силата на които ищецът има качеството на поръчител, а ответникът - на кредитополучател; реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучател на сумата, претендирана като главница по договора; размер на претендираната главница; плащане от страна на ищеца, в качеството му на поръчител на главницата по процесния договор за потребителски кредит; настъпване на падежа на задължението на кредитополучател, касаещо връщане на главницата; наличието на уговорка, постигната между кредитодателя „Кредисимо" ЕАД и ответника (като кредитополучател), в качеството им на страни по твърдения договор за потребителски кредит, за дължимост на договорна лихва; размер на претендираната договорна лихва; настъпване на падежа на задължението на заемополучателя за заплащането на последната; наличието на главен дълг, произтичащ от процесния договор за потребителски кредит, изпадане в забава на ответника; размер на претендираната мораторна лихва, и настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя за заплащането на последната, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същите се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.

В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Относно разноските:

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело. Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени от ищцовото дружество съдебно-деловодни разходи (21,18 лв. държавна такса за заповедното производство, 50 лв. - и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, и 125 лв. - държавна такса за исковото производство и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото производство) отговорността за разноски на ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:

3

- 71,18 лв. - общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, - 225 лв. - общ размер на разноските, дължими за исковото производство.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд - гр.

Благоевград, Гражданско отделение

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че М. Е. Г., ЕГН **********, от гр. ***** дължи на “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление: гр. ******, представляван от управителя *****, следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 695 от 10.06.2024г., издадена по ч. гр. д. № 1532/2024 г. на Районен съд - гр. Благоевград, а именно:

- сумата от 642,54 лв. /шестстотин четиридесет и два лева и петдесет и четири стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит № 2719398/03.02.2023г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и М. Е. Г., като заемодател, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 03.02.2023г., сключен между М. Е. Г. като потребител и „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 06.06.2024 година до окончателното погасяване;

- сумата от 19,60 лв. /деветнадесет лева и шестдесет стотинки/ - дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит за периода от 11.09.2023г. до 10.12.2023г.

- сумата от 28,66 лв. /двадесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки/ - дължима законна лихва за забава за периода от 11.10.2023г. до 14.05.2024г.