Определение № 27499 от 30.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27499 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110153966 по описа за 2025 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против В. Н. П. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 259.35 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: АДРЕС, с абонатен № 94429, ведно със законната лихва от 12.06.2024г. до окончателно заплащане на задължението; 40.43 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 30.71 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и 7.04 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2021г. до 03.06.2024г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.06.2024г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 35731/2024 г. по описа на СРС, ГО, 142- ри състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответницата В. П., в качеството й на ползвател, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в АДРЕС, с абонатен № 94429, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че имотът е придобит от лицата В.М. П. и Н.В.П., а впоследствие и през процесния период от ответницата, която се явява техен законен наследник. Излага, че за времето от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответникът не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „Директ“ ЕООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че 1 съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответницата, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

Същата не е погасила в срок дължимите суми, както следва: 40.43 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 30.71 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и 7.04 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2021г. до 03.06.2024г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.06.2024 г. до окончателното изплащане За тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 35731/2024 г. по описа на СРС, ГО, 142- ри състав в полза на ищеца и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение то длъжника.

С тези доводи „Топлофикация София“ ЕАД обосновава интереса си от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата В. Н. П. оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че още през 1997 г. всички отоплителни тела в имота са демонтирани, в т.ч. и щраг-лирата в помещение баня. Не е налице консумация и за битово горещо водоснабдяване. Поддържа, че по проект тръбите, водещи към отоплителните тела, са вкопани в стените и няма вертикални такива вътре в самите помещения. Заявява, че с изрично решение ан Общото събрание на ЕС П. е освободена от услугите, предлагани от топлофикационното дружество. Твърди, че отоплителните тела в общите части на прозесната сграда – площадки, стълбища, коридори, общи помещения, също са демонтирани – още през 1 998 г. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете.

По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Директ“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че за това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца би възникнало вземане за обезвреда.

Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да бъде уважено. Същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни искове, както следва:

1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответницата на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна на право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената 2 услуга в претендирания размер.

2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.

По доказателствените искания:

Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

С оглед характера на конкретно проведеното оспорване с отговора на исковата молба като относимо и необходимо за правилното разрешаване на правния спор следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба, а в тази връзка и искането за задължаване на подпомагащата страна за представяне на описаните в исковата молба документи.

Като ненеобходимо – предвид липсата на твърдения за плащане, следва да бъде оставено без уважение искането на ищцовото дружество за допускане изслушването на ССчЕ.

По делото следва да се приложи ч. гр. дело № 35731/2024 г. по описа на СРС, ГО, 142ри състав, в хода на което е издадена процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТИУРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Директ“ ЕООД, с ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: АДРЕС, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, на ищеца – с препис от депозирания писмен отговор и приложенията към него, а на подпомагащата страна – с препис от исковата молба и отговора.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от страните писмени материали.

УКАЗВА на ищеца, че в срок до първо съдебно заседание следва да посочи претендираните суми в евро.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК подпомагащата страна "Директ" ЕООД в срок до първото по делото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, находящ се в АДРЕС, с абонатен № 94429, включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба, като вещото лице посочи дали процесната сграда в режим на ЕС е топлоснабдена и има ли данни за налични отоплителни тела в процесния имот и в общите части на сградата.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. М. Т., включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на Софийски градски съд за 2026 г.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на материалите по делото и проверка на относимите документи при ищцовото дружество, а пир необходимост и при ФДР за процесния обект.

3

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 150 евролева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВЕ за съдебното заседание, след представяне на доказателство за внесен депозит.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 35731/2024 г. по описа на СРС, III -то ГО, 142-ри състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто доклада най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че:- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.