Решение № 11520 от 16.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11520 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110109609 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Я. Е. Е. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 18.01.2025г. сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ************, по силата на който следвало да му бъде отпусната сумата от 1875лв. (1600лв. реално усвоена главница и 275лв. недобросъвестно прибавена застрахователна премия). Срокът на кредита бил 18 месеца при фиксиран лихвен процент от 28,83% и ГПР от 32,96%. На същата дата бил принуден да сключи договор за поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, според който дължал възнаграждение на поръчителя от 1421,14лв, платимо на вноски. Посочва, че по договора за кредит извършил едно плащане в размер на 2010,29лв. на 10.02.2025г., с което погасил изцяло предсрочно кредита.

Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни. Изтъква, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и ГПР не бил коректно посочен, доколкото в него трябвало да се включи и възнаграждението на поръчителя, тъй като бил разход, свързан с кредита. Посочва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява задължително условие за получаване на кредита. Твърди, че посочването на грешен ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, а и не били посочени точно кои разходи го формират.

Счита, че договорът противоречи и на добрите нрави. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като се явява лишен от основание, доколкото самият договор за кредит е нищожен. Поддържа, че същият се явява нищожен и като противоречащ на добрите нрави, тъй като се достига до явна нееквивалентност на престациите, доколкото възнаграждението е почти равно на отпуснатия кредит. Също така, с тези действия се цели заобикаляне на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради това са налице суми, платени без основание по договорите, които подлежат на връщане.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде ответникът „Кредисимо“ ЕАД да бъде осъден да заплати сумата от 306,80лв. без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателноот плащане, а ответникът „Ай тръст“ ЕООД сумата от 103,49лв. без основание.

1

Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок, с които не оспорват сключването на посочените договор за кредит и договор за поръчителство с посоченото съдържание. Признават, че ищецът е извършил едно плащане на сумата от 2010,29лв. на 10.02.2025г., които послужили за погасяване на 1875лв. главница по договора за кредит, 31,80лв. възнаградителна лихва по договора за кредит и 103,49лв. възнаграждение за поръчителство. Отричат договорите да са нищожни, като считат, че отговарят на изискванията на закона и не нарушават добрите нрави. Посочват, че единственият разход, включен в ГПР, е възнаградителната лихва, което било достатъчно и възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да бъде част от него.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 18.01.2025г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и първият ответник – „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № ************. В договора е посочено, че кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора. В самия договор никъде не е посочено какъв е размерът на отпуснатия кредит и конкретните му параметри, но в чл. 5 е уговорено, че кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита, представляващо неразделна част от договора, тоест за тези параметри същият препраща към погасителния план. В него /л. 45-46/ е предвидено, че общият размер на кредита е 1875лв., от които 1600лв. главница и 250лв. застрахователна премия. Срокът на погасяване е 18 месеца, брой вноски 18, лихвен процент по кредита 28,83%, ГПР 32,96% и общ размер на всички плащания 2342,21лв. В погасителния план подробно са описани размерите и падежите на вноските, както и какъв размер от главницата и възнаградителната лихва се погасява с всяка от тях.

В чл. 12 на раздел III от ОУ е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“ от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Кредисимо“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Кредисимо“ за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата 18.01.2025г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник – „Ай тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като 2 последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 1875лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква „в“ е предвидено, че поръчителят е получил от „Кредисимо“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора /л.

17-19/ се установява ,че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 1421,14лв. за периода на действие на договора за кредит от 18 месеца. Уговорено е възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.

Представена е застрахователен сертификат № **********/18.01.2025г. за застраховка „Живот“ на клиентите на „Кредисимо“ ЕАД съгласно групов договор, според който ищецът бива застрахован за посочените застрахователни рискове при еднократна премия от 275лв.

Застраховката е сключена с поредничеството на „СЛ Пропър“ ЕООД, а ползващо се лице от нея е „Кредисимо“ ЕАД.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, от която се установява, че реалният размер на усвоената сума е 1600лв., а сумата от 275лв. представлява застрахователна премия. В изпълнение на договора за кредит и договора за поръчителство ищецът е извършил едно плащане към „Кредисимо“ ЕАД на сумата от 2010,29лв. на 10.02.2025г., които са послужили за погасяване на главница и застрахователна премия по договора за кредит в общ размер от 1875лв.; възнаградителна лихва по договора за кредит от 31,80лв.; възнаграждение по договора за поръчителство от 103,49лв. Експертът разяснява, че без да се включва възнаграждението за поръчител и при главница от 1875лв. (с включена застрахователна премия), размерът на ГПР по договора за кредит възлиза на 33,79%. В случай че за главница се приеме сумата от 1600лв. - без застрахователната премия, но при нейното добавяне като разход по кредита, без включване на възнаграждението за поръчител като разход, тогава ГПР възлиза на 66,91%. При включване на възнаграждението за поръчител, в първия случай ГПР възлиза на 170,40%, а във втория – на 253,76%.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 32,96%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – застрахователната премия и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с втория ответник, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла 3 на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В съдебната практика и правната теория няма съмнение, че главницата по договора за кредит представлява сумата, която реално бива усвоена и получена от кредитополучателя.