Определение № 623 от 09.09.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623 гр. П., 29.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20244400600579 по описа за 2024 година В *** окръжен съд е постъпила жалба от А. П. М. с ЕГН ********** срещу Определение № 626 от 11.07.2024 година постановено по ЧНД 1165/ 2024 година по описа на Районен съд П..

С обжалваното определение Районен съд П. е потвърдил на основание чл. 243 ал.V т.1 от НПК Постановление на Районна прокуратура – П., с което е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ 81/2023г. по описа на ОДМВР-П., преписка №6647/2022г. по описа на РП-П., образувано и водено за престъпление по чл. 209 ал.1 от НК.

По същество във въззивната жалба се навеждат оплаквания за липса на мотиви на първоинстанционното определение, както и не даването на отговор на възраженията на жалбоподателя по прекратителното постановление. Прави се оплакване, че съдът не е обсъдил твърденията на пострадалия в подадения сигнал / станал повод за образуването на ДП/ като не е извършил съпоставка на доказателствата, които си противоречат. Твърди се, че е направен избирателен подход по отношение на доказателствата и съдът се е задоволил с преразказ на тези от тях, които са в подкрепа на формираното убеждение за прекратяване на производството. Извън съображенията свързани с първоинстанционният съдебен акт се сочи, че прокурорът също е направил неправилни изводи във връзка с липсата на данни за извършено престъпление спрямо тъжителя, без да анализира агротехническите експертизи / в две отделни наказателни производства/. Изразява се недоволство във връзка с отказа на разследващите да уважи искането на пострадалия за допълнителни действия по разследването, а именно провеждане на очни ставки. Твърди се, че съществен порок в разследването е липсата на отговор какво се е случило с реколтата, която е била предмет на различни договори.

***т окръжен съд, като се запозна с материалите по досъдебното 1 производство, постановлението за прекратяване на наказателното производство от 06.06.2024 години, определението на Районен съд П. и доводите на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Досъдебното производство пред Районна прокуратура П. е образувано на 16.03.2023г. с постановление на съответния прокурор за това, че на неустановена дата през 2018г. в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у А. П. М. от с.Б. заблуждение, с което му причинил имотна вредапрестъпление по чл.209 ал.1 от НК. По досъдебното производство няма привличани в качеството на обвиняеми и не са налагани мерки за процесуална принуда.

С атакуваното пред Районният съд постановление от 06.06.2024г. прокурорът постановил прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ 81/2023г. по описа на ОДМВР-П., преписка №6647/2022г. по описа на РП-П. на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на извършено престъпление.

Районният съд е извел собствени изводи по фактите от значение за воденото наказателно производство, които напълно се споделят от настоящата въззивна инстанция.

Възприетата от съда фактическа обстановка по същество съответства и на възприетата от прокурора по прекратителното постановление. От съвкупния доказателствен материал се установява, че А. М. бил регистриран земеделски производител с основен предмет на дейност отглеждане на зърнени, технически и фуражни култури.През стопанската 2017-2018г. А. П.

М. засял 2900 дка земеделска земя с пшеница и слънчоглед в землищата на град П. и село Б., обл.П.. Извършил всички агротехнически дейности във връзка с отглеждането на засетите площи.

През 2018 г. св.А. М. в качеството си на земеделски производител сключил договори за залог на суровини и бъдеща продукция /продажба на продукция на зелено/ с различни юридически лица /дружества/ на територията на страната /описани по-горе/. По въпросните договори /приложени копия по делото/ му били преведени авансово договорените суми. Въпреки това, М. не изпълнил задълженията си по договорите и не предоставил никаква стока на фирмите.

Сред фирмите, сключили договор със св.А. М. в качеството му на земеделски производител било и дружеството „*** — БГ“ ООД гр.В. с управител св.И.С. И. и съдружник и мениджър продажби - св.Мария Ненкова И.а, занимаващо се с търговия на селскостопанска продукция, предимно зърно.

На 02.08.2017г. бил сключен договор за покупко-продажба между ЗП А.

М. и „*** БГ“ ООД гр.В. /л.115-119, папка 1/, с който М. се задължава да прехвърли на купувача правото на собственост върху 200т. слънчоглед собствено производство.

2

На 24.08.2017г. бил сключен договор за покупко-продажба между ЗП А.

М. и „*** — БГ“ ООД гр.В. /л.120-122, папка 1/, с който М. се задължавал да прехвърли на купувача правото на собственост върху 30 т. слънчоглед собствено производство.

На 13.09.2017г. бил сключен договор за покупко-продажба между ЗП А.

М. и „*** - БГ“ ООД гр.В., с който М. се задължавал да прехвърли на купувача правото на собственост върху 140 т. слънчоглед собствено производство.

На 02.11.2017г. бил съставен Договор за особен залог на земеделска продукция пшеница и слънчоглед реколта 2018г. /л.130-133, папка 1/ между М.

/залогодател/ и ,*** — БГ“ ООД гр.В. /заложен кредитор/, който договор се сключвал за обезпечаване на изискуемото вземане на заложения кредитор „*** — БГ“ ООД гр.В. в общ размер на 366 600 лева.

На 03.11.2017г. било сключено споразумение между двете страните /л.110-111, папка 1/, съгласно което М. се съгласил, че е неизправен длъжник по цитираните по горе три Договора, като общото му задължение към „*** БГ“ ООД гр.В. било в размер на 366 600 лева.

На 13.06.2018г. между А. П. М. /длъжник и залогодател/ и „*** - БГ“ ООД гр.В. /заложен кредитор/ било сключено Споразумение за предаване на земеделска продукция пшеница реколта 2018 година /л. 108-109, папка 1/, съгласно което М. следвало да прехвърли собствеността на земеделска продукция и предаде на „*** - БГ“ ООД гр.В. - 1000 тона пшеница, реколта 2018г., засети върху 2000 дка в землището на с.Б. и 600 т. пшеница, реколта 2018г., засети върху 1200 дка в землището на гр.П..

Сред фирмите, сключили договор със св.А. М. в качеството му на ЗП било и дружество „***“ ЕООД град П. с управител св.К.Г., занимаващо се с превоз на товари в страната и чужбина и логистика.

На 14.02.2018. бил сключен договор за продажба /л.139-140, папка 1/ между ЗП А. М. /продавач/ и „***“ ООД /купувач/, съгласно който продавача се задължавал да прехвърли на купувача правото на собственост върху 1 200 тона пшеница , бъдеща продукция, реколта 2018г., срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати в размер и при условията, уговорени по-долу в настоящия договор.

На 16.02.2018г. бил сключен Договор за залог на суровини и продукция /л.135-136, папка 1/ между „***“ ООД гр.П. /кредитор/ и ЗП А. М., касаещ горния Договор за бъдеща продукция.

На 05.07.2018г. в град П. било сключено Тристранно споразумение /л.112-114, папка 1/ за предаване на земеделска продукция пшеница, реколта 2018г,, за погасяване на парично задължение /дълг срешу собственост/ между А. П. М. /длъжник и залогодател/, ,*** - БГ“ ООД гр.В. /заложен кредитор/ и „***“ ООД гр.П. /заложен кредитор/, съгласно което М. се задължавал в изпълнение на договори за първи и втори по ред особен залог, за погасяване на паричното задължение към кредитора „*** - БГ“ ООД гр.В., в размер на 366 600 лв. ведно със законната лихва и за погасяване на паричното 3 задължение към кредитора „***“ ООД гр.П., в размер на 228 000 лв. ведно със законната лихва, да се издължи в натура, като прехвърли собствеността на цялата земеделска продукция - пшеница, засята върху 2 000 дка в землището на Б., общ.П. и 1 200 дка в землището на гр.П. и предаде на кредиторите съгласно поредността на вписаните залози, в срок от 05.07.2018г. до 20.07.2018г. - 1600 тона + 1200 тона пшеница, реколта 2018г., засети, имотите предоставени за обработка на М. в землището на гр.П. и землището на с.Б., общ.П..

На 10.09.2018г. между А. П. М. /длъжник / от една страна и „***“ ООД гр.П. /кредитор и заложен кредитор/ било сключено Споразумение /л.45-46, папка 1/, съгласно което към датата на сключване на договора, страните се съгласяват, че към датата на сключване на договора — длъжника е в пълно виновно неизпълнение на договор за продажба от 14.02.208г. на 1 200 тона пшеница, реколта 2018г., собствено производство, обезпечен с договор за особен залог и с оглед развалянето на договора за продажба от страна на кредитора поради виновното неизпълнение на длъжника А. П. М., същия дължи на кредитора „***“ ООД гр.П., връщане на пълния размер на сумата от 228 000 лева, ведно със законната лихва, която сума следва да бъде върната по банков път по посочена от кредитора банкова сметка. Съгласно посочения договор, към датата на подписване на споразумението, задължението на длъжника М. било частично погасено, като общия размер на погасената част от вземането е 160 466,20 лева, като оставало непогасен остатък от 67 533,80 лева. Длъжникът М. се задължавал в срок най-късно до 30.10.2018г. да издължи на кредитора остатъка в размер на 67 533,80 лева.

Жалбоподателя М. сочи, че след като се запознал с експертизата по делото- агротехническа и оценителна /л.217-219 папка 3/ установил, че е измамен и подал сигнал, в който посочил, че бил принуден да подпише тристранното споразумение. Не бил знаел каква е добитата продукция, но според вещото лице „би била получена продукция общо от 1740 тона пшеница.“, което означавало, че той е измамен.

Това не е така. Според тристранното споразумение между М., „***-БГ“ ООД и „***“ ООД, на двете дружества се давало право да се разпореждат с продукцията в засетите площи.

При правилно установени факти, прокурорът и първоинстанционния съд достигнали до правилните изводи,че в случая е налице типичен гражданскоправен спор.

Не е вярно твърдението, че прокурора, съответно и съда не са обсъдили и анализирали изложеното в жалбата и в показанията от пострадалия А. М..

Напротив, както прокурора,така и съда посочили какви са твърденията на пострадалия и какви са установените факти. Посочено е, че М. не отрича за сключил договори с „***“ ООД и „***-БГ“ ООД, като и че не могъл да изпълни условията по тях. Посочено е, че според неговите твърдения, не му била дадена възможност да се разпореди със засетите площи с пшеница в 4 землището на гр.П. и село Б., които били общо 2 900 декара. Твърди, че управителят на „***“ ООД – св.К.Г. организирал жътвата на въпросните площи, както и впоследствие било сключено Тристранното споразумение между М., „***-БГ“ ООД и „***“ ООД, с което на двете дружества се давало право да се разпореждат със засетите площи, а самият А. М. да бъде уведомен за добитата реколта. Обсъдено е и твърдението,че към онзи момент М. не бил уведомен за добитата реколта, както и че , според предоставени му приемнопредавателни протоколи за извозена продукция, той издал количествени фактури. Също е посочено,че пак според М., добив от 145 кг на дка бил един нереален добив през съответната стопанска година, като след като сметнал засетите площи и средния добив и след като приспаднал добитото количество от фактурите, които издал, получил липсващото количество от около 1318,420 тона, възлизащо на сумата от 355 973,40 лева. В допълнение в други свои показания на по-късен етап, св.А. М. заявил, че всички задължения, които имал към кредиторите си, били съдебно установени с влезли в сила заповеди за изпълнение и издадени листове, образувани били изпълнителни дела по законоустановеният ред и след принудително изпълнение от ЧСИ, вземанията били частично удовлетворени. „***-БГ“ ООД било първи по ред заложен кредитор и тристранното споразумение било сключено с оглед изявеното желание от св.М. за частично доброволно погасяване на задълженията с продукция към първия и втория заложен кредитор. Счетоводните документи били издавани от А. М. впоследствие след събиране на продукцията.