Решение № 5010 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5010 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.ова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Станимира И.ова Въззивно гражданско дело № 20241100512973 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 16401/02.09.2024г. по гр.д. № 39689 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 148-ми състав „БНН“ООД, ЕИК 131006187 е осъдено да заплати на „Стабил Транс“ЕООД, ЕИК 202446619 на основание на чл. 367 от ТЗ и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с Конвенция CMR сумата от 6600лв., ведно със законната лихва от 20.05.2022г. до изплащането й , представляващи неплатено възнаграждение за извършен транспорт по заявкадоговор № RЕ22031/01.02.2022г., за което е издадена фактура № 3922/07.03.2022г., на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2661,87лв. представляващи съдебни разноски, като неоснователен е отхвърлен иска с правно основание чл. 7, т.1, б. „а“ вр. с чл. 6, т.1, б. „е“, „ж“, „з“ от Конвенция CMR за заплащане на сумата от 2000лв. ведно със законната лихва от 20.05.2022г. до изплащането й , представляващи обезщетение за вреди от пропуснати ползи, изразяващи се в това, че в резултат на виновно поведение на ответника ищецът бил в невъзможност да извърши транспортен курс по заявка за транспорт от 07.02.2022г. от с.Брниполе до Испания по заявка на „Апед Логистик“ЕООД със задържана по вина на ответника автокомпозиция с рег. № ****/**** собственост на ищеца поради което ищецът пропуснал да увеличи имуществото си, като „Стабил Транс“ЕООД, ЕИК 202446619 е осъдено да заплати на „БНН“ООД, ЕИК 131006187 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 214,88лв.

1

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 297138/20.09.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете „БНН“ООД, ЕИК 131006187 в частта, в която исковете са уважени.

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че ищецът бил превозвач, а ответникът бил спедитор, композицията била задържана на митница Калотина поради невписване в товарителницата на стока, представляваща подправки за хранителни стоки, намиращи се в товарното помещение на композицията, което било по вина на превозвача. Стоката била задържана и не била доставена на товарополучателя , затова и товарителницата не била заверена поради недоставяне на товара. Така било нарушено задължението по чл. 3 от договора. Неправилно било прието от районния съд , че е виновен за непопълването на товарителницата. Въззивникът бил спедитор и не участвал при попълването на товарителницата – аргумент от чл. 5 и чл. 9 от Конвенцията. Превозвачът съгласно чл. 3 от Конвенцията отговарял за действията си, включително и тези на служителите си. Стоките били придружени от необходимите документи, но превозвачът не вписал подправките и не взел документите за тях, за да ги покаже на митницата.

Недекларираната стока по преценка на митническите органи се считала за контрабандна и се конфискувала. Недоставянето на стоката причинило вреди на превозвача, защото срещу него били предявени претенции за неустойки от недоставянето на стоките Приетите снимки установявали разликата между товарите – подправките и останалите кашони с фаянсови плочки. Независимо от това шофьор на превозвача не вписал палетите с подправките в товарителницата, поради което и изключителна вина за създалата се ситуация носел ищецът. Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията на насрещната страна за разноски поради прекомерност.

Въззиваемият – ищец „Стабил Транс“ЕООД, ЕИК 202446619 е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно. Посочил е, че ответникът не бил подал отговор на исковата молба в срок. Превозвачът няма право и задължение да вписва стоките в товарителницата и да ги декларира. Това било задължение на изпращача, който в случая бил спедитора-въззивник. Обстоятелството, че договора за транспорт е сключен между страните било обявено за безспорно между страните от районния съд, по този договор бил превозвач, а въззивникът бил изпращач. Въззивникът като изпращач имал задължението да попълни товарителницата съгласно чл. 5 и чл. 6 от Конвенцията, включително и данните за стоката. Установено било, че това задължение не е изпълнено от въззивника, поради което и последиците от това му поведение следвало да се понесат от него. Разпоредбата на чл. 7 от Конвенцията поставяла в тежест на изпращача разноските и щетите на превозвача от неточното попълване на товарителницата, превозвачът съгласно чл. 11, т.2 от Конвенцията не бил длъжен да провери дали документите и сведенията са точни и достатъчни.

2

Съдържанието на товар се декларирало от изпращача. Изпълнил бил задълженията си по договора за превоз,задържането на стоката не било последица от негово поведение. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 40822/20.05.2022г. по регистъра на РС-Плвдив, изпратена по подсъдност на СРС депозирана от „Стабил Транс“ЕООД, ЕИК 202446619 срещу „БНН“ООД, ЕИК 131006187 с която е поискало от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 6600лв., ведно със законната лихва от 20.05.2022г. до изплащането й , представляващи неплатено възнаграждение за извършен транспорт по заявка-договор № RЕ22031/01.02.2022г., за което е издадена фактура № 3922/07.03.2022г; сумата от 2000лв. ведно със законната лихва от 20.05.2022г. до изплащането й , представляващи обезщетение за вреди от пропуснати ползи, представляващи неполучено възнаграждение по заявка за транспорт от 07.02.2022г. от с.Брниполе до Испания на „Апед Логистик“ЕООД поради невъзможност да изпълни превоза, в резултат на виновно поведение на ответника в резултат на което била задържана собствената на ищеца автокомпозиция с рег. № ****/**** . Навело е твърдения, че по договор от 01.02.2022г. ответникът като спедитор му възложил извършването на превоз на товар от Испания до гр.Елин пелин в България срещу възнаграждение от 6600лв., заявявайки че товар е 32 палета керамика, за превоза ищецът предоставил автокомпозиция с рег. № ****/****, превозните документи били оформени по декларираните от ответника данни.

При извършването на превоза на митница Калотина на 09.02.2022г. било установено че товар съдържа и други стоки – в 8 палета имало хранителни добавки, те не били декларирани и били задържани от митническите служители, автокомпозицитя били задържана 1 месец по време на проверката и с нея ищецът не могъл да осъществява превози. Не му било платено възнаграждението от ответника за превоза, а същото било дължимо. Нямал вина за неточното деклариране на стоките, спедиторът носел отговорност за същото. Претендирал е разноски.

Ответникът„БНН“ООД, ЕИК 131006187 в срока за отговор е направил възражение за местна неподсъдност на делото без да изразява становище по исковете. След срока за отговор е посочил, че стоките не са доставени от ищеца и възнаграждение не му се дължи. Превозвачът отговарял за съответствие между товарителницата и товара, което било записано в т. 3 от договора. Разликата между палетата с керамика и палетата с подправките била видима, което се установявало от снимките на товара. Въпреки това шофьорът не вписал в товарителницата палетата с подправки. Изключителна вина за създалата се ситуация носел ищецът и не му се следвало възнаграждение за превоза, защото той не бил извършен. Претендирало е разноски.

3

С Определение от публично съдебно заседание от 30.05.2024г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата , че между страните е сключен договор за превоз, като определената за извършване на превоза автокомпозиция е задържана на митница Калотина поради установяване на стоки, които не са вписани в товарителницата.

По делото е приет неоспорен от страните заявка-договор за транспорт № RЕ22031/01.02.2022г, съгласно който БНН“ООД е възложило на Стабил Транс“ЕООД извършване на международен автомобилен превоз на товари от Испания до гр. Елин Пелин в България-13,6 бордови, 24 тона с дати на товарене

04.02.2022/10.02.2022г. и дати на разтоварване

07.02.2022г/14.02.2022 срещу възнаграждение от 5500лв. без ДДС платимо до 40 дни след представяне на фактура и оригинала на 2 бр. товарителници подписани и подпечатани от товарополучателя без забележки. Съгласно чл. 3 и чл. 7 от договора превозвачът отговаря натоварването да се извърши така, че товар да е сигурно укрепен по време на превоза, шофьорът е длъжен да присъства на товаренето като следи съответствието на качения товар и товарителницата, за наличието и предоставянето на всички необходими документи за превоза, а ако превозвачът не разполага с необходими средства за проверка, то той вписва в товарителницата възражения и незабавно уведомява БНН Транс“ООД, като превозвач е длъжен да инструктира шофьора с изискванията, необходими за изпълнението на договора. Съгласно чл. 5 от договора превозвачът е длъжен да спазва митническите разпоредби в страната и чужбина, носи отговорност за вреди и щети произтекли от непознаването им или неспазването им .

Приета е издадена от ищеца на ответника фактура № 3922/07.03.2022г. за сумата от 7200лв. за транспорт по заявка RЕ22031.

Приета е проформа фактура от 03.02.2022г. за 32 палети керамика , издадена от Логистика Небо на БНН“ООД

Приета е товарителница от 03.02.2022г., съгласно която изпращач е Логистика Небо, получател е БНН“ООД, превозвач е Стабил Транс“ООД за превоз на товар състоящ се от 32 палети с тегло от 24587кг., 2 Co..ds, като няма отбелязване стоките да са получени. Подписи са положени за изпращач и за превозвач.

Приета е покана, разписка, съгласно които на 28.03.2022г. ответникът е получил покана от ищеца за плащане на възнаграждение от 6600лв. по договора за превоз , като е посочено, че при превоза в 8 от 32 палета е имало бяло прахообразно вещество вместо декларираната керамика, което не е било декларирано, в последствие било установено че това са хранителни добавки.

Приета е заявка от Еврокомпакт“ЕООД от 31.01.2022г. до БНН“ООД с което е поискано да се осигури автомобилен превоз на 8 европалета , 6000 кг. на адитиви/подправки за месопреработка с дата на товарене 01.02.02.2022г. и дата на разтоварване 07.-08.02.202г. от Испания до България Приета е заявка от 31.01.2022. до БНН“ООД от Евробул“ ЕООД , с което е 4 поискано да се осигури автомобилен превоз на 3 европалета , 2536 кг. от Испания до България с платец на навлото Евробул“ЕООД.

Приета е покана за плащане на неустойка от Евробул“ЕООД до БНН“ООД за задържана стока по два броя заявки.

Приета е заявка за транспорт от Тивас Спед“ЕООД до БНН“ООД за превоз на 13,60 бордови товар от Испания до България.

Приета е покана от Тивас Спед“ЕООД до БНН“ООД за заплащане на неустойка поради неспазване на срока за доставка.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки е посочило, че пропусната чиста печалба от нереализиран превоз от ищеца по заявката от Апед Логистик“ е 1836,38лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 367от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с Конвенция за международен автомобилен превоз.

При така предявения иск ищецът следва да докаже, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за международен автомобилен автомобилен превоз на товари, че е изпълнил задълженията си и така за ответника е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в размер на процесните суми.