Решение № 18210 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18210 гр. ************, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

************, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110150844 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Б. В., чрез адв. А. Т., срещу С. С. Б. и З. С. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния съсобствен недвижим имот, а именно: едноетажна масивна жилищна сграда, състояща се от три стаи, хол, кухня, входно антре, тоалетна и избено помещение, цялата с площ от 82,16 кв. м., построена по силата на отстъпено право на строеж върху държавна земя, представляваща ************* по плана на гр. ************, местността „************“, с площ от 540 кв. м., при съседи: от изток – *********, от юг – улица „*******“, от запад – **************** и *******, от север – парцели ******* и ******, а съгласно действащия регулационен план съставляваща *********** от квартал 24 по плана на гр. ************, местността „ж. к. ************ – **************“, който недвижим имот представлява сграда с идентификатор *************** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ************, одобрени със Заповед РД-********** г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо сградата, от 23.08.2022 г., адрес на сградата: гр. ************, район „***********“, кв. „************“, ул.

„*******“ № 23, разположена в поземлен имот с идентификатор ************, със застроена площ от 76 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение – жилищна сградаеднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, като предмет на настоящото производство е и направеното от ответника С. С. Б. възражение с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ищцата, че ответникът е придобил притежаваните от нея идеални части от процесната сграда въз основа на давностно владение, осъществено през периода от ****************.

В исковата молба се твърди, че процесната сграда била построена от наследодателите на страните – З.М. и Б.М. по силата на договор за отстъпено право на строеж върху 1 държавна земя от ************ г. Съпругът Б.М. починал на 01.04.1982 г. и оставил за свои наследници ищцата И. В. (дъщеря) и С.Й. (син). През 1995 г. съпругата З.М. дарила на децата си И. В. и С.Й. по 1/2 от собствените си 2/4 идеални части. На ************ г. починал синът С.Й., който бил наследен от двамата ответници – негови деца. Така към настоящия момент процесната сграда била съсобствена между страните при следните квоти – 2/4 идеални части за ищцата и по 1/4 идеална част за всеки от ответниците.

Съсобствеността не била прекратена, поради което моли съда да допусне процесния имот до делба при посочените в исковата молба квоти. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците С. С. Б. и З. С. Б. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата чрез адв. Г. Х.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен.

Твърди, че единствено ответниците били съсобственици на процесния недвижим имот, тъй като претендираните от ищцата идеални части били придобити от С. Б. по давност. От **************** същият упражнявал явно, непрекъснато, несмущавано владение върху дела на ищцата в продължение на предвидения в закона срок. По този начин С. Б. притежавал 19/24 идеални части от процесната сграда, а ответницата З. Б. била собственик на останалите 5/24 идеални части. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. В случай че отхвърли направеното възражение за придобиване по давност, моли съда да допусне процесния имот до делба при посочените в исковата молба квоти.

В хода на производството, а именно на ********** г., видно от нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № ********************, нот. дело № ************** г. по описа на нотариус И.И., рег. № ******, с район на действие ************, ответницата З. С. Б. продала на съсобственика си С. С. Б. притежаваната от нея 1/4 идеална част от процесната сграда. В тази връзка и със съгласие на страните, с протоколно определение от *********** г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на ответницата З. С. Б.. Определението е влязло в сила на 03.04.2025 г.

В съдебно заседание ищцата И. Б. В., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. Г.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и допълнителните уточнителни молби. В хода на устните състезания адв. Т. моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесния имот между страните при равни квоти, както и да отхвърли направеното от ответника възражение за придобиване на идеалните части на ищцата по давност като неоснователно и недоказано от събраните по делото доказателства. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът С. С. Б., редовно призован, се явява лично и с адв. Х..

Процесуалният представител оспорва предявения иск за делба по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания изразява становище, че съсобственост между страните по отношение на процесната сграда не съществувала, тъй като от събраните по делото доказателства било установено безспорно упражняваното от 2 ответника в продължение на повече от 10 години явно, несмущавано и непрекъснато владение. Доколкото ответникът бил едноличен собственик на процесния недвижим имот, моли съда да отхвърли иска за делба и да му присъди направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.

Видно от договор за отстъпване правото на строеж върху държавната земя, на ************ г. ******************** отстъпил на Б.Й.М. и З.П.М. правото на строеж върху държавно урегулирано място от 540 кв. м., съставляващо парцел ************ по плана на гр. ************, местност „************“, за построяване на жилищна сграда съобразно одобрен план, като обезщетение и замяна за тяхно място в м. „************“ от 348 кв. м., което било отредено за озеленяване в м. „**************“. Съгласно т. 2 от договора Б.Й.М. и З.П.М. се задължили да застроят отстъпеното им място по одобрен план в двугодишен срок от ************ г. Не се оспорва от страните, че учреденото право на строеж бил реализирано в уговорения срок и в държавното място била построена процесната сграда.

От представено по делото удостоверение за наследници изх. № ********** г., издадено от ************ община, район „***********“, съсобственикът Б.Й.М. починал на 01.04.1982 г. и оставил следните свои законни наследници: З.П.М. (преживяла съпруга), ищцата И. Б. В. (дъщеря) и С.Б.Й. (син).

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № *********** г. по описа на *********** при ************, на ************ г. З.П.М. дарила на сина си С.Б.Й. и на дъщеря си И. Б. В. по 1/2 идеална част от собствените си 2/4 идеални части от процесната сграда, като дарителката си запазила правото на ползване и обитаване на дарения имот безвъзмездно, докато е жива.

От удостоверение за наследници изх. № *************** г., издадено от ************ община, район „***********“, се установява, че съсобственичката З.П.М. починала на ************* г. и оставила следните свои законни наследници: ищцата И. Б. В. (дъщеря) и по заместване наследниците на починалия преди нея на ************ г. неин син С.Б.Й. – ответника С. С. Б. (син) и З. С. Б. (дъщеря).

С нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № ********************, нот. дело № ************** г. по описа на нотариус И.И., рег. № ******, с район на действие ************, З. С. Б. продала на съсобственика си С. С. Б. притежаваната от нея 1/4 идеална част от процесната сграда.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ищцата е разпитан свидетелят О.В.П. – неин син, а по искане на ответника – свидетелите 3

Н.В.Д. и В.А.А.. И тримата свидетели установяват, че поне от 15 години в процесната сграда живеел ответникът С. С. Б. със семейството си – съпруга, син и снаха. Само той стопанисвал имота, правел ремонти в къщата, сменил изцяло покрива след голям пожар преди години, а преди около 2 – 3 години направил нова бетонна ограда с метални платна. Свидетелят В.А. установява, че и ищцата И. В. е живяла в къщата, като не е виждал ответникът да възпрепятства достъпа й до имота. Не знае какви са отношенията между страните, тъй като това били техни семейни работи. От думите на свидетеля О.П. се установява, че семейството на ищцата имало къща на „**********“ и позволило на ответника и неговото семейство първоначално да живеят в нея. След влошаване на здравословното състояние на бащата на свидетеля семейството на И. В. се преместило да живее в имота на „**********“, а с тяхно съгласие ответникът се нанесъл в процесната къща в кв. „************“. По това време бабата З.М. била жива и също обитавала този имот. Свидетелят е категоричен, че до образуване на настоящото производство през 2022 г. никога не са имали проблеми с достъпа до процесната къща – ходели са на гости на ответника и двете семейства са били в прекрасни отношения. На ищцата не й трябвало ключ, защото не живеела в къщата. По същата причина не участвала и при извършването на ремонтите в имота по покрива, оградата, тъй като според О.П. това било задължение на този, който обитавал жилището.

Едва след 2022 г. ответникът заявил на майката на свидетеля, че тя вече не е собственик на процесната къща. До настоящия момент И. В. редовно заплащала дължимия данък за имота, а за последната година погасила дори задължението на ответника. Съдът кредитира показанията на тримата свидетели като обективни, последователни, подробни и логични.

Обстоятелството, че О.В.П. е син на ищцата, не е основание само по себе си за дискредитиране на неговите показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на О.В.П. напълно кореспондират и допълват казаното от другите двама свидетели, като съдът няма основание да смята, че при свидетеля липсват способността и желанието вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си. Обстоятелството, че П. е син на ищцата, му дало възможност да придобие преки впечатления от развилите се между страните отношения по повод ползването на процесния имот през годините, които с оглед характера им на „семейни работи“ (по думите на свидетеля В.А.) в подробности са станали достояние само на най-близките на страните.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване състоянието на съсобственост върху общата вещ, е необходимо на първо място да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права в съсобствената вещ. Затова в първата фаза на делбеното 4 производство по категоричен начин следва да бъдат доказани следните обстоятелства: дали правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата, принадлежи на съделителите в съсобственост, на какво основание е възникнала съсобствеността и съществува ли реално към момента на приключване на устните състезания имуществото, чиято подялба се иска.