Решение № 3586 от 27.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3929/2025
- Вид
- Решение № 3586
- Подписан
- 27.05.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Весела Тодорова Аврамова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "Б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 500, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3586 гр. София, 27.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100503929 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 838/16.01.2025 г., постановено по гр.д. № 50 508/2024 г. на СРС, ГО, 85 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. Г. Т. срещу ЗД „Бул Инс“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 025 лв., претендирана с Регресна покана с изх. № 88-00625/30.07.2024 г. и представляваща регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ във връзка с неимуществени вреди, причинени виновно от ищеца при ПТП от 03.09.2023 г. в гр. Асеновград при управление на автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. № ****, като ищецът е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон.
Подадена е въззивна жалба от 20.02.2025 г. от ищеца Д. Г. Т. против решението. Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав на СРС е отхвърлил иска, като е приел, че сумата по регресната покана е дължима. Въззивникът ищец не спори виновно да е причинил ПТП, както и да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Оспорва обаче посещаването на местопроизшествието от тях да е било задължително по закон, оспорва да има пострадал от ПТП. Твърди, че вследствие на ПТП са настъпили само имуществени щети по мотора, поради което местопроизшествието не е следвало да бъде посетено от органите и съответно не е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
1
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия и ответник ЗД БулИнс АД от 26.03.2025 г. Моли решението да бъде потвърдено, претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
Решението следва да бъде потвърдено. При съвпадение на крайните изводи на районния съд и на настоящата инстанция то правилно искът е бил уважен до обжалвания размер. В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.
По предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ не е било спорно между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС „Фолксваген Голф“, с рег. № **** - ищеца, е била застрахована при ответника;
ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие; наличието на виновно противоправно поведение на ищеца - водач на МПС „Фолксваген Голф“, с рег. № **** за настъпването на ПТП от 03.09.2023 г. в гр. Асеновград между МПС „Фолксваген Голф“ и мотоциклет с водач Д.Р.; че във връзка с ПТП са причинени вреди на водача на мотоциклета Д.Р. в размер на 3025 лв.; че тази сума /включваща и ликвидационни разноски/ е заплатена от ответника застраховател на пострадалото лице; че ищецът е напуснал мястото на ПТП преди идването на компетентните органи.
По иска в тежест на ответника застраховател е било да докаже, че регресното вземане е дължимо от ищеца на соченото основание и в сочения размер. По делото единственото спорно обстоятелство е било дали посещаването на местопроизшествието от компетентните органи е било задължително по закон.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по ГО има право да получи от застрахования при него водач заплатеното обезщетение, когато този водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
В този случай тежестта на доказване носи виновният водач. В случая не е спорно напускането на местопроизшествието от водача на МПС „Фолксваген Голф“ – ищеца, преди идването на органите. Ищецът не се позована и на необходимост да му бъде оказана лекарска помощ.
Ищецът оспорва посещаването на местопроизшествието от компетентните органи да е било задължително по закон при твърдения в исковата молба, че при ПТП не са пострадали хора. В тежест на ответника по иска е да докаже, че посещаването на ПТП от органите за контрол на движение по пътищата е било задължително, вкл. в хипотезата на ранен от ПТП водач, в случая водача на мотоциклета.
Правилно СРС в обжалваното решение е приел за доказано по делото, че посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е било задължително. ПТП е настъпило на 03.09.2023 г. в гр. Асеновград между МПС „Фолксваген Голф“ и мотоциклет с водач Д.Р., като водачът на МПС е навлязъл от лява пътна лента в съседна дясна, в която се движел мотоциклетът, при 2 което е пострадал водачът на мотоциклета. Настъпило е ПТП с участие на МПС и мотоциклет.
Според чл. 125, т. 1 ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато при произшествието има ранен човек. Съгл. чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2, б. “Б“
ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, и когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Нарушаването на правилото на чл.
123, ал. 1, т. 2, б. “Б“ ЗДвП съставлява самостоятелно основание за налагане на административно наказание.
В случая на ищеца са съставени два АУАН и две НП, за които не твърди да са обжалвани. С първото НП № 23- ***/29.09.2023 г. на ищеца е наложена глоба за нарушение на правилата за движение по пътищата – предприема маневра без да се съобразява с друг участник в движенето. С второто НП № 23-0239-001298/29.09.2023 г. на ищеца е наложена глоба за нарушение именно по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б ЗДвП – за това, че при наличие на пострадал не е останал на мястото на ПТП да изчака компетентните органи. В НП изрично е посочено, че при ПТП е пострадал водачът на мотоциклета. Не намират опора в доказателствата по делото твърденията на ищеца, че при ПТП са нанесени единствено щети на мотоциклета. Искът е неоснователен.
На ответника въззиваем се дължат разноски. С договор от 19.06.2025 г. са уговорени 720 лв. с ДДС /368,13 евро /адвокатско възнаграждение, като сумата е заплатена в брой.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 838/16.01.2025 г., постановено по гр.д. № 50 508/2024 г. на СРС, ГО, 85 състав.
ОСЪЖДА Д. Г. Т., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, сумата от 368,13 евро разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4