Определение № 3941 от 06.08.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 855/2024
- Вид
- Определение № 3941
- Подписан
- 06.08.2025
- В сила
- 06.08.2025
- Състав
- Мими Фурнаджиева, Велислав Павков, Десислава Попколева
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3941 гр. София, 06.08.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мими Фурнаджиева
Членове:
Велислав Павков
Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20248002100855 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Х. Б., с адрес в гр. Варна, чрез адв. П. Н., против въззивно решение № 1254 от 31 октомври 2023 г., постановено по в.гр.д. № 1695/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение № 2175 от 15 юни 2023 г., постановено по гр д. № 13886/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, и е отхвърлен предявеният от Б. иск за установяване, че същият не дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД сумата от 6243,48 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за обект, находящ се в гр. Варна, к.к. „Вилна зона“, местност „Ален мак“, с абонатен № 1181637 за периода 21.01.-10.05.2022 г.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства. Съдът необосновано приел, че максималните оразмерителни скорости за студената и горещата вода за битови нужди са 2,5 м/с. Съгласно нормативната уредба максимално допустимата скорост не била задължителна и точно фиксирана, поради което инсталацията можело да се изгради при различна оразмерителна скорост. В случая липсвали доказателства, че инсталацията на потребителя е изградена с оразмерителна скорост от 2,5 м/с.
В имота била изградена хидрофорна инсталация и кладенец, нямало налягане, което се отразявало на възможността през инсталацията да преминат големи водни количества с голяма скорост на водния поток. Правилно техническата експертиза установила, че за процесния период е невъзможно да се изчерпят 2820 м3 вода. Нормативно посочената скорост на изтичане на водата била 1,0 м/с и затова такава била използвана, но вещото лице извършило изчисленията си при непрекъсната консумация на вода в продължение на 24 часа в денонощие, което било четири пъти повече от количеството, което би се 1 начислило служебно. Към експерта не била поставена задача да изчисли потребление на водни количества при скорост 2,5 м/с за доказване на потреблението, поради което възражението, че процесното количество вода е реално потребено, било неоснователно. Освен това възражението било несвоевременно, тъй като се правело за първи път във въззивната жалба. В изложението към касационната жалба се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и се сочи основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД не представя отговор в законовия срок.
По делото не е спорно, че Б. е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в гр. Варна, к.к. „Вилна зона“, местност „Ален мак“, с абонатен № 1181637. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот на 03.10.2019 г. Маргарита и Д. Б.и са закупили вилна сграда – еднофамилна на три етажа, в гр. Варна, местност „Ален мак“, ул. „Педро Кабрал“ № 5, с РЗП 430 кв.м., заедно с ПИ с площ от 730 м2. Не е спорно, че ответното дружество е начислило на ищеца сума в размер на 6243,48 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги за обекта за периода 21.01-10.05.2022 г. Според описа на отчетите консумираната вода за периода възлиза на 2820 м3, като към 21.01.2022 г. показанието е било 153 м3, а към 10.05.2022 г. – 2973 м 3.
От констативен протокол за подмяна на водомер от 28.09.2020 г. се установява, че водомер с № 016157 е монтиран на процесния обект с показание от 0 м3. Представен от ответника е и констативен протокол № 1000043567 от 01.06.2022 г. за подмяна на водомер. Вписаните в протокола показания на демонтирания водомер с № 016157 са 2980 м3. Същият е изпратен за експертиза, а на обекта е монтиран нов. Представен е и констативен протокол от 27.06.2022 г. на БИМ, РО Варна, от извършена метрологична експертиза на водомера, в който е отразено показание на водомера 02980,6 м3, както и че същият съответства на НСИКПМК. По делото са разпитани двама свидетели, според които имотът на ищеца представлява дворно място около 600-800 м2, в което има къща на три етажа; придобит е през 2019 г., като в същия има и басейн, който е празен, откакто имотът е купен. Свидетелите сочат, че има и кладенец, който се ползва за нуждите на двора, и хидрофор, защото няма налягане и водата не стига на горните етажи.
В района нямало канализация. В къщата живеели ищецът, съпругата му и единият им син, който често отсъствал, а другият живеел и работел в чужбина.
Вещото лице по техническата експертиза сочи, че процесният имот представлява дворно място с изградена в същото триетажна сграда, като на всеки етаж има баня-тоалет, перално помещение и кухня – общо 9 помещения, захранени с вода. В двора има и изграден басейн, който не се ползва, както и септична яма. Според вещото лице не е възможно 2820 м3 да се изчерпят в имота за процесния период. Количества като отчетените не е възможно да са 2 следствие от въртене на празни обороти. Пропускателната способност на входящата тръба преди измервателното устройство за процесния период при 1 м/с за 24 часа в денонощието за процесния период е 2613 м3.
Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице поради противоречието му с констативните протоколи от 28.09.2020 г. и от 01.06.2022 г. за подмяна на водомер, констативен протокол от 27.06.2022 г. на БИМ, като и поради това, че за изчисленията си вещото лице е използвало неправилни изходни дА.. Посочено е, че съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, максималните оразмерителни скорости на студената вода и на горещата вода за битови и производствени нужди са, както следва: 1. за гравитационни и помпени водопроводни инсталации за питейно-битови нужди (за инсталацията след напорния резервоар) в жилищни и обществено-обслужващи сгради с помещения с допустимо ниво на шума до 40 dB(A) - 2,0 м/с; 2. за всички водопроводни отклонения и за водопроводните инсталации във всички останали сгради - 2,5 м/с. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4, имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел. Прието е, че тъй като имотът на ищеца представлява еднофамилна жилищна сграда на три етажа, за него е приложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4, съгласно която максималните оразмерителни скорости на студената вода и на горещата вода за битови нужди са 2,5 м/с. В отклонение от относимата разпоредба вещото лице е изготвило заключението си, като е взело скорост 1 м/с за изтичане на водата, т.е. 2,5 пъти по-малка от нормативно предвидената.
Съобразно неправилните изходни дА. е дадено и заключението, че за процесния период биха могли да преминат 2613 м3 вода.
За да приеме, че в конкретния случай ответното дружество е установило количеството консумирана от ищеца вода, въззивният съд се е позовал на представените констативни протоколи. Съгласно протокола за подмяна на водомер от 28.09.2020 г., водомер с № 016157 е монтиран на процесния обект с показание от 0 м3. В констативен протокол № 1000043567 от 01.06.2022 г. за подмяна на водомер, подписан от съпругата на ищеца, са вписаните показания на демонтирания водомер с № 016157 2980 м3. От констативен протокол от 27.06.2022 г. на БИМ за извършена метрологична експертиза е отразено показание на водомера 02980,6 м3, както и че същият съответства на НСИКПМК. При тези дА. е заключено, че през процесния водомер са преминали 2980,6 м3 за периода 28.09.2020 г.-01.06.2022 г., както и че за процесния период 21.01.- 10.05.2022 г. консумацията възлиза на 2820 м3.
Затова първоинстанционното решение е отменено, а искът е отхвърлен като неоснователен.
3
Касационният съд приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпрос за задължението на съда да извърши преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и да изложи ясни, точни и обосновани мотиви, когато не кредитира някои от тях.
Конкретно се сочи, че съдът не е изпълнил задължението си да изложи мотиви защо не кредитира заключението на вещото лице. Този въпрос следва да се разгледа заедно с въпроса за задължението на съда при наведени възражения за реално потребено количество вода да разгледа и прецени всички наведени обстоятелства от страната в тяхната цялост и съвкупност, доколкото обобщено се касае за процесуалните задължения на съда. По въпросите е формирана трайна практика на ВКС, включително посочената от касатора, според която съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, като следва да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод. При наличието на противоречиви доказателства съдът трябва да посочи кои от тях и защо приема за достоверни и защо, и кои не.
Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение срещу него. Независимо дали възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
В настоящия случай въззивният съд е дал разрешение, съобразено с установената съдебна практика. Обсъдени са доводите на страните, както и събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице.
Доказателствата са съпоставени и е обосновано защо експертизата не се кредитира, а са зачетени констатациите от представените по делото протоколи.
Правилността на тези изводи не може да бъде проверена в настоящото производство. Предвид изложеното въпросите не обуславят допускане на касационно обжалване.
Следващата група въпроси се отнася до приложимостта на Наредба № 4 от 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации и дали максималната оразмерителна скорост от 2,5 м/с е нормативно предвидена, при положение че по делото не е установена датата на проектиране, построяване и въвеждане в експлоатация на сградната водопроводна инсталация на жилищна сграда, както и следва ли потреблението да се изчислява по тази максимална скорост, след като за реалното й съществуване не са събрани доказателства по делото.
Независимо от отговора на поставените въпроси, крайният резултат от спора не би могъл да се промени. Това е така, тъй като по делото не е поискано 4 събирането на доказателства относно скоростта на водния поток и пропускателната способност на тръбата нито с исковата молба, нито след запознаването с отговора на ответника и заявените в него възражения, че количеството изразходвана вода е отчетено законосъобразно. Назначената експертиза е работила по формулирани от ищеца въпроси, като не е била поставена задача вещото лице да извърши реално измерване на тръбата на място, а задачата е била за изчисляване на количеството вода за едно денонощие при скорост 1 м/с. Заявяването на възражения относно събирането на доказателства за пръв път в касационната инстанция не следва да се слуша.
Неоснователно е твърдението на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение. Поддържаната квалифицирана форма на неправилността предполага законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. При проверка на обжалвания акт изброените пороци не се откриват.